3° C, облачно
България е намалила метана в периода 1990-2015 г. със 70%, най-много в ЕС
По време на Парижкото споразумение от 2015 г. държавите доброволно се съгласиха да намалят отделянето на парникови емисии в атмосферата. И всяка страна е предоставила NDC – национален план за климата (и общ за ЕС), който описва своите цели до 2030 и 2050 г. и как ще ги постигне. Парижкото споразумение е със строг фокус към прозрачността, така че страните трябва да докладват своя прогрес – първият отчет ще е през 2024 г.
Нова Зеландия, която се електрифицира на 82% от ВЕИ, ще е първата страна с данък „кравешки дъх“ към фермерите, което стана повод за национални протести миналия месец. Държавата на кивитата е от малкото, в които цели 50% от парниковите емисии се дължат на земеделието. Все пак добитъкът й е 7 пъти повече от населението й.
Как обаче се измерва въглеродният диоксид? Има издадени международно утвърдени ръководства, автор на които е IPCC. Ако знаете колко въглерод „изкарват“ фабриките за стомана, и знаете колко стомана в страната се произвежда, можете да сметнете общото количество на емисии за този сектор.
Какво обаче важи за земеделието? Изгарянето на литър гориво е с лесно изчисление, за разлика от това на живи биологични системи. Оттук се пораждат и разминаванията в статистиката какво точно е влиянието на отрасъла към глобалното затопляне.
Да се калкулира според брой животни, хектари обработваема земя и т.н. вече няма да е акуратно. Още повече, че все повече внедряваме агропрактики, които довеждат до минимум емисиите, и продължаваме да отглеждаме култури и животни. Няма да ни стигнат страниците да изброяваме новите системи, джаджи, калкулатори, сателитни технологии, които учени и технологични компании продължават да изобретяват, било то за по-евтино, или по-прецизно измерване, или пък за улавяне.
Според Парижкото споразумение световните емисии трябва да спаднат с 50% до 2030 г., за да не позволим на температурите да се покачват с над 1,5 С чак до 2100 г.
В ЕС-28 около 10% от общото количество на емисии се дължи на сектор земеделие, сочи Евростат. През 2015 г. то е произвело 425 хил. килотона от СО2. Това е с приблизително 20% по-малко от 1990 г. По официални данни, посочени от страните членки, Словакия (-55%), България (-51%) и Естония (-50%) отбелязват най-значимо намаление за периода. Кипър (+6%) и Испания (+4%) са единствените страни на ЕС с повишение, дължащо се на увеличеното отглеждане на прасета, говеда и пилета.
Страната ни бие в класацията и по намаляване на СН4 (метан) в периода 1990–2015 г. с цели 70%, следвани от Словакия с 64%. Метанът се дължи най-вече на ентеричната ферментация в стомаха на добитъка, най-вече говеда, и оборска тор. Франция, Германия и Великобритания са най-големите „длъжници“ за метана от фермите, но в посочения период Кипър, Испания и Люксембург са го увеличили.
Н2О (диазотен оксид) се отделя най-вече от почвите. Водещите страни за това отново са Франция и Германия, а Испания пак е страната, която за периода ги покачва, за разлика от другите държави. Климатичните отличници в това направление са Словакия и Чехия.
Парниковите емисии на хектар са най-много в Нидерландия и Белгия, а най-малко – у нас. Правим около 1,5 килотона СО2 на хиляда хектара, според Европейската агенция по околна среда.
Коментари