Кафе от цветя – новата соя на Боденското езеро

26 февруари 2023, 08:09

Бг Фермер

6385

Линда Кели със сина си и Йозеф и Йохана Варнке

Линда Кели откри лупината и я използва творчески като пазарна ниша

Едва ли някой би очаквал да вирее кафе на северната страна на Боденското езеро в Германия. Е, не става дума за истинско. Изобретателните фермери Варнке са намерили нова ниша на пазара на здравословни храни – кафе от сладка бяла лупина, назовали са го „Лупинело“.

Всяка стъпка, от засяването на растенията до окончателното опаковане на смляното кафе от лупина, се извършва на място. След прибиране на реколтата семената се почистват и съхраняват, така че смляното кафе от лупина да е възможно най-прясно. След това семената се пекат в голяма фурна, смилат се и накрая се пакетират. Преди печене зърната се почистват на ръка. И накрая, кафето от лупина се изпраща до множество търговски обекти и до крайни клиенти, които поръчват през собствения им онлайн магазин. Кафето от Боденското езеро е особено популярно в региона и търговците продават много повече от него, отколкото сравними продукти от по-отдалечени райони.

Преди десетина години изобщо не изглеждало, че в тази ферма някога ще започне малко собствено производство на кафе. Дотогава Йозеф и Йохана Варнке гледали крави за мляко, конвенционално направление. Но все повече се чувствали притиснати от икономическата ситуация, още повече и бъдещето не било обещаващо с пренасищането на немския пазар.

Попорасналите им деца били тръгнали по друг професионален път. Дълго време родителите са се надявали на приемници за своята ферма, изграждана в продължение на много години. В крайна сметка дъщеря им, Линда Кели, се решава да запази фамилния агробизнес, но със значими промени.

Като за начало от близо 300 хектара ѝ отделили 60. На тях тя преминава към биологично земеделие. Следвало трудна преходна фаза, но рискът, включително с нови култури, си струвал. В допълнение към обичайните култури на Варнке, като зърно, полски фасул, царевица, слънчоглед и ливадни култури, се насочили към лен за производство на масло, тревата Мискантус, която осигурява енергия за отопление, елда за напитки и разбира се сладката лупинa за кафе.

Интересно е как се родила последната идея - в търсене на „лятна“ алтернатива на зимната пшеница. Тогава сладката лупина се предлагала като бобово растение. Още в първата година семейството се сблъсква с обилна реколта и чуденката какво да я прави (средният им добив на сладка лупина е около 1,5-3 т/декара). Проучвайки възможностите за преработка на културата, Линда стигнала до приготвяне на кафе.

В началото мнозина се изсмели на идеята ѝ. Просто отхвърлиха продукта като „кафе от цветя“, споделя тя. Но не се отказала.

От прибирането на реколтата до готовия продукт Линда Кели преработвала, опаковала и продавала всичко сама. В началото не е имало машини за сложната и времеемка ръчна работа. Благодарение на знанията на съпруга ѝ Майкъл Кели - машинен инженер, сами модифицирали и конструирани машини. „В началото не искахме да купуваме скъпа технология, защото не знаехме дали продажбите ще започнат добре“, обяснява Кели.

От самото начало - 2014 г., тя експериментирала с различни продукти в стремежа си да използва всички части на лупината и да не произвежда никакви отпадъци. Сега има сироп от лупина, люспи, брашно и масла за лице в гамата си под марката Lupinello в допълнение към нейното регионално безкофеиново кафе от лупина. Нейната цел е да наложи лупината като местен източник на протеини и да я направи вкусна за още повече потребители.

Успоредно с това непрекъснато търсела и нови маркетингови канали. В допълнение към техния уеб магазин, продуктите им от лупина се предлагат в кафенета и търговски обекти на дребно.

Местен източник на протеин

Лупината е невероятно разнообразна култура и поради високото си съдържание на протеин от 35 до 40%, тя е регионален източник на протеин. Във времето печели популярност сред земеделците, но все още има голям потенциал, особено в преработката. Кели желае растението да спечели още повече последователи като алтернатива на соевите продукти.

Нейното мото е: това, което се отглежда на регионално ниво, е и по-екологично и подпомага местното земеделие.

Тъй като кафето от лупина не съдържа кофеин, то е особено подходящо за хора с чувствителен стомах. По нищо не отстъпва на кафето на зърна, въпреки че, както е известно, за вкуса може да се спори. Във всеки случай това е продукт от биологично земеделие, обработен с висококачествена изработка и продаван на местно ниво.

„Земеделието определено не е работа за всеки. В допълнение към волята да работим упорито, трябва да сме много отворени за промяна и да можем да се справяме с неуспехите. Решихме да предлагаме крайни продукти директно, а също и да предлагаме нощувки, тъй като туризмът също става все по-важен в селскостопанския сектор“, споделя за немско радио Линда Кели.

Горда съм, че създадох нещо свое и вложих много сърце и душа в него, заключава носителката на CeresAward за 2019 и още множество награди. Но също така оценява изграденото преди нея. „Без фермата зад мен нямаше да успея да направя всичко това“, посочва и за Topagrar.

Линда Кели, баща й и съпругът й обработват площ от общо от 292 ха, от които 170 ха са обработваема земя, 120 ха са пасища и 2 ха са гори. Всичките са биологични.