12° C, ясно небе
След тежкия сезон тази година със сигурност е време да си научим урока, че напояването трябва да ни е приоритет №1
Ваня ВЕЛИНСКА
Сушата бе един от най-големите проблеми в земеделието през изминаващата 2024 година. Производители, които се занимават с растениевъдство от години, не помнят такъв тежък сезон. Екстремните условия бяха подсилени не само от липсата на дъждове в продължение на няколко месеца, но и от високите температури, които влошиха положението още повече. Това са реалностите. Предупрежденията са, че такива случаи няма да са изолирани, а напротив, ще се задълбочават.
И все пак може ли да потърсим нещо положително в тази ситуация? Със сигурност би трябвало да ни послужи за урок. За съжаление, видя се, че не сме подготвени да реагираме достатъчно ефективно и затова трябва да се работи в тази насока. И нещо много важно – още веднъж стана очевадно, че напояването със сигурност трябва да стане най-важният приоритет за страната ни. Разбира се, необходимо е да се адаптират технологии, сортове и хибриди, добри практики, агротехника и т.н.
Сама по себе се сушата не би трябвало да е е чак такъв проблем. Все пак сме в климатичен пояс, където лятото се характеризира със сухо и горещо време. Повечето от отглежданите у нас култури, основно полските, би било редно да се справят при такива условия, още повече, че селекцията за разработване на по-сухоустойчиви сортове и хибриди при тях работи с пълна сила. За зеленчукови и овощни култури, а също лоза, царевица и някои други, съвсем естествено е, че трябва да се напояват. През последните 30-ина години реалността обаче е друга, а напояваните площи у нас са почти символични.
В известна степен и с доста уговорки понякога обаче
сушата в умерени граници е за предпочитане
пред проливните и продължителни дъждове
Това с особена сила важи за зеленчуците, които така или иначе по презумпция трябва да се отглеждат при поливни условия.
Безспорно за зеленчуковите си полета предпочитам по-сухо време отколкото дъждовно, казва Иван Кабуров. Разбира се, не такава брутална суша, каквато имахме този сезон. Защото положението наистина беше много тежко за всички култури. Естествено зеленчуците се напояват, но за оптималното им развитие, особено в периода на опрашването, те се нуждаят от въздушна влага. Именно високите температури бяха по-сериозният проблем за нас. С поливането се осигурява почвена влага, но както казах, трябва и въздушна.
Дъждовете, особено по-продължителните и проливни, също носят негативи за много от културните растения, най-вече за зеленчуците. При задържане на вода върху почвата дори може да се стигне до загиването им. А ако те се придружени със градушки положението става още по-опасно.
През 2013 г. в нашето стопанство оглеждахме 300-400 декара с домати, разказва Иван Кабуров. През сезона паднаха много проливни дъждове, които понякога бяха придружени с лека градушка. Последствията бяха много тежки – наранени листа, стъбла, плодове. Раните пък са вход за развитие на някои патогени, което също е проблем. Ние пръскахме, а дъждът измиваше фунгицидите, пак пръскахме, пак дъжд, така цяла седмица. Общо взето не можехме да направим почти нищо. Отделно имаше и „удавени" растения, на местата, където площите се наводниха. Така че щетите бяха огромни. Тогава имаше сериозни поражения и при пшеницата, буквално преди жътва много посеви бяха „смъкнати" на земята. Което ни показва, че не само тежката суша, но и многото дъждове са също толкова опасни.
На сушата може да „припишем" и друга положителна страна.
В сухи условия по-малко се развиват мани,
антракнози, бактериози и някои други
икономически важни болести
по зеленчуците, а също и при лозата. В лозовите масиви обаче при сухи условия има опасност от друга важна болест за културата, а именно оидиума. И все пак за някои култури сухото време е по-благоприятно откъм развитието на по-малко вредители, съответно се намаляват третиранията и разходите.
Разбира се, сушата се понася по-добре от топлолюбивите култури като дини и пъпеши, както и от южните овощни видове. Те се развиват отлично в топло и по-сухо време, могат да развият напълно потенциала си. И тук пак правим уговорката, че температурите не трябва да са с толкова високи стойности (като през това лято). Защото дори и топлолюбивите култури не успяха да се справят с „убийствено" топлия въздух.
Тази година дините цъфтяха в период на много високи температури, казва Иван Кабуров. Цветът обаче направо изгаряше, въобще не можа да се случи опрашване и оплождане. В продължение на месец растенията не успяха да образуват завръзи. Това стана чак, когато времето се поразхлади. Сериозен проблем имаше и при зелевите. Ние засаждаме, поливаме, а на следващия ден 50% от растенията са изсъхнали. Просто почвената влага не е достатъчна, за да се прихванат разсадите. Високите температури направо ги убиваха. По-късно развитията също беше затормозено, трудно завиваха глави. При по-големите растения може да се дъждува, но в случая няма как. Според мен това
комбинираното напояване
е много добро решение и трябва
да навлиза масово в практиката занапред
Затова призовавам колегите, когато кандидатстват за хранене и напояване, да включат в проекта и едни макари с дъждовални системи, които в даден момент, когато е нужна въздушна влага, да ги пускат и да се осигури по-оптимално напояване.
По-сухите условия са добре дошли и в момента на зреенето на зеленчуците, плодовете и гроздето. Това води до натрупване на повече захари, което ги прави по-сладки, до по-добро оцветяване на плодове и някои други качествени характеристики. Разбира се, и тук сухото време не трябва да е прекалено продължително, защото може да се стигне до пресушаването им.
Сухото време е подходящо във фазата на зреенето на гроздето, тъй като се натрупват повече захари, а това е особено добре за десертните сортове, при винените пък се намаляват киселините, казва Росица Симеонова, съосновател на Националното сдружение на българските лозари. Това, разбира се, е един кратък период, тъй като ако продължи повече време, то гроздето ще започне да се стафидира. Точно това се случи тази година на много места в страната, където лозовите масиви са в месторастения с ниска въздушна влажност. Така че няма как лозарите да сме доволни от сушата, дори и да имаме условия да напояване. При нас минусите от сушата са повече от ползите. Това ясно се видя през този сезон, който не беше успешен за лозарите, тъй като и гроздето беше по-малко, а и въпросът с качеството е спорен, тъй като ситуацията е различна в отделните стопанства, а и при различните сортове.
Коментари