Зарази, които не са за допускане

Наши читатели непрекъснато ни сигнализират за различни признаци, предизвикани от болести и неприятели по лозите в тези дни. Ще се опитаме да им помогнем от разстояние, като обясним срещу кой причинител какво е редно да се прави, за да не се допуска заразите да се вихрят през цялото лято.

Лозовият акар се среща навсякъде сега 

Възрастният акар е дълъг едва 0,3-0,4 мм. През вегетационния период оцветяването му е жълто-зелено.

Почервеняването, което би могло да се обърка и с липса на фосфор, затова диагнозата трябва да се провери

И ларвите, и възрастните смучат сок от долната страна на листата главно около нервите. В резултат на повредата окраската на листата се променя в зависимост от сорта в жълта, жълто-зелена, кафява, ръждивокафява, виолетова, виолетово-червена и др.
Тъканта на листата става по-груба, листната петура се деформира и при смачкване започва да хрупти. В резултат на повредата на този иначе малък вредител добивът може да падне с цели 25-40%, съдържанието на захари също да намалее с 4-5%, а киселините да се увеличат с 1,5-4,8%. 

Типична хлороза

Ако пък се допусне няколкогодишно нападение, лозите започват видимо да отслабват и приличат на измръзнали от зимни студове. Най-силно се нападат и страдат сортовете Памид, Ркацители, Алиготе, Димят, Мискет Отонел, Каберне Совиньон, Мерло и др.
Дребният акар е плодовит и развива цели 6-8 поколения годишно, а зимува като женски възрастни индивиди под старата кора на лозовото растение. През април при повишаване на температурата на въздуха за няколко дни над 10-12°С акарите започват да напускат местата на зимуване и да се заселват по току-що започналите да се развиват пъпки. По-късно те се придвижват и по листата. Окончателно се преселват по развиващите се пъпки и листа през първата половина на май. Яйцата си разполагат от долната страна на листата. Възрастните акари от новото поколение се появяват още втората половина на май.

Химичната борба трябва да се изведе с акарициди, и то навреме. Но най-ефикасна е борбата, когато се проведе през май при дължина на летораслите 8-12 см и се съчетае с другите видове акари. Обикновено се налага да се провеждат две пръскания през 10-14 дни.
Лозата всъщност се напада от няколко вида акари, които напролет се разпълзяват към нежните леторасли и младите листа, за да смучат сок. Когато започнат да снасят и яйцата си, се излюпват цели 7-8 поколения до гроздобера. Затова мерките трябва да се взимат навреме.

Но една от най-важните мерки е обелването на старата кора навсякъде, където я има още наесен и изгарянето й. Направи ли се това, дори и да са останали акари да зимуват по лозите, то те ще загинат, изложени на преките зимни студове.

Когато обаче се предприеме навреме тази есенна мярка, акарите през май, юни и до гроздобер ще бъдат много, много по-малко.

Забележете една от снимките – подобно почервеняване на листата е характерно за нападение от акари, но то може да се дължи и на недостиг на фосфор и понякога лозарят може да се заблуди за кратко.

Хлороза по някои лози 

Лозовият лист, снимка на който ни е изпратил наш читател, прилича на хлороза, тоест недостиг на желязо.

В случая би помогнала поливка с разтвор на зелен камък, а дозата да бъде 15-20 г/л за засегнатите лози Би могло да се добави и хелатно желязо за листен тор при следващите пръскания.

Има ли спасение от червения бренер? 

Наричат го още червен огън, а всъщност е опасна гъбна болест, чийто причинител презимува, като мицел в окапалите листа.

Още рано през пролетта спорите й причиняват първите заразявания.

Заразяват се много силно сортовете лози, които са устойчиви на мана по лозата. Това е защото обикновено при тях не се води ефикасна борба срещу маната.

Какви са симптомите на болестта? 

Върху листата на лозите се появяват едри червени петна, които са ограничени от нерватурата на засегнатата част. В периферията на петната се наблюдава яркозелен или жълт ореол (венец).
По-късно нападнатите участъци се сливат и целият лист некротира. Първо се заразяват долните листа, а по-късно и тези по върховете на лозата.

Мерките за борба с червения бренер по лозата са два вида - профилактични и химични.

Профилактиката включва: събиране и изгаряне на окапалите листа; провеждане на основна обработка на почвата през есента.

Химичната борба с червения бренер по лозата се води с помощта на контактни медсъдържащи фунгициди като Купроцин - 0,4%, Шампион - 0,3% и др.; и системни фунгициди с лекуващо действие като Алиет флаш - 0,3% или Микал флаш - 0,3%.

Първото пръскане срещу червения бренер трябва да прави във фенофаза 2-3-ти лист, а следващите при 5-6-и и 7-9-и лист.

При сортовете лози, които се третират с химични средства срещу мана по лозата, самостоятелни пръскания срещу тази болест не се налагат.