Всички по-възрастни хора на село, които са се занимавали с лозя от много години, отлично познават чашовидната формировка. До 70-те години на миналия век успоредно с приземния Гюйо тя е била от най-широко разпространените в нашата страна – и при десертните, и при винените сортове.

Наричали са я още главеста формировка.

Днес тази формировка е предпочитана предимно в частни лозя и на по-малки площи, като се използва много често и на силно наклонени терени, защото не изисква конструкция и е лесна за поддържане.

Немалко предимства

Чашовидната формировка има своите предимства и те не са за пренебрегване.

При нея лозите се отглеждат без подпорна конструкция, много по-лесно се формират и поддържат и по-рано встъпват в плододаване.

На следващо място и резитбата им се прави по-лесно и може да се извърши за много по-кратко време.

Лозите лесно се загрибват преди да настъпи зимата, а в крайна сметка от тях се получава качествено грозде.

И обработката на почвата е по-лесна и може да се извършва в две посоки.

Стъблата на чашовидно формираните лози най-често са с височина 15-20 см и много по-рядко са с дължина 50-60 см. От тях излизат 3 до 7-8 рамена, които завършват на чепове с по 2 очи. Всичко това напомня формата на чаша, откъдето произлиза наименованието.

През вегетацията летораслите на лозите се привързват вертикално към опорно колче.

Как се формира чашата?

Основният начин, по който започва да се формира „чашата“, е следният:

Първа година: След засаждането лозичката се реже на чеп с 2 очи.

Втора година: През втората година напролет развилият се леторасъл от второто око, който е по-високо разположен, се премахва заедно с част от стария чеп. А леторасълът, който се е развил от първото око и е по-ниско разположен се реже отново на чеп с 2 очи.

Трета година: От чепа, който е оставен, израстват два силни леторасъла – през пролетта на третата година те се режат пак на чепове с по 2 очи.

От тях ще се развият 4 леторасъла.

Четвърта година: Тогава през пролетта отново всеки от развилите се 4 леторасъла се реже на чеп с 2 очи. По този начин всъщност се залагат 4 рамена на главината на лозата, от които ще се развият 8 леторасъла.

Пета година: През пролетта на петата година по-високо разположените леторасли, които са се развили от вторите очи, се премахват, заедно с горната част на старите чепове, а по-ниско разположените се режат пак на чепове с по 2 очи.

През следващите години се поддържа същата резитба.

Казуси:

  • В зависимост от силата на лозата броят на рамената може да се увеличи или намали. Например, ако лозата е слаба, тогава може да се премахне някое от по-тънките рамена.
  • При много силна лоза пък броят на рамената може да се увеличи и до 5-6.

Резитба за плододаване

Такава резитба трябва да се прави всяка година.

При операцията ежегодно се премахват излишните пръчки и част от многогодишната дървесина.

Ако целта е да се увеличи натоварването, тогава и двете развити от миналогодишния чеп пръчки се режат на чепове с по 2 очи.

По друг начин натоварването може да се увеличи и чрез оставяне на смесено плодно звено – чеп с две очи и плодна пръчка с 4-5 очи.

Специалистът показва

При т.нар. чашовидна формировка едногодишната, долна пръчка се реже на 2 зимни очи. Разбира се ако е жизнена, узряла и т.н.

При тази формировка е много лесен начинът, по който се поддържат лозите. Но е добре да знаете сорта, който отглеждате, защото има някои специфики, които трябва да се спазват при различните сортове.
Например при памид, мавруд, червен мискет, сензо и други сортове трябва да се реже именно по този споменат начин.

Но при други сортове, като Болгар, Брестовица или т.нар. сортове от ориенталската група, трябва освен чеп (две пъпки) да се остави и плодна пръчка (8-12 пъпки) или стрелка с 4-7 пъпки.

Чашата се привързва към индивидуален кол.

Друга стара къса чепова резитба 

Чували ли сте за Бургундската формировка?

Тази формировка се прилага във Франция, разбира се, основно в Бургундския район, който е известен от столетия с лозарството и виното си. Лозите са с просто стъбло с дължина около половин метър.

На върха на това стъбло се оставя един чеп с 3-4 очи при сортовете от групата на Пино и с 2-3 очи при сорта Гаме ноар.

За чеп се избира обикновено най-високо разположеният леторасъл, поради което стъблото бързо се удължава.

При тази формировка, поради малкото натоварване, добивът от една лоза е много нисък, поради което разстоянията между лозите са много малки и на единица площ има голям брой лози.

Това не позволява механизирана, а даже и конна обработка. В такива лозя обикновено обработката става изцяло на ръка.

Всяка отделна лоза се привързва към кол, забит до нея.

Тази резитба поради ниските добиви, които се получават от лозите, е останала любима на лозари в малки, почти ретро стопанства.

Бургундска формировка
Бургундска формировка