Отстраняване на росните корени през август. Защо се прави?

Премахването на росните корени при лозата е дейност, която трябва да се извърши в края на август или началото на следващия месец.

Прави се като се разкопава около младите лози и се изрязват корените. После се оставя така за около месец или до първата обработка на почвата.

Операцията се осъществява, за да помогнем да се развиват предимно главните корени и с тях лозата да „дълбае“ надълбоко, за да не остава с плитка коренова система. Защото, когато оставим да се развият така наречените росни корени, кореновата система на лозата остава плитка, което не е добре за растението.

Росните корени трябва да се режат през първите години след засаждането, а подходящото време за операцията е в края на лятото, както и в началото на пролетта.

От какво се храни лозата

Стопаните трябва да знаят, че корените имат своите функции, които, разбира се, са решаващ фактор за растежа и развитието. Например, лозите издържат на силните и продължителни летни суши именно благодарение на дълбоко проникващите корени, които черпят влагата от дълбоките подпочвени слоеве.

Когато засадим лозовата пръчка, тя се превръща в подземно стъбло и по него започват да се развиват три вида корени.

Най-ниско разположените се наричат основни или стъпални, по-горните са междинни или средни, а най-горните – повърхностни или росни. Повърхностните разклонения са много плитки, развиват се хоризонтално и преминават често в съседния ред. Когато те се развият силно, стъпалните остават слаби и не достигат до дълбоко разположената влага.

Корените на лозата, израстващи от вкоренените стъблени части имат основното предназначение да снабдяват с вода и минерални вещества, да служат като склад за резервни хранителни вещества, да закрепват лозата към почвата и да осигуряват стабилност на надземните й части. В тях още се синтезират и вещества, като алкалоиди, растежни регулатори и др.

Както казахме, разположените най-близо до повърхността на почвата се наричат повърхностни корени и към тях се отнасят и корените, покарали от присадника (калема), които носят наименованието росни корени.

Има лози, които се отглеждат в оранжерийни условия, но понякога и на открито при много влажни и топли условия, при тях могат да се развият корени и по откритите части на растенията - по рамена, чепове и зелени леторасли. Това са т.нар. въздушни корени, които се срещат рядко.

Внимание!

Росните и повърхностните корени се смятат за нежелателни и при младите лози трябва да се отстраняват. В противен случай те се развиват за сметка на по-долните си събратя.

По принцип, за да се развият корени при една лоза е необходимо да се създадат подходящи условия по отношение на влажността, топлината и въздуха.

Оптималната температура за покарването им е 25-30°С.

В топлите песъчливи почви вкореняването става много по-бързо и по-добре отколкото в тежките глинести почви. По-добре узрелите и запасени с повече резервни вещества пръчки се вкореняват по-лесно от останалите.

Кореновата система на лозата непрекъснато се разклонява. По най-крайните разклонения се намират множество тънки смукателни коренчета, чрез които тя всмуква предимно водата.

Кореновата система на лозата е по-силно разклонена, тя може да обхване доста по-голям обем почвена територия и има по-голяма абсорбираща повърхност. Затова е важна разклонеността.

При нормални условия корените на лозата се разполагат на дълбочина до 1,5-2,0 м, а на ширина стигат до 3-4 м. Отделни корени обаче понякога са в състояние да проникнат и до 8-9 м, въпреки че основната им част е в почвения хоризонт с най-благоприятни условия.

Съвет: Има начини за подпомагане на вкореняването след засаждане на една лозова пръчка - резник. Той се прилага от стари майстори, които набраздяват кората на резниците и ги ослепяват, тоест премахват пъпките на резниците. Имайте го предвид, когато решите да вкорените лозова пръчка.

За по-добро вкореняване резниците се набраздяват и "ослепяват"