12° C, предимно облачно
Обвързаната подкрепа се доказа като най-ефективната, но няма да е единствена към уязвимите сектори, напомня родното земеделско представителство в Брюксел
Радина ИВАНОВА
Новото законодателство на ЕС проправя път към една по-справедлива и екологична обща селскостопанска политика след 2023 г. Но, разбира се, всичко ще зависи от уменията и доводите на всяка една държава членка в преговорите с Европейската комисия напролет. България, заедно с още 7 други държави, трябва да побързат да предадат националните си стратегически планове за ОСП 2023–2027, тъй като ЕК ще следва своя план – а именно до края на март да даде първа предварителна оценка, а до юни – окончателната. Това научихме от евродепутата и член на земеделската комисия в Европарламента Атидже Алиева – Вели по време на годишния агроуебинар, организиран от Бюрото на Европейския парламент в България.
Вели изтъкна важността за належащата спешност от предаването на плана и нуждата от едновременна оценка на плановете, тъй като целите, заложени в Зеления пакт са общи. И макар широката рамка, която се предоставя на държавите, Европейската комисия трябва да е сигурна, че
всички планове ще отговорят на тези цели
След тази процедура, националните власти ще разполагат с втората половина на 2022 г., за да синхронизират националното законодателство, да започнат информационни кампании и да подготви държавната си администрация. По план евродепутатите ще гласуват пакета на реформата на ОСП на 23 ноември, а в началото на декември е приемането му от Съвета на ЕС.
На събитието участие взе и Снежана Благоева, пълномощен министър в Специалния комитет по селско стопанство към Постоянното представителство на България в Брюксел.
Докато изреждаше инструментите, които се запазват, благодарение на нелеките, но конструктивни преговори между Съвета и ЕК и участието на България в тях, тя обърна специално внимание на обвързаната подкрепа за уязвимите сектори. По думите ѝ тя е най-силният инструмент за директна подкрепа към конкретен тип производства. Помощта се запазва на настоящото ниво от 13+2% за протеинови култури от общия пакет директни плащания, въпреки предложението на Европейската комисия за намаляването ѝ.
Обвързаната подкрепа обаче сама по себе си не би могла да е ефективна без възможността за насочване на средства за конкретни инвестиции. Също така и през новия инструмент, който предоставя възможност за насочване на подкрепа през групи и организации на производители. До момента това беше лимитирано чрез оперативните програми, финансирани директно от ЕС, към „плодове и зеленчуци“, но вече ще бъде възможно и за други отрасли, разбираме от представянето на Благоева.
За предвиждане на инвестиционна политика и
синергия с другите програми
в сектор плодове и зеленчуци също акцентира и Атидже Вели. За България до момента е огромен пропуск, че секторът не разчита на финансирането по други програми като „Хоризонт“ и Life. За нея инструменти като обвързана подкрепа, тавани по СЕПП, преразпределително плащане и т.н. са само част от решението за изваждане на чувствителните сектори като такива. Първо е важна целта, която поставяме, а инструментите казват как ще я постигнем. Силна синергия и ясни механизми, които ще ни движат към конкретна цел, е рецептата за развито земеделие, обобщи тя. Иначе няма да се справим в двойния преход към екологизация и дигитализация.
В преговорния процес за страната ни беше важно още запазването през следващия програмен период на Преходна национална помощ в обхват с намаляваш процент от 5% от 2024 г. нататък, съобщи още Благоева. Както и някои отстъпки за малките земеделски стопанства. Така например такива с до 10 ха са изключени от задължението да прилагат изискванията на стандартите за добро земеделско и екологично състояние – ДЗЕС (или GAEK) номер 7 и 8, които се отнасят за задължително прилагане на сеитбооборот и процент на непродуктивни площи.
В грижа за малките стопанства се запазва и схемата, насочена към тях, както и задължителното от 2023 г. преразпределително плащане, за което силно настоя Европарламентът. Такова се прилага у нас от самото начало, но не и в останалите държави членки.
По отношение на младите фермери ще има задължителен фиксиран бюджет от около 3% от пакета за директни плащания, а пчеларската и лозаро-винарската програми стават част от Стратегическия план. Последната новост в ОСП е така нар. социалната условност. Тя ще отразява условията за труд и при констатирани нарушения може да се стига до спиране на плащания, заключи Снежана Благоева.
Коментари