Градинският грах (Pisum sativum) е едногодишно растение от семейство бобови (Fabaceae). Тази студоустойчива зеленчукова култура понася без повреди отрицателни температури до минус 6-8 оС в началните фази от вегетацията си. Оптималната температура за развитието на растенията е между 18-20 оС. Стойности над 25 оС влияят неблагоприятно на развитието на градинския грах.

Подходящи за отглеждане на градински грах са глинесто-песъчливите почви с неутрална реакция. Добри предшественици на граха са окопните култури - картофи, цвекло, царевица и др. На даден участък тази култура не трябва да се сее след себе си и след други от семейство Бобови (фасул, леща, бакла) по-рано от 5-6 години.

Грахът се развива много добре на площи,

наторени с фосфорни торове

Фосфорните торове се внасят през есента с основната обработка на почвата. При отглеждане на грах на неплодородни почви се препоръчва торене с комбинирани минерални торове.

Предвидените за засяване с градински грах площи се обработват през есента, след прибиране на предшественика, на дълбочина 25 см. Предсеитбените обработки включват култивиране и брануване на дълбочина 8-10 см.

Сеитбата на градинския грах е желателно да се извърши при първа възможност до края на февруари с обеззаразени, качествени, семена с проверена кълняемост.. Семената се засяват на дълбочина 5-6 см. Сеитбата може да се извърши по няколко начина:

  • гнездова сеитба – в едно гнездо се поставят 4-5 семена при разстояние 30 см между гнездата и 60 см между редовете;
  • редов посев при разстояние 20 см между редовете и 8-10 см вътре в реда;
  • лентова сеитба – редуват се ленти с 2, 3 до 4 реда в лента, като разстоянието между редовете в лентата е 15-20 см, а между лентите 50-60 см.

За нормалното протичане на вегетацията на градинския грах

е необходимо влагата в коренообитаемия

почвен слой да е над 70-75% от ППВ

(пределна полска влагоемност). Растенията са с най-високи изисквания към влагата в почвата през фазите бутонизация, цъфтеж и формиране на чушките. През този период засушаването, високите температури и ниската атмосферна влажност се отразяват неблагоприятно върху добива.

Основните грижи през вегетацията на граха включват 1-2 плитки окопавания. Първото окопаване се извършва в началото на вегетацията при височина на растенията 5-6 см, второто – две седмици по-късно. С почвообработките се унищожава конкурентната плевелна растителност.

Грахът като ранна пролетна култура е добре обезпечен с влага. Поливане при граха се налага само при по-късни сеитби и в години с климатични аномалии - суха пролет и екстремно високи температури.

Икономически най-важният неприятел

на граха е граховият зърнояд

Той е сиво-черен малък бръмбар с дължина 4-5 мм. Има едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо в растителните остатъци, под напуканата кора на дърветата, в складовете. Повреди нанасят ларвите. Те са кремаво-жълти, с дължина 5-6 мм. Ларвите унищожават голяма част от вътрешността на зърното, където протича цялото им развитие. В едно зърно се развива по една ларва.

За борбата с този вредител се препоръчват две - три пръскания. Първото третиране се провежда в началото на цъфтежа, а второто и третото – през интервал от 7-8 дни. Подходящи инсектициди за борба с граховият зърнояд са: Ламдекс Екстра – 0,05%, Суми Алфа 5 ЕК (Сумицидин 5 ЕК) - 0,02%, Карате Зеон 5 КС – 0,02%, Алверде – 0,02%, Моспилан 20 СП – 0,006% и др..

Градинският грах се прибира в технологична зрелост, преди втвърдяване на семената, обикновено от края на май до средата на юни, в зависимост от сорта и сроковете на сеитба. Беритбата се извършва поетапно, през 2-3 дни.

Грахът е с къс вегетационен период, обогатява почвата с азот и е един от най-добрите предшественици на повечето земеделски култури. Граховите зърна съдържат белтъчини (25-30%), витамини (С, В), желязо, цинк, фосфор, калий.