13° C, разкъсана облачност
Строим преди да ни одобрят проекта – нужен е, за да вървим напред, чака ни недостиг на млечни продукти
Разговаряме с Велизар Велизаров, второ поколение фермер, представител на фирма „Агроланд“. По време на земеделския форум в Гоце Делчев показваше преработени храни под марката „Делифууд“, но също е обвързан и с животновъдство. „Матанд“ е известна мандра в Югозапада, разположена е в южното подножие на Родопите в с. Елешница, преработва свое и на местни производители мляко от дълги години, но местните земеделски производители и плодното царство в планината дават суровина за още един агробизнес за семейството. А общо те са 4 - мандра, производство на зърнено-житни и фуражи, животновъдни ферми и цех за сладка и лютеници.
- Г-н Велизаров, какво ви води на подобен форум, какво произвеждате?
- Представяме нашите консервирани храни – лютеници, айвари, пинджур, мелиджано и сладка. Тук сме, за да пробват хората, да си направим маркетинг на нашите продукти най-вече чрез опит, да се вкуси, което е най-добрият начин за реклама. Човек да пробва и да му хареса.
Това са местни продукти, чушката и патладжана са местни, пекат се на място, сладката – шипката е брана от планината, боровинката е брана от планината, аронията също, ягодата е местно производство. Не можем да кажем, че e био, но реално е от планината. По принцип сме сертифицирани за биологична преработка. Но трябва и суровината да е биологична, а няма как да сертифицираш целия хълм.
- Вие ли отглеждате зеленчуците или ги взимате от земеделски производители?
- Работим със земеделски производители, защото и ние сме такива, но нямаме капацитет да се занимаваме с чушки. Имаме земеделие в региона, обработваме около 4 хиляди декара, земеделието ни се изразява в люцерна, пшеница, царевица за силаж, слънчоглед. Всички те са за изхранване за животните. Имаме крави, овце, кози и след това млякото го преработваме на млечни продукти в другото ни предприятие , което е на щанда в Разлог, фирма „Матанд“.
- Защо сте толкова разнообразни, как съчетавате всички тези дейности?
- Трудно. За това и не сме толкова известни. Това производство е някъде около 10 години, но малко ни има по пазара. Точно за това, че сме хванали много неща наведнъж и ни е трудно да го рекламираме хубаво, за да стигне до крайния потребител.
А единият бизнес подпомага ли другия или обратно?
Случва се. Реално млякото се произвежда от едната фирма и се продава на другата.
- Има ли много проблеми с преработката, с цената на тока...?
- Проблем е донякъде, все пак трябва да отбележа, че държавната помощ за електроенергия покрива една част и в момента се ядва горе-долу. Спре ли това подпомагане, ще стане наистина трудно. Но като цяло се справяме, най-вече защото сме
почти затворен кръг на производство
От производството на фуража до крайния млечен продукт.
- С колко земеделски производители работите?
- За чушките и патладжана с двама-трима месни производители.
- Ако продуктът им е био, ще може ли и лютеницата да е?
- Да, тогава и захарта да е био, и оцета, и солта. Сега използваме конвенционални, но не най-евтините, защото целим качество.
- Тогава защо сте сертифицирани?
- Въпросът е да можем да го произвеждаме. Имаме възможност за две линии. Произвеждали сме и на ишлеме с биосуровина. На моменти е проблем за биопроизводителите да намерят човек за преработка.
- Фермата откога е?
- Около 12 години, аз се занимавам от 4 години с нея. Отглеждат се около 250 крави, 1200 овце и 320 кози. В момента правим разширение и модернизация на кравефермата. Кравите в един момент ще станат около 600. Овцете – крайната цел ни са 2000, а за козите – в момента се довършва новата козеферма, която ще е за 1200 бройки.
- Имате ли инвестиции с мерките 4.1, 4.2 от селската програма?
- Имаме, да, и по двете. Козефермата и кравефермата са по 4.1, изграждат се в момента. Така или иначе трябва да ги направим, дори и по единия проект още да не сме одобрени. Сградата обаче е почти готова. Ако ни одобрят, което би трябвало да е така, защото всичко ни е както трябва, просто финансовата тежест ще ни е известно по-малка.
- Сигурно сте на кредит и ако ви одобрят, по-бързо ще можете да си изплатите кредите.
- Точно така, и ще можем да инвестираме в нови неща. Това е цялата идея на това подпомагане.
- Повечето като вас, които дълго чакат и не са одобрени, се отказват.
- Това е голям проблем, защото се бави обработката на тези проекти и ако чакаш да те одобрят, за да почнеш да строиш, ти вече си изпуснал момента. Както се вдигнаха цените на всичко и при нас някои цени не отговориха, както е в проекта. Някои неща успяхме да закупим предварително, като железа, панели и т.н. Но пак хванахме и хубави, и лоши цени. Но нямаме избор, трябва да ги направим тази неща, за да върви напред фермата.
- Предвиждате пазари, тенденции.
- Донякъде е на късмет. Бързаме да довършим фермите и да ги напълним с животни. Защото както вървят нещата в момента в световен мащаб,
ще има недостиг на мляко и месо,
и млечни продукти
И при многото отказали се от сектора в България, ние като преработватели, вече почваме да усещаме недостига на мляко. Недостигът на месо все още не се усеща толкова, защото много хора се отказват и продават на кланици. И следователно кланиците са пълни, затова още не се е усетило при месото. Надявам се да греша.
- Вдигна ли се цената на млякото?
- Да, на доста по-хубава цена е сега. Имаше един период в началото на войната, в който се вдигна много бързо цената на фуража и в същия момент не се беше вдигнала цената на сиренето и млякото. И на международните пазари също, защото ние освен, че произвеждаме сирене за българския пазар, произвеждаме и за международния. Получаваше се така, че като казвахме каква цена искаме, те ни казваха – вие сте луди. И по цялата верига имаше едно недобро съотношение на цените, за период от 4-5 месеца в животновъдството беше много тежко. Фуражът беше скъп, млякото – ниско. Но започна да се вдига цената на млякото, най-вече за това, че много хора се отказаха и се усети недостиг. Получава се едно йо-йо, което малко хора го забелязват. Това е главната причина.
- Преработвате ли чуждо мляко?
- Да, купуваме от стопани от Югозападна България, и от Пирин, и от Родопите изкупуваме мляко, краве, овче, козе.
- Къде пласирате различните продукти?
- Има ни във верига магазини в София и в други градове. В региона единственият начин е на място в производствената база в Хаджидимово. Липсва ни малко човешки ресурс, за да развием дистрибуцията.
С млечните продукти сме по-известни. Има ни в квартални магазини в градовете на Югозападна България, в София ни има в едни от големите вериги. Също така изнасяме голяма част за Австралия, от над 20 години, също и за Германия. За САЩ също сме изнасяли.
- До Австралия как?
- През фирма износител.
- Кой е човекът, който започва целия бизнес?
- Баща ми, Людмил Свиленов. Той започва с млекопреработвателното предприятие, оттам после решава да пробва с животновъдство. После консервираните продукти. Бяхме със съдружник, който впоследствие се отказа. Продължихме семейно да дърпаме каруцата.
- И развивате района.
- Опитваме се. Аз лично се занимавам с нивите и от части с животновъдството. Макар, че по образование съм в съвсем друга посока, работех, но заради съдружника, който си тръгна, трябваше да помогна на баща ми. И така се захванах.
- Да не би да сте ИТ специалист?
- Да, софтуерен инженер съм.
Коментари