Раничко е още да си говорим за луковични цветя, нали? Но не! Не е! И ще ви кажем бързичко защо.

Луковичните цветя са много интересна и любима група растения на много градинари. Разказвали сме ви за „Лалемания“, нали? Е, макар и в много по-малки измерения, съвсем скоро в градинските центрове и големите вериги ще се появят пакети с луковици. Цените ще бъдат добри, защото търговците ще чистят миналогодишни наличности. Внимавайте, като купувате цветя на промоция и търсете причината да са намалени. При луковичните доста често се случва да не са съхранявани правилно и да са доста изсъхнали и изтощени.

Опипвайте ги хубаво. Трябва да са твърди, точно както са главите лук в плод и зеленчука. Не взимайте меки, сухи луковици, както и такива, които видимо имат петна по люспите или миришат лошо.

Защо през август не е рано за засаждане?

Нидерландците започват засаждане на нова партида луковици скоро след изваждането на старите. Там се получава своеобразен конвейер, особено когато става дума за съоръжения с контролиран климат. Така, ние можем да се дивим на лалета под формата на рязан цвят още през септември и октомври.

За градински условия и хоби градинарство не е нужно, а не е и възможно без големи усилия прилагането на такъв тип интензивна технология. Но има други причини за ранно засаждане.

Нека започнем от лилиумите

Знаете, че те се разделят на две големи групи – ориенталски и азиатски. Онези, които образуват т.нар. булбетки ни вълнуват в момента. Булбетките са малки въздушни луковички, които се образуват в пазвите на листата. Когато са готови опадат сами и водят до намножаване на вида. За да контролирате процеса, проверете дали булбетките се отделят лесно от стъблото на майчиното рстение.

Младите луковички могат (а и трябва) да се засадят веднага, защото се изтощават доста бързо, изсъхват и в последствие не дават добри резултати.

Своеобразното детско отделение се създава в рохкава и богата почва. Препоръчва се булбетките да се засаждат в редове с десетина сантиметра разстояние един от друг, а между самите луковички – 5 сантиметра. Дълбочината не бива да бъде голяма. 3-4 сантиметра са достатъчни. Добре е да се покрият с торфено-пясъчна смеска.

Грижете се за заплевеляването, борете се с конкурентите редовно. Поддържайте умерена влажност и се радвайте на младите листенца.

Други лилиуми, които

не образуват въпросните булбетки,

могат да се размножават чрез делене на старите луковици. Именно сега е момента да ги извадите, когато стъблото на вече прецъфтелия лилиум загива и преди да са се развили младите части. Деленето не е трудно, но изисква внимание.

Още една процедура, която се прави сега е пресаждането на ново място. Тя се извършва на всеки 3-4-5 години, когато забележите, че цветето вече не се представя добре. Запомнете, стъблата трябва да са отмрели преди да правите каквото и да било с луковицата.

Пресаждането и подмладяването се правят още при декоративни видове лук, минзухари, кокичета, синчец и други. Най-сигурният признак, че е време да го направите е влошаването на цъфтежа.

Повечето луковици

имат способността да „потъват“ в почвата

Това се случва в резултат на образуването и изсъхването на специфичните струновидни корени. Ето защо, ако търсите кокичетата и лалетата в градината на баба, трябва да копаете дълбоко и с повишено внимание.

„Потъналите“ луковици не цъфтят добре и, ако не обърнете внимание на време, твърде възможно е да загубите растенията в следствие на изтощаване. Това важи с пълна сила за кокичета, зюмбюли, лалета, нарциси и много други видове със запазено място в нашите градини.

Ако не вадите луковиците след пролетната вълна на цъфтеж, сега може да поправите пропуска и да ги проверите.

Време е за фриталариите

Сега е задължително да засадите фритилариите. Колкото по-рано, толкова по-добре за тях. Особено за ходжовото лале.

Фритилариите са разкошни луковични цветя. Сред тях са и така любимите ни ведрици. Нежни и в същото време изумително издръжливи, тези цветя могат да накарат и най-високомерния човек да се наведе, за да им се полюбува. Сред най-интересните предствители са:

  • Fritillaria affinis – шоколадова ведрица. Тя произхожда от Америка. Цъфти през пролетта и ранното лято. Растението е много компактно. Предпочита лека сянка и умерена влажност.
  • Fritillaria michailovskyi в превод цветето на Майкъл – достига 20-25 сантиметра височина, цъфти с деликатни шоколадово-жълти камбанки, разположени по 2-3 на стъбло. Всяка луковица, стига да се чувства добре, може да образува по 3-4 цветоносни стъбла.
  • Fritillaria persica – персийската фритилария е доста различна от изброените. Тя произхожда от Турция и Иран. Нейните цветове – над 30-40 камбанки, са разположени на високи цветоносни стъбла.

Есенен минзухар в двора 

Есенен минзухар ще срещнете в гората. Разцъфтял разкошно, сякаш на пук на развалящото се време, той свети в жълто и лила. Цъфтежът му започва около октомври.

За да му се радвате в личната градина, трябва да го засадите сега. Не покривайте луковиците с много почва. В зависимост от типа ѝ и размерите на луковиците дълбочината на засаждане е средно около 5 сантиметра.

Имайте предвид, че лилавите есенни минзухари, наречени още кърпи кожух или мразовец, цъфтят, но не образуват листа в този период. При жълтите ще е радвате и на листа, и на цветове. Лично за нас, жълтият минзухар е по-ефектен, но отделете внимание и на лилавия.

Слънце за шафрановия 

Докато сме на тема минзухари… Още един, този път от семейството на ирисите, а не на колхикумите, шафрановият минзухар също се засажда между август и септември. Специфики на засаждане почти няма, с изключение на нестандартните срокове.

Изберете слънчево място и подредете луковичките в група от десетина и повече. Очаквайте цъфтеж след 40-50 дни. Бъдете внимателни, защото има голям шанс да пропуснете цъфтежа на някои цветчета. Ако искате да се сдобиете със скъпата подправка, трябва да я откъснете веднага след отварянето на цветчето. Тогава качеството е най-високо. Не се притеснявайте за съхранението, защото единият вариант е да изсушите стигмите, а другият да ги сложите в бурканче в хладилника. Естествено, колкото по-скоро ги използвате, толкова по-добре.

Потърсете достоверна информация по въпроса с правилното използване на шафрановата подправка.

И кокичетата са сега 

Любимите ни кокичета също могат да бъдат засадени сега. Както казахме, може, ако имате вече налични в градината, да ги извадите и разсадите или преместите.

Важни особености при тези малки юнаци са:

  • Не е добре луковиците на кокичето да остават извън почвата за дълго, защото изсъхват по-лесно;
  • Колкото по-рано се засадят, толкова по-добре. Кореновата система ще заработи, а оттам при първа възможност ще се появят и цветовете.
  • Хубаво е през 4-5 години кокичетата да се вадят от почвата заради въпросното потъване, но ако не забелязвате влошаване в качествата на цъфтеж, няма нужда да ги безпокоите.
  • Засадени в група, кокичетата са най-ефектни!

Синчец от гората 

Синчецът е последното цвете, което се сади сега, за което ще ви разкажем повече. В рода Scilla са поместени голям набор от впечатляващо нежни видове. S. bifolia е най-разпространен у нас в гори и ливади. Bifolia означава два листа и точно така ще срещнете този красавец. Синчец пък идва оттам, че най-често баграта на цветчетата е синя в различни нюанси и наситеност. Повечето видове цъфтят напролет, но има и такива с есенен цъфтеж.

Хианодоксите също са поместени в този род от ботаническа гледна точка. Ако я засадите в градината си сега, ще останете учудени колко издръжлива и цъфтелива е тя. След няколко години ще имате разкошна туфа от сини цветчета без абсолютно никакви усилия.