Вместо да пречи, индустриалният сорт би улеснил работата на контролните органи, обяснява защо Александър Червенков
Радина Иванова
Европейският съюз поставя ясни сигнали накъде страните членки да развиват своята индустрия - към устойчиви и продуктивни производствени практики. За да отглеждат и произвеждат суровини и продукти от индустриален коноп например, който е по-евтиният, екологичният, доказалият се по-добър вариант на много петролни и други алтернативи, държавите членки трябва да съобразят националното си законодателство с директива. А тя не само че позволява, но дори изисква от държавите да отглеждат този сорт коноп. Много страни се възползваха от това, за да създадат и възстановят успешни разнообразни бизнеси – за нуждите на строителството, медицината, козметиката, хранително-вкусовата промишленост и други.
В България обаче не само, че законът не ни позволява да се преработва растението, но дори то вече не е така търсено от съседни нам страни, тъй като можем да го изнасяме единствено цяло. Причината е пределно ясна – оптимизиране на логистиката, обяснява Александър Червенков - производител и преработвател на конопено масло. Неговият бизнес стартира у нас, но вече е базиран в Румъния, а от миналата година има и собствени площи с коноп там. „Доскоро пазарът позволяваше да работим неефективно и да внасяме цели растения, но вече излиза в пъти по-скъпо. Колегите от Хърватска и Западна Европа дори могат да внесат само тази част, която е нужна за производството“, сравнява условията за бизнес той.
Растящият европейски пазар става все по-конкурентен, а сметките на фирмите и производителите излизат тогава, когато търгуват помежду си частите на растението, които не са им нужни, но са нужни на другия.
Стана ни ясно защо в последните две години от бум у нас настана рязко свиване на площи и производители. Но освен това, допълва Червенков, в момента има масово залежаване на продукция по складовете, тя се напада от мишки и цялата инвестиция на новите ентусиасти отива на кино.
А имаме прекрасни условия за отглеждане на индустриален коноп. Около 250 000 дка са били заети с културата през 80-те години на миналия век, дори когато се е ползвала само за технически приложения. Впоследствие много земеделци, видяха световната тенденция и възраждането и потенциала на тази индустрия, която всяка година се оценява на десетки милиарди евро.
Българската наредба обаче, макар че следва европейската директива, е написана по такъв начин, че не само прави пътеката трънлива, но я заличава, посочва бизнесменът.
Растението, което съдържа под 0,2% теглово тетрахидроканабинол (THC), е легално до момента, в който бъде разделено на съставните му части – стъбло, листа, семе, цвят. Тогава, въпреки, че произхождат от едно и също растение и ще докажат процентното наличие на психоактивната съставка, по Закона за наркотичните вещества тези части ще се счетат за „марихуана“, въпреки, че не са. Това е възелът на българското законодателство. Нужно е да се напише регламент, с който да легализира наличието на суровини със съдържание на THC до 0,2% от теглото. Поне в Румъния изискването е крайният продукт да няма съдържание или да бъде с определени позволени граници.
Именно заради тези неуредици у нас Червенков прехвърля бизнеса си там. Те са причината и през 2015 г., още на ниво „склад“ на продукцията, да не може да задвижи своя иновативна технология – извличане на всички останали съставки извън THC, познати в козметиката, медицината, хранителната индустрия като много полезни, съставки, които изобщо не са психоактивни. Те не са и забранени у нас, но за да се достигне дотам, земеделецът трябва да може да ни даде само тази част на растението, която ще преработваме, обясни Червенков.
По думите му дори би било изгодно, включително за контролните органи, да се отглежда масово индустриален коноп. Защото търговците на черния пазар се стремят да предпазят техните растения от опрашване с мъжки растения. Бидейки от същия род, индийският коноп се кръстосва с индустриалния. Често сортовете индустриален коноп са масово хермафродити, те са себеподобни, но за производителите на семе това не е от значение.
Растението няма нужда да го опрашват пчели, защото то го може и само, и ще опраши всички индийски растения наоколо. Т.е. страхът на администрацията – „ами ако някой по средата на полето засади марихуана?“, е ирационален. Не само по средата, в радиус от 10 км няма да го направи, защото цялата му реколта ще бъде трагична.
Така, че от агрономска гледна точка МВР трябва да са „за“ това, а те първи повдигат въпроса как ще разграничават растения, казва Червенков. Още по-нелепо е да се смята, че някой ще си поиска разрешително за индустриален коноп, за което ще го посетят контролни органи, а ще отглежда индийски, допълва той.
Да се насърчава отглеждането на индустриален коноп превантивно подпомага работата на полицията. Това го знаят в много европейски страни и не е чудно защо проверяват само регистрираните за субсидии площи. Да, Европа субсидира тази култура. Самата директива на ЕС е написана точно за това, подчертава Червенков. Единствената причина за проверкПрез 2021 г. засетите с индустриален коноп площи са 2150 декара.
Съгласно подадените справки за извършени сеитби 2021 г., засетите площи попадат в почти всички административни области – София-град, София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Ямбол, Бургас, Варна, Силистра, Русе, Добрич, Велико Търново, Ловеч, Монтана, Плевен, Враца и Сливен.
Сортовете (семената) следва да бъдат вписани в Общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове на Европейския съюз, напомнят от министерството.
Коментари