Дукена Жолева,

агрометеоролог при НИМХ

През по-късните фази от вегетацията на царевицата сериозни щети нанася царевичния стъблопробивач (Ostrinia nubilalis). Възрастните индивиди са пеперуди със светлокафяв до бледожълт цвят и при разперени криле достигат до 27-32 мм. Женските пеперуди са по-едри от мъжките. Гъсеницата е жълтосива, често с чевеникав оттенък, с тъмна надлъжна ивица. Царевичният стъблопробивач има две поколения годишно. Повреди по царевицата нанася второто поколение. Пеперудите от второто поколение снасят яйцата си по долната повърхност на листата. Отначало гъсениците се хранят в пазвите на листата, а по-късно те навлизат в стъблата и дълбаят ходове. Жизнеността на гъсениците на царевичния стъблопробивач в голяма степен зависи от влажността на въздуха. Оптимални условия за развитието се създават при влажно време, при относителна влажност на въздуха 90-95% и температури от порядъка на 23-28? С. При влажност < 90% загиват до 50% от новоизлюпените гъсеници.

Гъсениците на царевичният стъблопробивач

повреждат стъблата, метлиците

и зърната на царевицата

Царевичните стъбла, в които вредителят е издълбал ходове много често се пречупват. В кочаните гъсениците проникват под обвивните листа и се хранят със зърната на царевицата (през фаза млечна зрелост). Развитието на ларвите продължава до началото на август. По-късно те изпадат в диапауза и зимуват като възрастни гъсеници в повредените стъбла на царевицата, в растителните остатъци и плевелната растителност.

Борбата срещу царевичния стъблопробивач се провежда чрез система от мероприятия, в която важно място заема агротехниката: унищожаване на растителните остатъци и на зимуващите в тях ларви, борба с плевелната растителност, използване на устойчиви сортове и др. При необходимост инсектицидно третиране срещу ларвите се провежда преди вгризването им в стъблата.

Сериозни повреди по царевицата нанасят представителите от сем. нощенки - Noctuidae. Насекомите от това семейство са активни главно през нощта, откъдето носят името си. Опасен вредител по царевицата е памуковата нощенка – Helicoverpa armigera = Chloridea (Heliоthis) obsolete. Повреди нанася гъсеницата. Тя достига дължина 40 мм, оцветена е в различни нюанси – от тревистозелено до кафяво. Памуковата нощенка има до три поколения годишно. Пеперудите от първо поколение летят през май, от второто - през юни-юли, а от третото - през август-септември.

Най-вредно е второто поколение

на памуковата нощенка,

което поврежда царевицата през месеците юли-август. Младите гъсеници се хранят със свилата, а по-късно правят ходове в кочаните на царевицата. Повредените кочани се нападат във висока степен от гъбни патогени (фузариоза). Какавидите от последното поколение на памуковата нощенка зимуват в почвата на дълбочина 4-8 см. При този неприятел няма определен ПИВ.

Борба – с агротехнически мерки (унищожаване на плевелите, качествено провеждане на почвените обработки). С дълбоката оран се унищожава голяма част от зимуващите какавиди на памуковата нощенка. При необходимост третиране с инсектициди се провежда срещу ларвите от първа възраст. По-възрастните ларви са по-устойчиви на действието на препаратите. За да бъде успешна борбата срещу този вредител се препоръчва второ третиране - 6-8 дни след първото.

През юли повреди по царевицата нанасят листните въшки. Най-вредни от тях са видовете Aphis evonymi и Rhopalosiphum maidis

Aphis evonymi се среща в местата, където е разпространен чашкодрянът и се отглежда царевица. Този вид е с черно (чернозелено) тяло с восъчен налеп. Зимува като яйце по основния си гостоприемник - чашкодрянът. В началото на пролетта (края на март) ларвите смучат сок от пъпките на чашкодряна.

Въшките преминават по царевицата

по време на фаза изметляване

През третото десетдневие на юли те се размножават усилено и се заселват по метлиците, по връхните части на стъблото, в пазвите на листата, в основата на листната петура, по горната и долната листна повърхност. При по-силно нападение въшките смучат сок от обвивните листа на формиращите се кочани. При висока плътност те причиняват побеляване на плевите на метлиците, възпрепятстват образуването на полен и нормалното опрашване на растенията. При храненето си въшките нараняват растителните тъкани и отделят медена роса. Наличието на медена роса благоприятства развитието на патогени. След прецъфтяването на царевицата числеността на въшките силно намалява и в средата на август те изчезват. Сухото време (относителна влажност <50%) и високите температури намаляват числеността на въшките и повишават активността на някои от техните врагове – калинки, златоочици, сирфидни мухи и др.

Подобни повреди по царевицата причинява и зелената (царевичната) листна въшка Rhopalosiphum maidis

Борба - наблюденията за появата и плътността на листните въшки трябва да започнат преди растенията да встъпят във фаза изметляване. Третиране се извършва при ПИВ > 20–30% нападнати растения.