За да се засади лоза в двора преди всичко се изисква да се избере най-подходящото място за новото растение.
Лозите предпочитат дълбоките, рохкави, бързо затоплящи се почви. Ако има участъци, които са придружени с пясък и чакъл, и те могат да бъдат подходящи за новата лозница. Тогава тя може да върши чудна работа, като прави сянка.
Трябва да се знае обаче, че една лоза има и своите малки капризи – тя не харесва районите със заблатени, тежки и силно сбити почви.
За да се направи асмалъкът, трябва да му се остави достатъчно място на разположение. Лозите се засаждат поне на 2 метра една от друга, а редовете се разделят от близо 3 метра свободна площ.
В случай, че лозите ще бъдат наредени само в един ред, разстоянието между тях трябва да е поне 1,30-1,50 метра.
Първи стъпки
Най-често лозите в дворното място се засаждат в ямки. При използването на ямки процентът на прихващане е много добър и растенията започват да се развиват активно още на първата година.
Корените на фиданките се изрязват, за да станат с дължина до 6-8 см. На дъното се поставя рохкава пръст, добре е да е размесена с 2-3 кг оборски тор. Прави се нещо като хълмче в дупката, върху което се поставят удобно корените. След това ямката се запълва до половината с почва, притъпква се внимателно и се полива с 5-6 литра вода. Запълва се дупката догоре с рохкава почва. Всъщност чепът трябва да е покрит с 4-5 см рохкава почва над горното око при пролетно засаждане, а при есенно – с 20-25 см.
Асмалъкът трябва да се формира
При засаждането лозичката се реже на чеп с две очи.
На втората година пак се реже на чеп с две очи.
Филизене се прави от втората година нататък, при него се запазват само два по-силни леторасъла, като единият от тях се оставя като резервен. Двата леторасъла редовно трябва да се привързват на висок кол и да се колтучат.
Целта е да се получат пръчки, дълги над 2 метра. На третата година по-слабата пръчка се отстранява, а силната се изрязва на 6 до 8 очи над височината на скелето. Върхът й се извива и се привързва върху хоризонталната част на скелето.
Всички леторасли, които се намират по стъблото се филизят, а летораслите по хоризонталната част (кордона) се прореждат през един, като крайният трябва да послужи за продължител на кордона.
На четвъртата година пръчките по кордона се режат на чепове с по 2 очи, а продължителят - на 6 до 8 очи. Летораслите по него също трябва да се прореждат и ако е необходимо пак се оставя продължител – така се прави, докато кордонът достигне края на скелето.
По този начин на лозата се формира един кордон с чепове, а по-късно се създават и рамена върху кордона.
Когато лозите са засадени на по-големи разстояния в реда от рода на 1,50 м и повече, тогава може да се формират два или повече кордона на всяка лоза.
Когато лозите не се развиват буйно, вместо кордон на върха на стъблото се формират едно-две малки рамена, върху които се създават по едно плодно звено с чеп и плодна пръчка.
Резитбата след това
След формирането резитбата на асмите е сравнително лесна работа. Върху кордоните през интервал от 20-25 см се създават малки рамена - на тях ежегодно се оставят чепове на 2 очи от долната пръчка, а горната се премахва през горния чеп.
При сортовете, които имат по-ниска родовитост на основните пъпки, на някои от рамената наред с чепа е добре да се оставя и къса плодна пръчка на 8-10 очи, която се извива встрани от кордона и се привързва към склелето.
При следващата резитба плодната пръчка се премахва, а нова плодна пръчка се оставя на друго рамо.
В крайна сметка броят на пръчките трябва да зависи от силата на асмата.
Кордоните да не се оголват
Не трябва да се оставят дълги продължители при оформянето на кордоните, за да не се оголват.
Когато се остави много дълга пръчка, тогава се развиват само пъпките към върха й, а пъпките в средната част не покарват. За да се избегне подобно оголване, пръчката за продължител на кордона трябва да бъде по-къса и с до 6-8 очи.
Не бива да се оставят и много голям брой кордони на една асма. В този случай върху скелето се получава много гъста мрежа от кордони. Това често става заради неправилна резитба с къси плодни пръчки.
Редно е старите пръчки да се премахват всяка година, а не да се създават нови плодни звена по тях.
Не е редно и да се допуска рамената да се разрастват много, а трябва навреме да се подмладяват.
Плюсове и минуси на опорите
Много хора на село и на вилата не могат да се лишат от асмата, която радва със сянка и грозде. По дворовете се издигат най-различни конструкции и опори - над верандата, близо до стените на къщите или в центъра и края на градинската зона. Лозите може и да се преплитат красиво и да се превръщат в цели зелени колони.
За да може навесът да служи дълго време, се обръща внимание на материала за неговото изграждане и вида на конструкцията. Какви да са навесите за лозето – всъщност най-различни, но най-често направени от метал или от дърво.
Някои стопани предпочитат металните, защото са по-здрави, други се спират на дървени материали. Металните градински конструкции са по-издръжливи, могат да издържат и доста големи натоварвания, лесни са за употреба и поддръжка. Недостатъкът на този дизайн е в сложността на изработката и монтажа, но после служи дълго време.
Бюджетен и издръжлив вариант е скеле, изработено от оформена тръба и тел. По-евтин е в сравнение с други метални конструкции и по-лесен за изработка.
Дървото също се използва за направата на прости и сложни градински конструкции, но е по-малко практично, влошава се от висока влажност. За да се предпази от гниене и повреда, дървото периодично трябва да се третира с антисептични средства, да се покрива с боя и лак. Добър вариант са комбинирани рамкови системи, при които опорите са направени от метал, а останалите елементи са от дърво. Такива дизайни са красиви и надеждни.
Формите също могат да бъдат най-различни. Свои достойнства имат както класическите варианти, така и полукръгъл или извит покрив, който предпазва лозите от вятър, дъжд и сняг.
Общо взето изборът е на собственика според неговия вкус и възможности...
Коментари