Кои родни сортове лози са устойчиви на болести

27 юни 2023, 17:30

Бг Фермер

76609

Любителите се интересуват от това, за да постигнат опазването им с по-малко на брой пръскания

Кои сортове лози имат устойчивост към основните болести? Този въпрос напоследък ни задават много наши абонати, които твърдят, че искат да се снабдят с тях и да ги отглеждат, за да могат да не ги пръскат или просто да намалят броя на третиранията.

Отговорът на въпроса на нашите читатели не трябва обаче да звучи еднозначно, защото наистина има сортове, които са устойчиви, но това не означава, че те нямат никаква нужда от пръскане с препарати.

Тук ще публикуваме по-подробно основните разяснения по темата, която интересува много любители и производители, които са противници на третирането с химически препарати.

На първо място понятието “устойчиви” сортове не бива да се схваща твърде буквало от любителите лозари. Защото устойчивите сортове, колкото и да са такива, също се нуждаят от предпазване с препарати в критични моменти от вегетацията си, когато се нападат от гъбни патогени и вредители.

Въпросът е, че при тези сортове броят на третиранията просто е сведен до минимум.

Или по друг начин казано, ако обикновено защитаваме лозите и асмите с растителнозащитни продукти, като ги пръскаме по 8-10, че и до 12-13 пъти на година, в зависимост от агроклиматичните условия на региона и от дадената в климатично отношение година, то тези така наречени устойчиви сортове се налага да бъдат третирани едва 2 до 4 пъти, което си е 4-5 пъти по-малко.

Лозарите ни, които искат българска селекция, могат да направят своя избор сред сортовете, създадени у нас в Института по лозата и виното в Плевен – това са винени и десертни сортове, които са хибриди между американски и европейски лози. При тях е постигната известна и по-голяма от оригинала устойчивост срещу икономически най-важните и най-често срещаните и опасни болести и неприятели.

Такива са мана, брашнеста мана, сиво гниене, филоксера и др., както и доста неприятели като гроздовите молци, акарите и др.

От винените сортове такива са:

Сторгозия - червен винен сорт,
Плевенски колорит - червен винен сорт,
Никополски мавруд - червен винен сорт,
Дунавска гъмза - червен винен сорт,
Среброструй - бял винен сорт,
Мискет Кайлъшки - бял винен сорт,
Дунавски лазур - бял винен сорт,
Бисер Поморийски - бял винен сорт.

От десертните сортове: Августин, Наслада, Любимец, Гарант, Дружба, Кондарев, Плевенски фаворит.

Ще кажем по няколко думи за тези от тях, които продължават да бъдат търсени и днес, а в следващи броеве ще продължим темата.

Сорт Сторгозия е селекциониран в Института по лозарство и винарство - Плевен от Й. Иванов, В. Вълчев и Г. Петков, чрез кръстосването на сортовете Букет и Вилар блан. Утвърден е още през 1976 г. Разпространен беше основно в Северен лозаро-винарски район, днес отново има интерес към него от немалко лозари.
Дунавска гъмза е много интересен червен хибриден винен сорт грозде, селектиран също в Института по лозарство и винарство в Плевен, утвърден е като нов сорт през 1977 г.

Вината, произведени от него, са леки, интензивно оцветени, плътни, с хармоничен вкус и аромат.

Дунавски лазур е български бял винен сорт грозде, който е комплексно устойчив. Аналог е на Ракацители, но е с повишена устойчивост. Средната големина на един грозд е 170 г често с две разклонения. Формата на грозда е конична. Захарността на Дунавски лазур достига до 21%, а киселинността - 7 г/л.

Сортът е по-устойчив на мана и други гъбични заболявания от оригинала. При необходимост изисква лечение със сяра и серни препарати. Дунавски лазур е по-устойчив и на температурни разлики, особено студоустойчив.

Поморийски бисер е комплексно устойчив винен сорт с повишена резистентност към мана, сиво гниене и ниски температури.

Плодовете са с жълто-зелен цвят. Отличава се с много висок винен градус. Това е отличен сорт грозде както за преработка, така и за прясна консумация.

Технологична зрялост се достига през втората половина на септември, най-често между 15-и и 20-и. Средната големина на един грозд е около 180 г с конична и цилиндрично-конична форма и средна плътност на грозда.

На вкус е сочен и ароматен. Поморийски бисер е с повишена устойчивост към гъбични болести.

Кондарев 6 е създаден при кръстосването на Ризмат и Безсеменен хибрид VI-4 през 1972 г. от член кор. Минчо Кондарев в Пловдив в маточното поле на с. Марково.

Утвърден е като нов и оригинален безсеменен сорт през 1992 г. Гроздето узрява в периода 10-15 септември. Гроздът е голям - 587 грама, коничен, крилат, почти рехав.

Зърното е с тегло около 6 г, продълговато, месесто, твърдо, хрупкаво, сладко, с приятен вкус, без семена. Кожицата е средно дебела, крехка, не се усеща при ядене. Обагрена е в жълто-зелено до кехлибарено, откъм страната на слънцето е с ръждив оттенък. Консистенцията е месеста, хрупкава. Подходящо е за консумация в прясно състояние.