5° C, предимно облачно
Вече има много мераклии за биологично грозде
Дойде актуалното време да си поговорим за сортовете в лозарството, а и много читатели ни предизвикаха да го направим на прага на задаващата се пролет. Стопаните у нас не спират да обменят опит, да се разпитват един друг кой какво отглежда и какви са впечатленията им.
Ние решихме да започнем с науката, защото тя има своите бази, селекция, изследвания, наблюдения и опит, и разбира се на първо място трябва да й се доверяваме.
Институтът по лозарство и винарство (ИЛВ) в Плевен е специализираното научно звено у нас, което притежава богата генетична банка, която не бива да се пренебрегва, защото включва около 1700 културни сорта лози, 220 елитни хибридни форми и клонове, 90 директни хибрида и над 40 подложки.
Институтската база разполага и със собствени лозя и изба за производство на качествени вина, така че неговият опит и знания може да бъде ползван от много лозари.
През година-две научното звено организира срещи, на които показва и запознава стопаните с актуалните десертни и винени сортове и провежда дегустации.
Добре е да бъдат посещавани и от хоби лозари, защото само тук на едно място те могат да научат много полезни неща, които ги интересуват - както за конвенциалното производство, при което се обясняват технологиите и борбата с болестите и неприятелите, така и за биологичните предпочитания, които стават все повече днес.
Например институтските специалисти и селекционери препоръчаха
за конвенционалното производство
като подходящи у нас от белите десертни сортове Супер ран Болгар, Плевен, Диана, Брестовица, Болгар, Италия.
А от червените десертни сортове - Мискет плевенски, Велика, Палиери.
Да не пропускаме и безсеменните десертни сортове Хибрид VІ-4, Кондарев 6, Кондарев 10, Русалка 3 и Кишмиш лучистий.
Всички изредени до тук сортове са типично десертни - с големи до много големи, полусбити до рехави гроздове с едри до много едри зърна и типично добре изразено оцветяване на кожиците.
Дегустационните им характеристики ги представят като подходящи за консумация в свежо състояние.
За района на Северна България се отбелязва, че тези сортове би трябвало да се отглеждат приземно загребно, за да се избегне всякакъв риск от измръзване през зимата.
Като пригодни за конвенционално производство винени сортове от белите пък са препоръчани Мискет Отонел, Тамянка, Мискет врачански, Мискет варненски, Шардоне, Совиньон блан и Траминер.
А от червените винени сортове - Сира, Мавруд, Каберне совиньон, Рубин, Букет, Гъмза и Широка мелнишка лоза.
Добре е да се забележи, че някои от сортовете, като Тамянка, Мискет врачански, Димят, Мавруд, Широка мелнишка лоза и Мерло са по-чувствителни на ниски зимни температури и не трябва да се отглеждат стъблено в Северна България.
За ориентираните към биологично производство,
според селекционерите от института е много важен правилният избор и на сорт, и на подходящо място (микрорайон) за отглеждане, и на подходяща технология с ограничаване на химическите препарати.
Като подходящи сортове за биологично производство от белите десертни се посочват Гарант, Августин, Возторг, Гарант, Плевенски фаворит.
А от червените десертни сортове - Любимец и Дружба.
Коментари