14° C, предимно облачно
Разказвали сме на хоби лозарите, че лозите всъщност са си едни гладници и „изяждат" много голямо количество елементи от почвата – цифрите са впечатляващи от един декар за един сезон. И това е обяснимо, защото гроздовите зърна, които са стотици хиляди на брой, са като малки енергийни бомби, които за да се заредят, трябва и да ядат.
Един от по-малките елементи, които визираме, е магнезият и просто случайно започваме с него. Той може да е малък за нас, но за лозите е голям, защото им помага да поддържат фотосинтезата си и да синтезират протеини.
Особено е важен магнезият за производството на хлорофил, защото 20-25% от магнезия в растението се намира в хлоропластите.
Какво става при лози, на които не им достига магнезий
Лозите с недостиг на елемента стават доста по-чувствителни на физиологични повреди от рода на изсъхване на дръжката на чепката, което пък сериозно влияе на залагането на гроздовете и зреенето.
Ако случайно в някое лозе го има този проблем дръжките на гроздовете да съхнат, то тогава за лечение се препоръчва да се направят две-три листни пръскания с магнезий. Първото трябва да е във фазата на нарастване на гроздовете, а второто и третото - по време на избистряне на гроздето.
Заедно с реколтата си една лоза изнася
от почвата 0,6-1,5 кг магнезий на декар.
Дефицитът му още може да доведе и до много неприятното преждевременно окапване на гроздето, което понякога се случва непосредствено преди прибирането на реколтата.
При недостиг на магнезий в по-ранна фаза от вегетацията може да се появи и хлороза по старите листа. Особеност е, че при сортове с червено грозде листата по-често започват да стават червеникави, вместо хлоротично жълти, което сме свикнали да виждаме.
Листата с по-силно изразен недостиг на елемента започват и да се завиват и с това много заприличват на повредени от вируси – това може да ни заблуди при поставянето на диагнозата. В такива случаи на силен недостиг се налага и листно, и почвено внасяне на елемента.
Сярата намалява нападението от болести
Сярата е стар доказан помощник на лозите още от времето, когато нашите дядовци са правили прашене с нея през чорап. Лозите консумират за една вегетация от почвата и изнасят с гроздето около 0,4-0,8 кг сяра от един декар.
Много обичат елементът сяра да им се подава, и то като комбинация от почвено и листно подхранване.
Този елемент има своите здравни функции и помага да се случват по-малко заразяванията с гъбни болести. Листното приложение на сяра по време на началото на цъфтежа и по време на залагането на плодовете е много полезна мярка за увеличаване на съдържанието на антоцианини и за подобряване на цвета на виното, което се произвежда от гроздето.
Оптималното съдържание на сяра доказано намалява нападението от брашнеста мана, фомопсис, листни петна и други.
Микроелементите цинк и бор са
много важни за залагането на гроздовете
Да, именно елементите цинк и бор са отговорни в един важен етап от развитието на лозата за постигане на по-висок и по-качествен добив. Те са нужни за растението дори в по-високи количества от всички останали микроелементи.
Борът е фактор, който участва в множество ензимни процеси, той играе важна роля за покълването на полена и съответно при залагането на плодовете.
Борът още е помощник за подобряване на оцветяването на гроздето и увеличава съдържанието на антоцианини. Влияе силно и на размера на зърната на гроздето.
Листното приложение на бор увеличава съдържанието на сухо вещество в гроздето и намалява съдържанието на киселини във виното. Износът на бор от почвата е много голям – той се равнява на е 8-15 г/дка.
Кога може да се установи най-категорично,
че борът е недостатъчен?
Единият случай е при отварянето на пъпките. Тогава видимо се забавя растежът на младите леторасли, в някои случаи се забелязва, че те започват да се развиват като на зигзаг, получават се скъсени междувъзлия, а освен тях се появяват и немалко вджуджени разклонения по лозата.
И по-късно симптомите на недостиг на бор се проявяват. Тогава те може да се изразяват в намалено залагане на плодове, както и в намален брой нормални зърна. За сметка на тях започват да се развиват зърна с нестандартна форма, а някои от тях и с липсващи семки. Някои зърна могат да започнат да стават сплескани на вид, а не с нормалната си сферична или овална форма.
Дефицитът на бор може да доведе и до завиване и загиване на върховете на летораслите. По такива леторасли доста от зърната остават недоразвити. Може да се появи и междужилковата хлороза – тя е с жълт цвят.
Лозата изисква профилактично ежегодно приложение на бор. Листното подхранване е много ефективно – установено е, че 90% от приложения бор се усвоява за 24 часа от листата и се придвижва бързо до цветовете и плодовете.
А предцъфтежните пръскания с бор са най-добрият начин да се осигури пълноценното опрашване и залагане на плодовете.
Листното пръскане с бор след прибиране на реколтата пък води до запасяване на растението с елемента и избягване на ранните повреди през пролетта, като деформиране и изсъхване на леторасли.
„Железните" цинк и желязо
Цинкът се изнася от лозите в рамките на 10-20 г/дка.
Неговият недостиг за лозата може да стане сериозен проблем и да доведе до залагането на по-малко гроздове, до образуването на недоразвити леторасли, които започват да имат малки и деформирани листа.
Недостигът на цинк става най-видим, когато настъпи ранно лято и това съвпада с вторичния растеж на летораслите.
При винените сортове дефицитът на цинк става най-забележим по най-младите листа, те стават значително по-малки от нормалния си размер.
При сортове, които имат големи нарязани листа също се забелязва промяна – зъбците им стават по-тесни от нормалното.
Освен това листата се покриват с жълти хлоротични петна, а жилките на листата и прилежащата тъкан си остават зелени.
При недостига на цинк се ограничава и развитието на гроздовете - започват да стават по-рехави, зърната им са малки и само тук-там се появяват някои единични по-едри зърна, които може и да нямат семки.
Цинкът, когато е в достатъчно количество, е способен да подобрява качеството на гроздето, да увеличава съдържанието на разтворими соли в гроздето и освен това намалява киселинността на гроздовият сок.
Листното приложение на цинк е едно много добро средство за доставяне на достатъчно количество от елемента.
Особено важно е лозовите растения да получат достатъчно цинк две седмици преди началото на цъфтежа и за времето на целия цъфтеж.
Желязото пък е фатално важно още за ранното развитие на листата, което осигурява и по-доброто развитие на гроздовете. Елементът в този смисъл е много важен и за крайния добив.
Износът на желязо е 50-70 грама от декар.
Липсата на желязо при лозата е всеизвестен проблем на лозарите, защото е много често дискутирана. Когато елементът не достига растежът на листата намалява и те остават по-дребни и недоразвити. Намалява се размерът и на гроздовете и от това следва, че добивът може да падне чувствително.
Желязото е жизнено необходимо на лозата за формирането на хлорофила и за фотосинтезата. Единствено сортът Каберне Совиньон от всички сортове е малко по-устойчив на алкални почви и недостиг на желязо, което е специално отбелязано и в литературата.
Листното приложение на желязо трябва да се прави ежегодно – то ще помогне и за стимулиране на ранното развитие на лозата напролет, и за производството на листата, и за повишаване на продуктивността на лозите.
При недостиг на желязо в почвата, при карбонатни и алкални почви, задължително се налага да се прави и почвено и листно подхранване с желязо.
При по-сериозен недостиг на елемента цели растения стават жълто-зелени, после повече жълти, а в това време по тях започват да загиват и леторасли. Обикновено първите листа, които са образувани през пролетта не страдат от желязна хлороза, но по-късният растеж е видимо засегнат и хлоротичен.
Какво е значението на останалите елементи
Манганът играе подобна роля на тази на желязото при лозата.
Износът на манган с гроздето е 8-16 г/дка.
При елемента мед износът е 6-12 г/дка. Медта обаче е важна, защото участва в азотния метаболизъм. Недостиг на мед се среща по-рядко, а симптомите за това са малки бледи листа, забавен растеж и деформирани леторасли. Дефицитът на мед засилва чувствителността на кубинска мана и сиво гниене.
Молибден се изнася от лозите в рамките на 0,03-0,08 г/дка.
С всичко казано до тук става безпределно ясно колко важни са и „малките" елементи за получаването на големи и здрави гроздове.
Затова се препоръчва редовно да се подават листно и почвено, за да подобряват растежа, развитието и плододаването на лозите. Тогава имунитетът на лозата ще е по-висок, което пък е гаранция за по-рядко нападение на болести и вредители.
Тоест, малките елементи правят лозниците по-здрави и по-високодобивни, а се повишава и съдържанието на захари в гроздето.
Микроторовете вдигат добива с до 30% и захарността с 2%
В днешно време микроторенето вече не е само мода за отделни лозари професионалисти, а е жизнена необходимост, доказана при лозите. Хубаво е, че то става популярно и сред много любители. Но... това е защото е установено, че на практика вече са доказани големите ползи от него.
Голям ефект има при лозите, когато микроторове се внасят и през летния период. Като цяло те могат да увеличат добивите с до 30%. А освен това, благодарение на тях и захарността на гроздето се повишава с 2%.
Да се знае обаче, че лозите и асмите не би трябвало да бъдат пръскани с микроелементи непрекъснато, а това трябва да става
най-много три пъти на вегетация,
като броят на третиранията и дозата зависят от степента на недостиг на даден елемент. А най-подходящо е подобен недостиг да бъде установен чрез поне една почвена или листна проба на 2-3 години.
В някои случаи ни помагат и признаците по растенията и по тях може да се досетим кой елемент не достига, но все пак това не е професионален подход, а и може да се заблудим и да подадем един елемент вместо друг.
Така че, една проба е задължителна.
И от почвата зависи много...
Недостигът на някой от елементите, нужни за развитието на лозите, най-често зависи от почвата и нейното съдържание. Освен, че лозарите трябва да знаят каква почва притежават и с какъв недостиг или излишък на елементи, те трябва да я поддържат така, че тя да запазва плодородието си.
А това в голяма степен зависи от начина на обработване, тоест от сезонните обработки, които трябва да се правят така, че да подобряват физическите свойства на обработваемия почвен слой, а не да ги влошават.
От обработките зависят активно протичащите химически и микробиологични процеси в почвата, респективно водният, въздушният и хранителен режим – и на почвата, и на лозите.
Например пролетната оран или обработка е много важна за лозите, прави се, когато те се пробуждат и влизат в своята активна вегетация.
При незагрибните лозя тя трябва да се извърши след като е направена резитбата.
Тази обработка има особено голямо значение за местата с по-тежка, сбита и преовлажнена почва. Дълбочината й не трябва да надвишава 15-20 сантиметра. С нея се унищожават и първите плевели, които по това време са поникнали или тръгват да поникват и да конкурират лозите. Затова се казва, че лозето си иска мотиката, а не само молитва.
При лозите, които се загрибват първата почвена обработка се извършва едновременно с отгребването им.
А какви трябва да бъдат летните обработки?
Тяхната цел е да унищожават плевелите и да намалят изпаряването на почвената влага. Трябва да са плитки – на дълбочина 8-10 см, и да не се обръща повърхностният почвен слой. Нямат точен брой, защото това зависи от валежите и плевелите, но са около 4-6. Когато обаче има продължителна засуха и лозята са чисти от плевели, броят на окопаванията може да се намали. Редовата ивица между лозите, за разлика от междуредията, може да се задоволи с 3-4 ръчни окопавания.
Коментари