3° C, ясно небе
„Дни на отворените врати“ се проведе в овощна градина „Яблена Натура“, в която плодовете се отглеждат по методи, щадящи околната среда
Ваня ВЕЛИНСКА
Биологичното производство ще играе все по-съществена роля в бъдещото земеделие. И не просто защото това е заложено в плановете на Европа, а защото все повече хора искат да се хранят с чисти продукти. У нас биопроизводството през последните години преминава през различни периоди, като често се редуват ентусиазъм за създаване на биостопанства, а след това отказ от тях и редуцирането им. Причините за това от една страна са възможностите за участие по европейски проекти, които подпомагат създаването им, а от друга - сериозната бюрокрация, която съпътства биопроизводството, както и недостатъчното финансиране, защото при него се получават по-ниски добиви, а пък разходите са много по-големи от конвенционалното. Затова и съвсем логично е повечето земеделци да предпочетат по-лесното производство.
Колкото до нагласата да се консумират биологично произведени храни, то у нас все още нивото е доста ниско. И то не защото хората не искат да се хранят с чиста храна, а защото във времето и в това производство имаше доста продукция „менте“. Затова и отношението към биохраните е доста противоречиво. Именно това е и посоката, в която трябва да се работи -
да се популяризира ползата от консумирането
на чиста и произведена в България храна
В тази насока е и инициативата „Дни на отворените врати“, организирана от МЗХ, която се провежда в 6 биологични ферми и преработвателни предприятия в различни райони на страната и съпътстваща европейската „Седмица на биохраните“.
С прилагането на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България се стремим да увеличим дела на биологичното земеделие и производство на биопродукти, каза зам.-министърът на земеделието и храните Таня Георгиева при посещението си в биологично стопанство „Яблена Натура“ в с. Радотина, община Ботевград. В новия програмен период биологичното земеделие, инвестициите в биостопанства и преработката на биологичните суровини се подкрепят от земеделските европейски фондове. Целта ни е да постигнем резултати, които са ориентирани към това потребителите да имат на разположение достъпни и с най-високо качество продукти. Важен приоритет за Министерството на земеделието и храните е да популяризира
биологичното земеделие като щадящо
за околната среда, от което се добиват
здравословни продукти за потребителите
Биологичното стопанство на Цветан Цеков край Радотина е овощна градина, в която са застъпени ябълки, круши и вишни. Първите дървета са засадени още преди 20 г., като още от самото начало идеята е насаждението да се отглежда по биологични методи. За този период в градината са въведени нови практики и технологии, като в момента тя е една от най-модерните в страната. Безспорно стопанството на Цветан Цеков е един успешен модел, и то в производство, което е доста по-сложно от конвенционалното – и като практика, и като знания.
Благодаря за инициативата на МЗХ да се популяризира биоземеделието в България, каза Цветан Цеков. Хубаво е тези открити дни да станат традиция, за да знаят българите какво означава чиста биологична храна, тъй като това е и част от стратегията нашата нация да бъде здрава. Затова се надявам земеделската ни политика да работи в тази посока, за да може да създадем повече стопанства, които са с такава насоченост. А ние, производителите с повече опит, сме насреща за помощ на тези, които решат сега да започнат.
Няма съмнение, че биологичното производство не е никак лесно – и финансиране, и добри практики, и пазари. Това обаче не означава, че е невъзможно. Напротив, доказват го производители като Цветан Цеков, а и много други, разбира се, които въпреки трудностите
са успели да изградят едни успешни модели,
от които може да се почерпи полезен опит
България е страна с изключително разнообразни почвено-климатични условия, което е възможност в отделните райони да се отглеждат различни видове плодове и зеленчуци по биологичен метод. Слабото звено, разбира се, е финансирането и несигурността, смятат земеделците.
С финансово подпомагане и с помощта на успелите вече производители може да постигнем много, категоричен е Цветан Цеков. България има сериозен потенциал за биоземеделие – и почви, и климат, и чисти райони. Ние може да бъдем биологичната градина на Европа. Нашето стопанство сме едни от доайените на биоземеделието, започнали сме преди повече от 20 г, имаме самочувствието да заявим, че това са модели, които може да функционират. Искам да кажа на тези, които имат опасения, че не е страшно. Знанията, които сме натрупали ни дават самочувствие да помогнем на други земеделски производители, които имат желание, но не знаят какво да правят. Казвам съвсем отговорно, че нашите врати са отворени. Нека производителите да мултиплицираме знанията, които имаме, и
да работим в посока, за да се произвежда
повече здравословна храна
Както казахме част от българите са скептично настроени относно биохраните, и то не без основание. Вече нещата са променени. Сертифицираните биопроизводители поставят на етикета на продуктите си специален стикер – зелено листенце като знаменце от звездички. Това гарантира неговата автентичност.
Когато един биологичен продукт е изложен в търговската мрежа, то той вече отговаря на всички стандарти, казват експертите от МЗХ. Той е бил подложен на постоянен контрол – пробовземания. Самите сертифициращи фирми имат много високи изисквания. Така че един продукт, за да стигне до крайния потребител, той отговаря 100% на стандартите за чиста храна. Така че зеленото знаменце е знакът, с който може да се различат истинските биохрани. Освен това те имат номера на сертификацията, с които във всеки момент може да се проследи продукта, например къде е произведен, от кое насаждение е набран плодът, и т.н., и т.н.
Изискванията към биопроизводството в България са изключително строги, казва Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“.
У нас се прилагат и се спазват
най-високи стандарти, така че може
да се има доверие в храните
Например относно пестицидите, които се ползват в земеделието. В конвенционалното производство са разрешени 236 химически вещества, които влизат в състава на различни търговски химически продукти за защита на растенията от вредители. В биоземеделието има разрешени едва 57 активни вещества, като повечето от тях са растителни извлеци, или елементарни съединения, които нормално се срещат в природата – сяра, вар и т.н. Това са органични продукти, които имат много кратък жизнен цикъл и растението ги разгражда или ги използва за храна. Това е голямата разлика в био- и химичните продукти за растителна защита. Така че на външен вид две ябълки може да са еднакви, но вътре – не са. Съдържанието е важно. В биопродуктите липсват остатъчни количества пестициди.
Като професионалист в биопроизводството, мога да кажа, че всъщност на външен вид биологичните плодове не се различават от конвенционалните, казва Цветан Цеков. Но това е само на повърхността. За да се отгледат биоплодове се влагат много усилия и работа, тъй като ние използваме изключително ограничени средства. Не използваме химия, а само биопродукти, също феромони, с които да дезориентираме неприятелите, както и репеленти, а също натурални продукти като сяра и вар. Разполагаме с модерна технология, която следи за благоприятни условия за възникване на болести, за да може да третираме в най-подходящия момент, за да се постигне отличен ефект. И да се върнем пак на външния вид на плодовете – уж няма разлика, но не е така. Ако един плод, произведен по биологичен начин, бъде изследван под микроскоп, то текстурата му е абсолютна геометрична решетка, т.е. на 100% се усвоява от организма на човека. Докато при другите – не е така. Разбира се, и при конвенционалното производство, ако се спазват добрите практики – не се вреди на здравето. Но когато искате да спазвате здравословен начин на живот,
е препоръчително да се консумира биологична храна, тъй като тя се усвоява изцяло от организма
Искам да допълня, че нашите биохрани са на топ ниво, казва още Стоилко Апостолов. Затова и голяма част от продукцията ни се изнася в чужбина, тъй като е търсена. В България контролът е изключително строг. И ако понякога ние имаме „търкания“ с различните държавни структури, то те обикновено са за някакви плащания, но никога не сме имали проблеми с качеството на продукцията.
Въпреки подкрепата и насърчителните инициативи в последните години биопроизводството е в застой. По данни на одобрените контролиращи лица към 31.12.2022 г. биологичните производители, преработватели и търговци са 4 863 на брой. Площите в система на контрол бележат слаб ръст в сравнение с предходната година и към края на 2022 г. са 110 440 хектара. А възможностите ни, както казахме са много по-големи.
Създадохме нашата градина на място, което не е типичен овощарски район, разяснява Цветан Цеков. Тук са били скотовъдни стопанства. Когато реших да развиваме такъв тип земеделие, то идеята беше съвсем интуитивна. Тук беше дива местност – храсти, дървета. Но виждате, че успяхме да осъществим идеите си, и днес стопанството ни е на световно ниво. Имаме предимство по отношение на това, че в района няма замърсители, както и друг вид земеделие – конвенционално. Успяхме да създадем тези насаждения и да ги превърнем в устойчив модел. 650 декара градини, до 700 м надморска височина, в землищата на две села. Това е едно от най-високопланинските и единственото биологично насаждение не само в България, но и на Балканите. Пионери сме в различни практики, имаме и собствено ноу-хау, тъй като сме минали през много проблеми и сме търсили и намирали решения за тях през години. Така че сме готови
да споделим знания и опит,
за да създадем добро биологично
производство на национално ниво
Съгласни сме, че производителите имат нужда от голяма подкрепа, за да може те да промотират продуктите си и да разгърнат потенциала си. Биоплощите намаляват, но ако се водят правилните политики, това може да се промени. Затова и доста по-сериозен ресурс се обръща за следващия програмен период. Силно се надявам тези средства да бъдат усвоени целенасочено, пак казвам за създаване на нови стопанства, които са биологични ориентиране. Не случайно е и тази инициатива, която ни накара да отворим вратите на градините си, за да покажем, че е възможно тези биостопанства да функционират, че те имат бъдеще, има хоризонт, има възможности. Ние сме типичен пример – в район, където не е имало овощарство, не само успяваме, но и отглеждаме плодове с най-високо качество.
Всичко е в ръцете на държавниците, които да съумеят да насочат правилно ресурсите, с които разполагат.
В настоящия период биостопанствата,
както и преработката се подкрепят
от европейските фондове,
като това засега продължава до 2027 г.
Имаме сериозни и амбициозни цели в контекста на стратегията „От фермата до трапезата“ за постигане на по-висок процент обработваеми земи с биопроизводства, така че предизвикателствата са много, посочи зам.-министър Георгиева. Има мерките, с които да се подкрепи биологичното производство, тъй като то от една страна е с по-малки добиви, а от друга - има по-високи разходи. А целта ни е чрез тези стимули да се привличат нови фермери.
Безспорно за по-голямата популярност на биохраните ще допринесе и по-достъпната им цена. А това е възможно с повечето на брой стопанства, както и с въвеждането на високи технологии в производството.
Стремежът на всеки производител е да произвежда продукти с по-ниска себестойност, за да може да те да са по-достъпни до потребителите, казва Цветан Цеков. И именно тук е ролята на компенсаторните плащания, които, за съжаление, се изкривиха и с тях се злоупотреби от недобросъвестни земеделци, които ползват тези подпомагания единствено и само за цели различни от производството. Когато обаче един продукт бъде подпомогнат ефективно, то той ще се произведе така, че да е достъпен до всякакъв таргет потребители.
Коментари