-2° C, разкъсана облачност
Важна практика е да се засажда здрав посадъчен материал, а растенията редовно да се обследват, за да се реагира своевременно при признаци на зараза
Ваня ВЕЛИНСКА
Кореново гниене
Болестта е сред най-опасните за ягодовите растения. Практиката показва, че в насаждения, заразени с патогени от род Phytophthora, добивите рязко намаляват. И ако през първата година болните растения са едва 3-5%, то през втората се увеличават до 10-15%, дори повече, а през третата – насаждението става нерентабилно. При ягодите, отглеждани в оранжерии, растенията може да загинат още първата година.
Според учените кореновото гниене се причинява още и от гъби от родовете Verticillium, Fusarium, Sclerotinia, Rhzoctonia. С най-голямо значение обаче си остава фитофтора.
Симптомите на заразените растения се проявяват още в началото на вегетацията, тъй като те започват да изостават в развитието си.
* Листата имат къси дръжки, петурата им е леко завита, а цветът им е с оловен оттенък. Старите листа са червено-кафяви и по-късно изсъхват.
* По зелените плодове се наблюдават воднисти кафеникави петна, които постепенно се разрастват и ги обхващат изцяло. Ягодите стават светлокафяви, имат твърда консистенция и изсъхват на стъблото.
При висока влажност по повърхността им се образува фин сиво-бял налеп - спорите на гъбата.
* Корените на ягодите се оплитат и приличат на гнездо. Много характерен признак е почервеняването на сърцевината на корените.
Мерките срещу кореновото гниене се състоят основно в използване на здрав посадъчен материал. Като превенция се препоръчва растенията да се поливат при и след засаждане. Използват се подходящи фунгициди.
Антракноза
Болестта често се причислява към кореновото гниене, тъй като участва в синдрома гниене по кореновата шийка на ягодата.
Симптомите се наблюдават по всички растителни части.
* Още преди цъфтежа по листните дръжки, цветоносните стъбла и ластуните, се явяват малки светлокафяви петна. Постепенно те се разрастват и образуват характерни сухи, тъмнокафяви форми, които са леко вдлъбнати и релефно очертани по периферията. Болните тъкани са оцветени светлочервено.
* Много характерни са повредите по зелените плодове. По тях се образуват закръглени, тъмномаслени, леко вдлъбнати петна.
* По узрелите плодове петната са кафяви, закръглени, по-едри и леко хлътнали.
* В зоната на розетката тъканите са оцветени в светлочервено.
В практиката са установени случаи на едновременно развитие на фитофторно гниене и антракноза. Затова за по-точно диагностициране на патогена е необходимо да се извършва лабораторно изследване.
Бели листни петна
Болестта е масово разпространена в ягодовите насаждения. Патогенът лесно се адаптира към условията на средата, развива се бързо и има много генерации. Първичният източник на зараза са склероциите на гъбата. Болестта има къс инкубационен период – около 10-15 дни.
Симптомите са най-ясно изразени по листата - бели кръгли петна с червеникава периферия. Подобни повреди има и по дръжките, столоните и чашелистчетата. Върху плодовете се образуват тъмнокафяви и твърди петна, включващи едно или няколко семена, както и заобикалящата ги тъкан
Мерките срещу болестта включват агропрактики и третиране с продукти за растителна защита.
* Третиранията се извършват във фенофазите: бутонизация, начало на цъфтеж, след цъфтеж. Използват се разрешени за употреба фунгициди, като се спазват карантинните им срокове.
* При силна зараза, в по-късни фази, след беритбата на ягодите, листната маса се окосява. Растителните остатъци се изнасят извън насажденията и се унищожават.
* Ягодовите растения се отглеждат при висок агрофон – напояване, подхранване и т.н.
Сиво гниене
Болестта се разпространява масово при хладно и влажно време. Патогенът се запазва в растителните остатъци. Първите зарази са по цветовете, откъдето инфекцията преминава в плодовете и се запазва до узряването им.
Симптомите на болестта са много характерни и се разпознават лесно. По плода се образуват бледи, светложълти петна. Тъканите омекват и се покриват със сив налеп.
Болестта е особено видима по зрелите плодове, а и след беритбата им.
Мерките срещу сивото гниене трябва да включват добри практики:
* Избор на подходящи месторастения за новите насаждения.
* Редовно унищожаване на изсъхналите растителни остатъци.
* Умерено напояване.
* Балансирано торене. Не бива да се прекалява с азотното подхранване.
* При нужда да се третира подходящи фунгициди. Има широк набор от продукти, които са разрешени за употреба.
При биологично отглеждане на ягоди е препоръчително да се използват медсъдържащи средства.
Ризопусно гниене
Болестта се наблюдава по време на беритбата на ягодите, както и по-късно – при транспортиране и временно съхранение.
Симптомите се изразяват в образуване на воднисти петна, които се покриват със сиво-бял налеп и черни точици.
Мерките срещу болестта са основно профилактични:
* Беритбата да се извършва сутрин рано.
* При бране да не се докосва месестата част на плода, а ягодите да се откъсват с малка дръжка. (Гниенето започва в мястото на докосване от берача, развива се в рамките на 24-36 часа.)
* Плодовете да се поставят в чист амбалаж.
* Транспортирането да се извършва с хладилни камиони, в които се поддържа температура между 3-5 градуса.
Алтернария
Болестта се наблюдава по всички растителни части. Симптомите са:
* По листата се развиват кафяви до тъмни петна, които са закръглени и зонирани концентрично.
* По листните дръжки и цветоносното стъбло се образуваните повреди са слабо пурпурни, а по-късно сиво-черни, с по-тъмна периферия.
* По плодовете по-рядко се забелязват симптоми.
Коментари