При резитбата Кордон Роая на лозата се формират стъбло, високо 50 - 60 см, и едностранен хоризонтален кордон, който достига до съседната лоза.
Върху кордона, през интервали от 15-20 см, се формират малки рамена, върху които ежегодно при резитбата се оставя по един чеп на две очи.
По същество това е един вид къса резитба, чеповете при която са разположени в една плоскост и запълват цялото пространство между двете съседни главини.
Названието си резитбата е получила от едноименно френско село, където е била въведена за първи път.
Роая изисква задължително телена конструкция.
Върху първия тел, който е по-дебел, се прикрепва хоризонталният кордон, а леторастите се привързват към втория и третия тел.
Формираните по тази резитба лози имат много висока родовитост. Проветряването и огряването на листата и гроздовете им са много добри и благодарение на това се получават високи добиви и качествена продукция.
Този вид резитба може да се прилага в райони, кьдето лозята не се загрибват, а при студоустойчивите сортове - и там, където опасността от измръзване не е голяма.
Как се формира?
През първата и втората година лозите се режат на чеп с две очи.
На третата по-слабата пръчка се премахва, а по-силната се запазва, като се извива и се полага хоризонтално на първия тел. Тя се изрязва на дължина 6-7 очи след извивката.
При извиването половината пъпки остават от долната страна на пръчката, а другата половина - отгоре, но крайната пъпка трябва да бъде винаги долна.
След покарването на очите всички леторасти от основата до мястото на извивката и тези от долната страна по хоризонталната част на пръчката се премахват. Запазват се само леторастите от горната страна, проредени през един. Запазва се и крайният летораст, който ще послужи по-нататък за продължител.
На четвъртата година пръчките от горната страна се режат на чепове с по 2 очи, а продължителят на кордона - на 6-7 очи.
При филизенето през лятото трябва да се прореждат леторастите върху продължителя и ако е необходимо се оставя нов продължител на кордона, така че той да достигне до съседната лоза.
Този начин на постепенно формиране на кордона в продължение на 2 или 3 години намира широко приложение при асмовидните формировки.
Предимството му е, че върху късия продължител покарват всички пъпки и може да се оставят чепове на желаните разстояния.
Има един риск - ако се оставят дълги пръчки за продължители, средните пъпки не се развиват и кордонът се оголва.
Как се поддържа
Оформеният Кордон Роая се поддържа сравнително лесно. При резитбата се премахва пръчката, покарала от горното око на чепа, а долната се реже на чеп с 2 очи, както при чашовидната резитба.
Нужно е рамената по кордона да се поддържат на еднаква височина.
Когато някое рамо се издигне доста, то трябва да се сниши, като се използва лакомец в основата му.
През първата година лакомецът се реже на чеп с едно око, а на следващата година покаралата пръчка се реже на две очи и старото рамо се премахва.
Когато кордонът измръзне или бъде унищожен по някаква друга причина, той може да се възстанови с плодна пръчка, излязла от основата му. Но, ако такава не покара, главината пропада.
Коментари