Днес ще разгледаме алтернативите, с които можем да заместим коледната звезда. Нека отбележим, че ако сте решили да сте различни и да подходите лично, добре е да отделите малко повече време за откриването и опаковането на специалното цвете. Та, ето нашите предложения:

Исусов венец 

Цветето е обгърнато от мистерии и противоречия. Обърнете внимание на името (не е случайно), а после помислете каква може да е връзката с родината на Euphoriba Milii - Мадагаскар. Често се нарича кактус или сукулент, пък изискванията му са по- скоро като на тропично растение. Ако искате да видите разнообразие от сортове в бели, кремави, розови и червени багри, отидете в Ботаническата градина.

Исусовият венец у нас се отглежда като стайно растение. Стъблата са много характерни заради острите бодли, с които са покрити. При нараняване, на която и да е част на растението, то отделя млечен сок. Той е отровен!

Исусовият венец се гледа сравнително лесно. Тънък момент са поливките. Ако почвата е прекалено влажна се стига до загниване, а ако е прекалено суха - опадат листата. Бодливкото не обича често пресаждане и подхранване, но обича слънцето през зимните месеци. В общи линии растението се напада рядко от вредители.

Като мъничко бижу, Исусовият венец има сантиментална стойност и би бил чудесен подарък.

Азалия 

Тя разтваря разкошните си цветове точно в най-безцветния период - зимата. Това я прави отличен жест, носещ радост и жизненост през студените месеци. Съветът ни е да поднесете цветето в комбинация с красива кашпа и да избягвате целофанените опаковки. Ако вече ги има, отстранете ги възможно най-бързо.

Азалията обича много светлина, но не пряка слънчева. Препоръчително е да се държи далеч от отоплителни уреди, защото не харесва ниска атмосферна влажност. Оптималната температура за нея е в границите между 18-20 ◦С.

Азалията обикновено се продава в саксия с размер от №11 до №15 за 10-15 или 20 лева. По-големи екземпляри се срещат рядко и естествено са доста по-скъпи. Субстратът е с кисела реакция, лек, бързо поема вода, но и бързо я отдава. Поливането трябва да е редовно, умерено, а водата не бива да е варовита или хлорирана, да е със стайна температура.

Амарилис 

Амарилис и хипеаструм са сравнително сходни растения. Поради някои особености и известно объркване по-достъпният хипеаструм се предлага като амарилис в търговската мрежа.

Хипеаструмите са интересна форма на избор за подарък. Можете да ги откриете:

  • засадени в саксия и в цъфтежен размер (препоръчваме да вземете растение на пъпка, за да може да цъфти по-дълго при получателя);
  • без почва, а с луковици потопени само във восък;
  • чисти, незасадени, но огромни луковици.

Последните две биха паснали отлично в подаръчна кутийка и са предназначени за ценители.

Едрите луковици на амарилиса се разполагат в почвата така, че около 1/3 да е над повърхността. Шийката в никакъв случай не бива да се покрива. Цветоносът е с дължина около 70 см, а самият цъфтеж трае между две и осем седмици. След прецъфтяване се развиват листата. Грижите не бива да се занемаряват след прецъфтяване или по време на покоя.

Светлината действа като магнит на цветоноса, затова се препоръчва периодично завъртане, за да не се стигне до изкривяване, както и осигуряване на опора за тежкия цветонос. Температурата и влагата по време на цъфтежа могат да ускорят или да забавят прецъфтяването.

Хипеаструмът може да се отглежда само във вода, но тя не бива да се докосва до самата луковица.