Кореновите гниенета са много опасни за зеленчуците

28 юли 2022, 15:35

Ваня Велинска

30168

Краставиците, отглеждани в оранжерии, също се нападат от гниене

Кои видове са най-важните при пипер, краставици, лук и чесън

Кореново гниене по пипер
Болестта се развива по растенията, отглеждани както в оранжериите, така и на открито.

Първият симптом, който се наблюдават по надземните части на пипера, е много характерен - увяхване на върховете на растенията през деня, когато температурата е по-висока. През нощта те възстановяват тургора си. С развитието на болестта завяхването става трайно и се стига до изсъхването им.
Кореновата система на болните растения е напълно компрометирана. Първоначално се увреждат смукателните коренчета, като кората им потъмнява, става водниста и се смъква.

Патогенът се развива в почвата, в която се запазва продължително време. При повишаване на почвената влажност гъбата се активизира и атакува малките коренчета, а от тях преминава върху цялата коренова система.

Контролът срещу болестта е поливане на растенията с подходящи фунгициди, които да ограничат развитието на заразата.

Мана по пипера
Болестта вреди още по патладжан и домати, макар и в по-малка степен. Заразата може да нападне растенията през всички фази от развитието им.

Ако това стане в ранните етапи, по разсада в основата на кореновата шийка се образуват малки воднисти петна, които впоследствие потъмняват.

Нападнатите растения пожълтяват, а листата им падат, когато се докоснат. Заразата преминава и по съседните растения. Болните растения загиват за няколко дни. Заразата може да унищожи за кратко време цялото насаждение, ако не се предприемат навременни мерки.

На по-късен етап от развитието, обикновено през втората половина на юли, когато е много топло, при единични или групи растения може да се наблюдава увяхване и дори загиване. Корените им са изгнили, а в основата на стъблото се забелязва тъмно, хлътнало петно.

Обикновено първите признаци се наблюдават в най-влажните части на насаждението. По-късно заболяването се разнася из целия посев с поливната вода. Болните растения се виждат на хармани.

Когато лятото е по-влажно, се наблюдава друга форма на болестта, която се развива по надземните части на растенията. По стъблото и разклоненията на нападнатия пипер се появяват продълговати, тъмни петна, които ги обхващат изцяло. Те изсъхват.

По листата също се наблюдават петна. По плодовете петната са по-продълговати, покриват се с налеп - спори на гъбата. Ако последва засушаване, мястото на повредата придобива пергаментов вид – характерен симптом на болестта.

Оптимална температура за развитие на патогена е 25 градуса. Той може да се запази в почвата над 1 година, като се намира на дълбочина до 30 см.

Мерки:

Отглеждане на устойчиви сортове.
Подравняване на мястото, за да няма ниски места, където водата да се стича.
Отглеждане на разсад в стерилен почвен субстрат.
Третиране на растенията преди разсаждане с подходящи продукти.
Отглеждане на пипера на висока леха.
Не се препоръчва гравитачно напояване.
Първите болни растения, както и съседните им, се изскубват и унищожават.
При необходимост растенията се третират с подходящи продукти.

Кореново гниене по краставици

Болестта се причинява от няколко рода гъби. Патогените нападат още дини и пъпеши.

Критичните моменти на зараза са разсаждането и 7-8-и същински листа.

Симптомите може да се различават в зависимост от причинителя. Сред характерните са: корените покафеняват; всмукателните коренчета отмират, по стъблото се наблюдава мокро гниене.

Мерки:

Краставиците, по които се наблюдават признаци, се изскубват и се унищожават.
Растенията се поливат с подходящи продукти.

Фузарийно кореново и стъблено гниене

Болестта се среща по-често в оранжерии, където може да нанесе сериозни поражения.

По болните растения в основата на стъблото се наблюдават напетнявания, които са много големи – около 10-ина сантиметра над кореновата шийка.

Гниенето се проявява от едната страна на стъблото и е от светлозелено до кафяво. Върху заразената тъкан може да се образува бял налеп.

По кореновата система – централния корен и страничните коренчета, се забелязва кафяво оцветяване на проводящите тъкани.

В резултат на повредите растенията увяхват и загиват за няколко седмици, но може да стане и много внезапно.

Оптималната температура за развитието на болестта е около 17 градуса.

Мерки:

Спазване на 3-4-годишно сеитбообращение.
Обеззаразяване на почвата в оранжериите.
Използване на присадени растения.
Обливане на кореновата шийка с подходящи продукти за растителна защита.

Сипкаво меко гниене по лука

Болестта се проявява обикновено в края на вегетацията на културата. Наблюдава се жълтеене и изсъхване на някои от перата. Освен това лъжливото стъбло е меко, което е следствие от загниването на вътрешните люспи на луковицата.

След изваждането на лука болните луковици много бързо загниват. Ако се засадят заразени луковици, на цветоносите се появяват продълговати петна, а впоследствие те се пречупват.

Причинител на болестта е бактерия, която се запазва в растителните остатъци и в почвата. Оптималната температура за развитието й е 25-30 градуса.

Мерки:
Като превенция за болестта се използват агротехнически мерки. Те включват:

навременно изваждане на луковиците;
унищожаване на заразените луковици;
обеззаразяване на ножовете, с които се изрязват луковиците;
съхранение на лука при оптимална температура – между 0-2 градуса.

Бяло гниене по чесъна

Болестта се проявява още рано през пролетта. Първите признаци се наблюдават по върховете на най-старите листа, които започват да жълтеят. Постепенно жълтеенето обхваща изцяло всички пера.

Болните растения изостават в развитието си и се отличават видимо от здравите. Заразеният лук лесно се отскубва, но дънцето и корените остават в почвата. Болестта се развива на хармани.

Заразата се запазва в болните скилидки и в почвата. Оптималната температура за развитие на патогена е между 10-20 градуса, а също и суха почва – около 40%.

Мерки: