8° C, облачно
Бъдете сигурни, че не сте единственият стопанин на куче, на което му се е случвало, то да ухапе дете. Според статистически данни приблизително 20% от случаите на захапване от куче включват намесата на малчугани. Най-често биват ухапвани деца на възраст между пет и девет години, като склонността според пола клони към момчетата.
Сред ухапванията, причинени от домашни животни, тези от кучета представляват 80-90% от всички, а от котки са на второ място. В 70% от случаите кучето, ухапало детето, е семейно и обикновено тези инциденти се случват в почивни дни или през лятото.
Децата под петгодишна възраст са особено податливи на ухапвания, засягащи областта на главата и шията, които варират от незначителни драскотини до фатални наранявания. Зоните по тялото, които са особено уязвими, са устните, носа и бузите, което ги прави „централната целева зона“ предвид по-малкото тяло на детето и по-големия размер на главата. Тази уязвимост вероятно е свързана с височината на детето и склонността му да пълзи или да играе на пода. При деца на възраст над девет години инцидентите с ухапвания включват най-вече крайниците. Това най-вероятно е, защото те са по-високи и крайниците са частта от тялото, която е най-близо до устата на кучето и следователно са по-податливи на ухапване.
За да въведете мирно и безопасно за всички съжителство у дома трябва да предотвратите проблемното поведение из основи. Но защо се стига до такива прояви от страна на кучето? Причините, поради които кучетата хапят деца, може да варират в зависимост от няколко фактора, като например контекста, в който се е случило ухапването и какво прави детето в момента. Тук са посочени само някои от основните варианти дали повод за на неприятно стечение на обстоятелствата.
Страх
Все още има силно убеждение, че кучетата, които хапят, са кучета, които са „доминиращи“ или „алфа”. Оказва се, че в повечето случаи агресията на кучето към човек е малко вероятно да бъде мотивирана от опит за установяване на господство, а по-скоро се основава на други причини, като страх и конфликт. Това посочват като становище ветеринарни бихевиористи (експерти по поведение) от Американския колеж. Известно е, че кучетата, които са показали естествен страх или нервност, са по-склонни да се борят, когато са около деца.
Според изследване, повече от три четвърти от кучетата с досие на хапане на деца са имали прояви на поведение, свързано със страх в други контексти, като например при наличие на силни шумове или при отделяне от собственика. Страховите предразположения са по-склонни да се наблюдават при кучета, които не са били социализирани много по време на основния критичния за този процес период, и кучета, които са преживели травматични случки.
Пазене на ресурси
Пазенето на ресурсите е склонността на кучето да "защитава" всичко, което възприема като ценно. Просто това е кучешкият начин да каже, "това е мое, не се доближавайте до мен, когато го притежавам". Липсата на „доверие“ е това, което в крайна сметка задейства пазенето на ресурсите при кучетата. С други думи, кучето се страхува да не загуби достъп до нещо, което го интересува и вероятно го брани от чуждите „лапи”. Кучетата могат да пазят ресурси като храна, посудата си, играчки, кости, дори произволни „съкровища” до които са се докопали с усърдие, например опаковки от храна от кофата за боклук.
Притискане в ъгъла
Кучетата могат да хапят деца като защитен механизъм, когато са притиснати в ъгъла. Класическият пример е дете, което гони куче наоколо и след това, когато кучето е притиснато до стената или под леглото, и когато детето посегне, то бива ухапано. Като цяло, когато кучетата се озоват в ситуация, в която не се чувстват комфортно, те могат да заемат т.нар. реакция на борба или бягство. Това означава, че те могат да се отстранят от ситуацията, като „избягат“ (с други думи, напуснат и следователно увеличат физическото разстояние) или отвърнат (ръмжене или, разбира се, хапане). Когато е притиснато в ъгъла от дете, ситуацията на бягство на кучето се премахва, оставяйки само опцията да се защити, за да спрат взаимодействието. Затова детето трябва възможно най-рано да бъде научено да не притиска домашните любимци, когато те не са в настроение за игра (например дърпане на котка за опашката), а преди това просто да държите взаимодействието между децата и животните под непрекъснат надзор.
Гледане в очите
Гледането директно в кучето е често срещана причина дете да провокира ухапване. В този случаи поведението може да се разгледа и като инстинкт за надмощие сред себеподобни, където предвестник на агресивната борба е продължителният очен контакт.
Прегръдки
Гушкането и целуването на кучета също може да им се стори задушаващо и сякаш нямат пътища за бягство и свобода на личното пространство, точно както при хората се случва понякога. Когато детето е хванало здраво кучето може би го кара да се почуства като „в капан”. Човешките целувки също се различават от естественото кучешко поведение за израз на любов, с облизване, което също може би влияе в погрешно тълкуване от страна на любимците. Сходна причина е
притискането,
например хващане за опашка, дърпане на козината, мушкане с пръсти. Дори високите гласове на децата могат да бъдат стряскащи за домашните животни. В зависимост от индивидуалния характер на кучето, то не се противи на това типично детско поведение, но в един момент е възможно да бъде прекрачена границата на търпението му и то да поведе своята борба, която може да завърши с ухапване. Вероятно, ако се стигне дотам кучето е давало признаци, че се чувства притиснато и стресирано, но те не винаги се разпознават лесно.
Не може да се очаква от малките деца да разпознават ранните предупредителни признаци за претоварване на кучето, така че внимателното наблюдение винаги е задължително. Проучванията обаче показват, че дори родителите понякога се затрудняват да разпознаят най-фините знаци.
Нещо, което прави нещата още по-лоши, е, че някои знаци изглеждат като пълна противоположност, което ни кара да ги категоризираме като прояви на любов и „привързаност“. Например, един голям знак, който често се тълкува погрешно, е това, което Дженифър Шриок, сертифициран консултант по поведението на кучетата, нарича „целувка за отхвърляне“. В този случай изглежда, че кучето дава „кучешки целувки“, докато в действителност кучето ближе лицето на детето с надеждата да накара детето да спре. Друг погрешно изтълкуван сигнал е, че кучето нежно хваща ръката на детето в устата, като я отмества от тялото му, когато кучето е галено. Понякога това се възприема като „нежно говорене“, когато в действителност често е сигнал за прекъсване, който моли детето да спре. Други сигнали, на които трябва да обърнете внимание, са кучета, които внезапно ги сърби и се почесват, прозяват се и внезапно имат желание да пият вода или да оближат настойчиво лапа.
Коментари