Ако ще я отглеждате, необходими са поне две растения - и женско, и мъжко

Смокинята, която произхожда от Мала Азия, е разпространена основно в Средиземноморието. Въпреки че спада към южните култури се среща и в България, и то почти в цялата страна. По принцип смокинята е дърво, но у нас на повечето места се развива като храст, като в по-северните райони през зимата част от стъблата отмират, а напролет израстват нови. И докато в естествените си по-топли месторастения смокинята е вечнозелена (през цялата година има листа, цветове, зелени и зрели плодове), то по нашите ширини е листопадна.

Особености на вида

Смокинята е двудомно растение, което означава, че женските и мъжките съцветия са на различни дървета. Опрашването на женските цветове се извършва чрез дребна осичка - бластофага, която живее в мъжките съцветия. След оплождането цветното легло на женските съцветия се разраства и образува месестата част на смокиновия плод, в който се намират множество семенца - същинските плодчета.

Всички зелени части на смокинята при нараняване отделят млечнобял сок, който е лепкав и на въздух се втвърдява и наподобява каучук.

Размножаването става чрез резници, издънки и подложки.

Смокинята встъпва в плододаване около 3-4 години след засаждането.

Ценна храна

За храна се използват плодовете от женските растения, които трябва да са добре узрели. Ако откъснете неузряла смокиня, то тя няма да дозрее, а ще остане безвкусна. Мъжките смокини образуват малки зелени плодчета, които са подходящи за сладка.

Смокините се консумират свежи, сушени, консервирани, а в някои страни се замразяват – най-често захаросани. Зелените плодове са подходящи за приготвяне на сладка, конфитюри и др. Мина времето, когато зрелите смокини се влагаха основно в сладкиши, днес плодовете са неизменна част от салати, предястия, комбинират се със сирена и т.н.

Изисквания

  • Смокинята не е взискателна към почвата. Развива се обаче по-добре на дълбоки, пропускливи, топли и слабо варовити почви.
  • Видът предпочита места, където зимата е по-мека.
  • За засаждане се избират топли южни изложения и добре запазени от студени ветрове места.

Сортове

Съществуват много смокинови сортове, които се различават по:

  • цвета на плодовата кожица - жълта, зелена, червена;
  • по плодовото месо - жълто, светлорозово, червено;
  • по формата на плода - продълговат, кълбовиден, полукълбовиден.

Почти всеки сорт има специфичен вкус и аромат. За стандарт са приети три основни типа вкусови профила:

  • захар (Celeste, Brunswick);
  • мед (Dottato/Kadota);
  • и с плодови нюанси - грозде, горски плодове и други.

Засаждане

Ако ще отглеждате смокиня, трябва да си вземете и женска, и мъжка. При есенно засаждане дръвчетата се загърлят на 20-30 см над почвената повърхност, за да се запазят от измръзване. Смокинята може да се формира като едностъблено дърво, когато се отглежда в по-топлите райони на страната, а в по-студените като полухраст, т.е. да има няколко стъбла.

Резитба

За формиране на храст през първата година след засаждането растенията се режат на 1-2 пъпки над земята. От покаралите леторасли през втората година се избират 4-5 за формиране на стъблата. През третата година от всяко стъбло се оставят по 2-3 нови клона за изграждане на короната.

След като смокинята започне да дава плодове резитбата се изразява в премахване на изсъхналите, болни и счупени, както и на ниско разположените клони.

В смокиновите плодове се съдържат белтъчини, мазнини, смилаеми въглехидрати, захари, фибри, вода. Има витамини – В1, В6 и К, а също калий, манган, натрий, калций, желязо, фосфор и бета каротен.

При сушените смокини нивата на тези вещества са в пъти по-големи от тези в суровите смокини.

В смокиновите плодове се съдържат белтъчини, мазнини, смилаеми въглехидрати, захари, фибри, вода. Има витамини – В1, В6 и К, а също калий, манган, натрий, калций, желязо, фосфор и бета каротен. При сушените смокини нивата на тези вещества са в пъти по-големи от тези в суровите смокини.
В смокиновите плодове се съдържат белтъчини, мазнини, смилаеми въглехидрати, захари, фибри, вода. Има витамини – В1, В6 и К, а също калий, манган, натрий, калций, желязо, фосфор и бета каротен. При сушените смокини нивата на тези вещества са в пъти по-големи от тези в суровите смокини.