Есента е идеален момент за засаждане на многогодишни растения. Почвата все още е топла, влагата е обезпечена по естествен път, температурите на въздуха са умерени. Всичко това е от полза за образуването на силна коренова система преди активния растеж на надземните части.

А засаждането на луковици за някои градинари се е превърнало в ритуал. Всяка есен те настаняват в градината си нещо новичко, като хапченце за душата, като семенце на надеждата, че идната пролет или година ще е по-добра от настоящата. Правилно се казва „който сее семeна, вярва в бъдещето“. Същото е и с луковиците.

Пир за очите може да се създаде с малко, но добре подбрани и подредени растения. Изборът не се изчерпва само с добре познатите ни нарциси с жълти лулички, кокичета с бели главички, лалета с безброй форми и цветове, ароматни зюмбюли или нежните минзухари, цъфтящи и в снега.

В интерес на истината, с луковичните цветя може да се украси дори есента, а типичен пример за това е колхикумът. Есенния минзухар се смята за предвестник на идващата зима, а според легендата, когато той разцъфти, овчарите прибират стадата от планината, градинарите развалят градините и прибират окончателно реколтата, ние пък обличаме кожухчетата.

В следващите редове ще прочетете няколко основни съвета и правила за успешно отглеждане на луковици. Имайте предвид, че те важат независимо дали цъфтежът е през пролетта, лятото, или есента. Още нещо, не забравяйте, че винаги има и изключения.

Подготовка на почвата 

На първо място стои подготовката на почвата. Ако тя във вашата градина е тежка, задържа много и продължително време влагата, то или трябва да се откажете от голяма част от луковичните и грудковите цветя, защото те загниват лесно при такива условия, или трябва да подобрите състоянието ѝ и най-вече нейните дренажни свойства. А още по-лесно е да засаждате по-капризните видове в контейнери със специално приготвена за тях смеска.

Нетърпението или отлагането на засаждането са ключов момент в успешното отглеждане на луковични цветя. По-ранните срокове и условията може да ги подлъжат да се развият в неподходящ момент и да се повредят, изтощат или да не цъфтят. Закъсняването пък може да доведе до неправилно формиране на кореновата система. И в двата случая губите очаквания ефект.

За да не бъдем голословни, оптималните срокове за засаждане на луковици са между септември и октомври, а в някои райони и първите дни на ноември. Целта е да има най-малко 15-20 дни между поставянето на посадъчния материал в почвата и нейното замръзване в повърхностния слой.

Подходящото място 

Правилно подбраното място е водещ фактор за събуждането и растежа през пролетта. Слънчевите кътчета са по-подходящи за повечето видове и съответно там цветята се събуждат по-рано.

Следва дълбочината на засаждане. Тя трябва да бъде съобразена с конкретните видове, а като ориентир може да послужи височината на луковицата. Простата сметка е дълбочината да бъде около три-три и половина пъти височината на луковицата.

А ето и още едно просто правило, което може да ви изглежда смешничко, ако вече го знаете, но има хора, които не подозират, че луковиците имат дъно. Та, „брадичката“ се поставя на долу, а острият край сочи небето.

Слагат се в групи 

Един доста ценен съвет е цветята да се засаждат в групи, а не линии. Идеята е да позиционираме така луковиците, че когато разцъфтят да изглеждат естествено, а не като войници в редици.

Следователно, по-добра идея е да засадите 5-10-15 лалета в група, около или пред тях зюмбюли или друго по-нисичко и накрая минзухари или мускари. Не пропускайте и да отбележите по някакъв начин къде точно се намира бъдещата красота, за да не окосите или извадите растенията по погрешка.

Съветваме ви да не следвате всички стъпки от учебника, защото в най-общия случай всички луковични растения нямат нужда от допълнително хранене преди първия цъфтеж. Прехранването може да доведе до повреди точно толкова, колкото и дефицитът на хранителни вещества. Да не забравяме и че луковиците и грудките са своеобразен склад за нутриенти. Оставете подхранването за периода на вегетация.

И като стана дума, след прецъфтяване, не бързайте да изрежете листната маса, а изчакайте тя да отмре сама. Именно листата ще запасят луковиците за следващ цъфтеж.

Видове 

Нека погледнем сега отделните видове. Няма да се спираме на добре познати любимци, а на цветя, които често биват забравени, а заслужават своята минутка слава.

Смятаме преди това да обърнем внимание на още една тънкост. Ако искате в градината или на балкона ви да има цветове от най-ранна пролет и за доста дълъг период от време, то тогава е добре да се информирате първо за сроковете на цъфтеж. Например в един съд или петно засадете ранни, средно ранни и късни сортове.

Скоро писахме за това колко ползи бихте получили от отглеждането на лукови култури. Е, сред тях има разкошни декоративни представители в най-различни форми и размери от гигантския красавец, наречен гладиатор или едрите съвкупности от звезди на кристофий до дребните джудженца тип лутеа.

Повечето алиуми цъфтят през май-юни в продължение на 3-5 седмици, което е изумително. Прецъфтелите цветове и оформените семенни кутийки също са прекрасни. Тези цветя се отглеждат изключително лесно и практически сами се справят с всичко. Единственото, за което трябва да помислите е как да скриете листната маса, която при някои видове отмира преди да започне цъфтежа.

Сини камбанки 

Хиацинтоидес звучи ли ви познато? Става дума за едни испански сини камбанки, много подобни на зюмбюла (хиацинт от латински).

Хубавото на хиацинтоидесите е, че се намножават лесно и бързо, което ще превърне градината ви в малък горски оазис само след няколко години. Да, точно там им е мястото – около дървета и насред моравата. Внимавайте да не ги засаждате прекалено близо до други луковични видове обаче, защото има голяма веротност да ги потиснат.

Растенията се срещат в две разновидности – испанска и английска. Първата е по-устойчива, а цветовете нямат аромат. Втората – обратно. Цъфтежът започва в средата на лятото и е доста продължителен.

Докато сме на тема лилави цветове и интернационална вълна, нека споменем холандските дребноцветни ирисчета. Интересните по форма цветчета са много красиви, дори неповторими със своите точици, чертички и завъртулки. Съпоставени с листната маса са доста впечатляващи. За съжаление траят само ден.

Грациите ведрици 

„Ах! Каква невероятна шарка!“ това е само малка част от възклицанията на градинарите, когато за пръв път видят цветовете на ведриците на живо.
Цъфтящи до ранно лято, тези грации няма да оставят никого безразличен. Луковичките са дребнички, предпочитат влажна почва, но се приспособяват добре и към по-сухи условия. Листата са сравнително малко на брой, дълги, ланцетни, а цветовете са разположени на тънки дръжки.

Ето нещо важно! Повечето фритиларии не обичат да бъдат местени или притеснявани доста дълго време. Тоест, не са като лалетата, които ако не бъдат вадени, почиствани, разделяни и засаждани на ново място през 3-5 години, спират да цъфтят или най-малко цъфтежът им се влошава. Избирайте мъдро къде да ги засадите предварително.

Мястото им може да бъде леко засенчено, а почвата да бъде по-тежка. Каквито и манипулации да извършвате с луковиците на фритиларията, носете ръкавици, защото може да провокират обриви и сърбеж при по-чувствителна кожа.

Между другото тази мярка за безопасност важи и за други луковични цветя. Например зюмбюлите, нарцисите и т.н. Бихме се радвали, ако споделите с нас кои са вашите фаворити сред луковичните цветя.