А на второ място е формировката
Есента за мнозина е време за избор на асортимента от сортове, които ще се заложат занапред и ще отговарят на най-различните техни вкусови и стопански изисквания.
Когато се избира сорт лоза, колкото и да е голям меракът да се отгледа нещо, първо трябва да се проучат всичките стопански качества, някои плюсове и недостатъци.
Водещи за мнозина лозари са големината, захарността и аромата на грозда, едрината на зърното, оцветяването на кожицата и сока, както и наличието или отсъствието на семена.
Доста стопани обаче правилно искат да знаят и какви са агробиологичните свойства – сред тях са дължината на вегетационния период на сорта, срокът на узряване на гроздето, растежната сила на лозата, специфичните изисквания към агротехниката и подложката, устойчивостта към болести и неприятели и реакция към условията на средата.
Един сорт се избира и според неговите технологични качества – тук става дума за наличие плодов вкус в зърната, механичен състав на гроздето, химичен състав на мъстта и направлението за използване на гроздето.
Условията в нашата страна са континентални, а климатът също е фактор, защото той определя какви технологии ще се прилагат за производство на грозде и дали те ще са адекватни на претенциите и определени изисквания на сортовете лози.
Освен потенциалните възможности да дават оптимален добив с високо качество, сортовете лози трябва да притежават и висока устойчивост на ниски зимни температури, сравнително добра способност за вегетативно и генеративно възстановяване, висока биологична или практическа устойчивост на гниене, както и сравнително голяма растежна сила.
Много лозари у нас си правят от гроздето вино, да не говорим, че в почти всяка трета къща или вила на село това е обичана традиция. Затова е важно да се знае
какво очакваме от винените сортове
Те са предназначени за преработка във вино или сок и гроздето им се преработва веднага след брането. Затова при тях от голямо значение Е механичният състав на гроздето и особено химичният състав на мъстта.
При винените сортове гроздето трябва да има висок рандеман, т.е процентът от зърната към теглото на грозда и процентът на плодовото месо към теглото на зърната да бъдат високи, а твърдият остатък от чепки, семена и кожица да е нисък.
Гроздето на винените сортове трябва да натрупва захари, но при запазване на сравнително високи титруеми киселини.
У нас подходящи и предпочитани винени сортове по традиция са Каберне Совиньон, Совиньон Блан, Шардоне, Гъмза, Мавруд и др.
Какво очакваме от един десертен сорт
Тук е важно да разберем колко време този сорт издържа след брането и дали десертното грозде подлежи на транспортиране или на по-дълго съхранение.
За разлика от винените сортове, при десертните изключително голямо значение има външният вид - големина, форма и плътност на грозда, едрина, форма и оцветяване на зърната.
Друго много важно значение има и консистенцията - дебелина и крехкост на кожицата, плътност и крехкост на плодовото месо.
Определящ е, разбира се, вкусът, както и хармоничното съчетаване на захари, киселини, дъбилни и ароматни вещества.
Съществено значение имат и механичните свойства на зърното - издръжливост на налягане и на откъсване, които определят транспортабилността на сорта и съхранението.
След избора на сорт идва и изборът на формировка
Лозата има лиановидно стъбло и много разклонения във вид на леторасли, които й придават много форми.
Затова при нея най-важна е системата на резитба и разбира се подпорната конструкция, благодарение на която ще й придадем определена форма. Но тази форма трябва да отговаря и на природните условия, и на стопанските нужди.
Как влияят климатичните условия
при избора на формировка
В райони с ниски и критично ниски температури за лозата се избират приземни формировки, защото те дават възможност за загрибване през зимата и по този начин създават подходяща защита срещу повратни зимни температури. Тези формировки се избират и при бедни и сухи почви.
На местата където няма опасност от ниски температури са подходящи стъблените формировки – такива като Гюйо, Мозер и др.
Стъблените формировки са подходящи и за районите, в които разполагаме с плодородни и влагозапасени почви.
Важно правило:
В зависимост от биологичните особености, сортовете с по-голяма растежна сила се отглеждат на по-високи и по-мощни формировки, а сортовете с по-малка сила на растеж - на по-ниски.
От десертните сортове у нас са подходящи и предпочитани и много нови и вносни сортове, но традиционни си остават Кардинал, Плевен, Болгар, Италия, Мискет Хамбурски и др.
Коментари