При избора на място за овощно насаждение се прави преценка на климатичните условия и особеностите на релефа и почвите, съобразно с изискванията на отделните видове и сортове. Вземат се предвид и някои икономически фактори – възможности за пласмент на плодовата продукция, наличие на работна ръка и подходяща механизация.

Надморската височина оказва влияние върху климатичните условия и въздейства различно на отделните овощни видове. Кайсията, прасковата, дюлята, бадемът и лешникът се развиват добре на места с надморска височина до 600 м, ябълката, крушата, сливата, черешата, вишнята и орехът – до 800 м, а ягодата, малината, къпината, касисът, аронията – до 1300 м.

Релефът на мястото оказва влияние върху температурата и влажността на почвата и въздуха, слънчевото греене. За създаване на овощни насаждения се предпочитат склонови повърхности със слаб наклон - не по-голям от 12°. На места с наклон от 12 до 22о се терасира. На наклонени терени водата не се задържа и почвената влага се поддържа по-трудно, затова на склонове с наклон до 5° се засаждат семкови овощни видове, едроплодни сливови сортове, лешник, ягода, праскова, а на склонове с наклон от 5 до 12° - сливи, череши, вишни, кайсии, бадем и орех.

По-топли и сухи са склоновете с южно, югозападно и югоизточно изложение, отколкото тези със северно изложение или близки до него. Долните части на склоновете са по-влажни от горните.

При топлия и сух климат на нашата страна за предпочитане са местата със северно, североизточно и северозападно изложение. Много добри са равнинните места в предпланините, приосновните склонове на планините и възвишенията, които нямат голям наклон.

Най-подходящи за влаголюбивите овощни видове са равнинните места в долините на големите реки, стига те да са проветриви и да не задържат студен въздух.

Малината, касисът, къпината, боровинката, аронията се развиват най-добре в припланинските и планинските райони, където лятото е по-прохладно и въздухът е по-влажен.

Неподходящи за създаване на овощни насаждения са местата с колебливи зимни температури, повратни пролетни мразове и силно слънчево греене през пролетта и лятото.

Ниските температури през зимата ограничават отглеждането на чувствителните на студ овощни видове – праскова, бадем, кайсия, плодните пъпки на които се повреждат при температури под – 21- 24 оС.

В края на зимата и в началото на пролетта са опасни повратните мразове, тъй като малко преди цъфтежа пъпките са доста по-чувствителни на студ и се повреждат при по-малки стойности на отрицателните температури. По време на цъфтежа повреди по цветовете се получават и при понижение на температурите под минус 2-3 оС.
Повредите са по-чести при отглеждане на овощните насаждения в ниски места или затворени котловини, където се задържа студен въздух.

Там, където се наблюдава силно слънчево греене през пролетта и лятото, растенията могат да получат слънчев пригор по листата и плодовете. Освен това така дърветата се развиват много рано през пролетта и често измръзват при повратен студ.

Големите водни басейни омекотяват климата през зимата, поради което намаляват повредите по овощните растения от ниски температури.

Валежите в повечето райони на страната са недостатъчни за задоволяване нуждите на овощните растения, особено на влаголюбивите. Най- малко са те през месеците юли, август и септември, когато наедряват плодовете на повечето видове и сортове. Овощни насаждения от влаголюбивите видове като ябълка, круша, дюля, и ягода, както и праскова се създават на места, осигурени с вода за напояване.

Местата със силни ветрове са неподходящи за създаване на овощни насаждения, особено от видовете с едри и лесно събарящи се плодове. При такива ветрове се създават ветрозащитни пояси.

Овощните растения се отглеждат на различни типове почви: алувиално-ливадни, сиви горски, канелени горски, черноземи.

Най-подходящи са дълбоките – от 1,5 до 2 м, достатъчно влагоемни, с добър въздушен режим почви, с ниско ниво на подпочвени води. Тежките глинести, непропускливи почви трябва да се избягват. Най-подходящи за създаване на овощни насаждения са песъчливо-глинестите и глинесто-песъчливите почви с добро съдържание на хумус и дълбока пропусклива подпочва. Костилковите овощни видове изискват почви с по-лек механичен състав в сравнение със семковите.

Ябълката, крушата, орехът, лешникът, прасковата, сливата, ягодата и малината виреят добре върху слабо кисели до неутрални почви. Върху слабо алкална почва може да се отглеждат кайсията, бадемът, черешата и прасковата.