Традиции, символика и трапеза

Гергьовден е един от най-тачените празници в България. Чества се като Ден на храбростта и празник на българската армия, но за нас е по-важно, че 6 май е Празник на овчаря и на хората, занимаващи се с овцевъдство. Св. Георги е покровител на стадата, овчарите и земеделците.

Мненията за произхода на празника са различни. Според някои той е с тракийски корени, според други има славянски произход, а трети го свързват с далечното минало на прабългарите от Азия. Едно е безспорно, че Гергьовден води началото си от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овце и кози, и с тяхното първо задояване. Името на светеца произлиза от гръцкото „Георгиос“, което означава земеделец.

Традиции и обичаи

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината, обичан и почитан от всички. Може би поради факта, че съвпада с пролетното събуждане на природата, в някои части на страната се нарича и „цветен Георги“. За него народът казва: „Хубав ден, Великден, още по-хубав Гергьовден!“.

Св. Георги, традиционно е почитан като повелител на пролетната влага и плодородието. Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са братя-близнаци, които си поделят годината. От Гергьовден до Димитровден е лятната половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната половина. Ето защо се казва, че след Гергьовден настъпва лятото и е начало на новата стопанска година. Ето защо на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

Съществено място в гергьовденската обредност заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символизират силата на природата. Затова къщите, оборите и кошарите, градините и плодните дръвчета посрещат празничното утро окичени със свежа зеленина от бук, глог, коприва, здравец, круша, ябълка.

Някъде подготовката за празника започва още от предния ден, когато моми и деца събират билки и цветя по близките поляни и ливади - гергьовче, здравец, коприва и чесън, против „лоши очи“. С тях правят китки и венци, с които окичват жертвеното агне, първата оагнила се овца и котлето за обредното доене, един венец и за светеца.

Повсеместен обичай на този ден е

да се берат цветя и билки преди изгрев слънце

Вярва се, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила. Рано сутринта млади моми и младежи берат билки и свежи клонки (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, правят се венци за стопаните и домашните животни.

Гергьовден като цяло е подчертано земеделски и скотовъден празник. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаите, свързани със земеделието и обредните практики, осигуряващи здраве и благополучие.

На празника, рано сутринта – преди разсъмване, овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на първа зелена паша. Това е ритуално извеждане, при което животните се подкарват задължително със зелена пръчка. Когато се върнат се прави и първото обредно доене на овцете. Задояването се прави от млада жена, в детеродна възраст. Широко разпространен е и обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените.

На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. По стара българска традиция това е

първото мъжко агне, родено през годината

и най-често бяло на цвят. Обикновено агнето се пече цяло. Някъде, пълнено с дреболии и ориз и окичено със стрък зеленина, се отнася в църква, за да се освети, или пък го прекадяват на място, заедно с останалите храни. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави „на зелено“ в църковния двор, край селото, край кошарите. Освен печеното агне се носят и други обредни храни – погачи, прясно сирене, овче кисело мляко, зелена салата, баници, мляко с ориз и др., а също – вино и ракия. На Гергьовден за пръв път се приготвя прясно сирене, което не се соли, за да „не пресъхне“ млякото на овцете. То също се окичва със зеленина: чесън, бук, глог, коприва, Всяка жена раздава от осветените на трапезата храни за здраве и плодородна година.

Особено място на трапезата заема обредният гергьовденски хляб. Той се приготвя предишния ден и по-рядко на самия празник. Забърква се

с прясна мая, за да са млечни овцете,

а нощвите се остъргват със сребърна гривна или сребърна пара. Замесват се три обредни погачи – за празничната трапеза, за обичаите на кошарата, за раздаване за здраве. Обредните хлябове се украсяват с фигурки от тестото, които символизират детайли от празника – кошара, агънца, овчар, овчарска гега.

На Гергьовден се правят гадания за здраве, любов и плодородие, устройват се младежки забави. Повсеместно е разпространено „люлеене на люлки” за здраве, но и за любов. Люлките се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят своите моми.
Ключов момент в гергьовската обредност в миналото имат магиите. Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото.

На другия ден след Гергьовден се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, пастири и техните наематели. Това се прави и днес. Овчарят се „назначава“ за времето от Гергьовден до Димитровден. Прави се пазарлък за заплатата и условията, след като се договорят всеки стопанин дава на овчаря обредна питка и прясно сирене.

На Гергьовден имен ден празнуват: Георги, Георгия, Гергана, Галя, Гинка, Габриела, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Гюро, Йорго, Гоце и др .