С правилна резитба и механизация на процесите правим ефективно лешниково производство, казва Христо Георгиев

Радина Иванова

Още с влизането ни в двора в дома на сем. Георгиеви в димитровградското село Каснаково си проличава, че те са мераклии. По конец е и 120-декаровата им градина с лешници в землището на селото. Двамата братя – Христо и Иво, започват да я изграждат преди 15 г. със средства, спечелени зад граница. Дотогава Иво е в Щатите, а Христо - в Англия. Първите 20 декара били наследствени, след което постепенно инвестирали в още земя.

Заради късното плододаване – след 4-ата година, се спират на лешници, за да поработят още няколко години в чужбина, преди единият – Христо, да се върне. Да, но не. Оказа се, се че не е толкова лесна култура. Иска грижи, особено в резитбата. Според Христо у нас не се акцентира достатъчно върху това. Лешникът е заложен да е храст, трябва да се оформи по специфичен начин, така или иначе разпространените в Европа италиански сортове не биха могли да пораснат до големи дървета.

Все още културата е непозната за България, независимо от литературата, която имаме, смята той, визирайки първите проблеми с инвестирането в този семеен агробизнес. Първите 50 дка лешници, които засадили, били от лицензиран разсадник от Кърджали. С първите три италиански сорта нямали проблем. Но с постепенното разширяване опитвали и от други разсадници. Оказвало се някои не се прихващат, изсъхват и дори не са очакваните сортове. Натъкнахме се на изобилие от предлагане, но разсадниците не си знаят сортовете, посочва Георгиев.

По думите му, разпространеното изказване, че на 5-а година береш, не е съвсем истина. Затова за тази култура не се отнася планът: пет години да влагам, на петата – тя ще ми ги връща. Иска си неговото през цялото време, включително много вода, обяснява Христо. Плюс за биостопанството на Георгиеви е, че в селото са запазени старите тръбопроводи от язовирите, а те са изградили капково напояване. Но водата не е никак малък разход.

В развоя на земеделската дейност на преден план излиза нуждата от механизация.

През 2009 г. участват по мярката Млад фермер от ПРСР. Средствата вложили в мулчер, пръскачка и тороразпръскващо ремарке, за да торят с оборски тор, както е позволено да се обработва биологичното стопанство.

Да се бере на ръка, на фона на 80-те евро, които берачите получават в Холандия, у нас вече е немислимо. Така последвало закупуване на машини за бране, лична инвестиция. Тази година с две машини се справят 5 човека в беритбата, която приключи преди около месец.

Когато познаваш лешника, брането може да се случва още по-оптимизирано. Много от сортовете изпадат сами на земята, след като узреят. Събират се с машина. А другите се наблюдават кога ще са готови (да тропат в черупката) и се друсат върху платнища. Ако се подрани с брането, ядката впоследствие може да се съсухри.

Следващото предизвикателство – пласирането на пазара, го довежда до мисълта да направи продукт с добавена стойност – собствена марка лешников тахан. Все още не разчита изцяло на продажбите на дребно, работи с няколко вериги със здравословни магазини, някои от които изкупуват на едро и смесват с други тахани. Тъй като повечето вериги предпочитат да работят с дистрибутори, които предлагат разнообразни продукти, продуктът се оскъпява много. Но е една сигурност, дори изкупен на по-ниска цена, стопанинът има възвращаемост, с която може да продължи бизнеса си.

Дистрибуцията у нас е много трудна, казва Христо Георгиев. Във Франция например политика на малките бакалии е да изкупуват местна продукция, впечатлил се е от разказ на свой колега оттам. Тук не се случва – залагат на евтиното без значение на качеството. И големите вериги имаха някаква идея, но пак не стигнаха до фермерите, допълва той. Една от причините е, че повечето земеделци не са регистрирани по ДДС и това обърква счетоводството на търговците.

И второ впечатление от Франция: само с 20 дка лешниково стопанство цялото семейство успяват да си покрият разходите.

В задния двор на къщата се намират помещенията, които е лицензирал за цех за преработка. Тук се случва целият процес на сушене, второ сушене, чупене, сортиране, смилане, пакетиране на ядката и т.н. Всичко това изисква също инвестиции в инвентар.

След брането лешниците се пренасят в сушилни - парници, които поддържат температура от около 60 градуса. След като изсъхне, лешникът минава през специална машина, за да остане само с черупка. Допълнително съхне и след това се прибира. Оттам нататък следват процеси на преработка. В тахана му няма никаква друга съставка освен лешник, смелен на каменна мелница. От вкуса му са били впечатлени и италианците от Фереро Роше, които обикалят балканските страни в промотиране на свои сортове и сформиране на бъдещи пазари. Италия е най-големият изкупвач на лешници, а най-големият производител е Турция.

Някои от машините и оборудването Христо Георгиев майстори сам с помощта на баща си и приятели.

С прехвърляне на земя губиш 1 г. субсидиране

Преди време градината на сем. Георгиеви е била разпределена на членовете на семейството. Но заради по-скъпите осигуровки и такси, са я обединили – така в момента само Христо е земеделски производител по документ. Сега обаче една година няма да получи подпомагане за около 1/3 от стопанството по мярка 11 за биологично земеделие. Причината е, че той не може да впише в системата новите земи, защото според наредба 4, земеделската земя може да бъде прехвърлена до 31 декември на предходната година. „Направено е така, че дори и да имаш намерение да се откажеш, трябва да изтече цялата година, да изчакаш декември, дотогава да плащаш осигуровки и такси, и тогава да ги прехвърлиш към новия собственик“, пояснява той.