Заразените стада са със силно намалена млечна продуктивност
Д-р Валентин Иванов, квмн
Крастата, която е сред най-разпространените при овцете, представлява хронична инвазия, която се предизвиква от малки кърлежчета от род Sarcoptes и Psoroptes. По-разпространени са кърлежите от втория род. Те са малки меки кърлежчета с размери 0,2-0,5 мм, които живеят и се размножават в подкожието и практически не се виждат с невъоръжено око.
Развитието на крастните кърлежи протича върху тялото на животните и преминава през няколко стадия: яйце, ларва, нимфа и имаго. Оплодената женска снася 40-60 яйца, от които за 3-6 дни се развиват ларви. Те се хранят, линеят и след около още 3-5 дни се превръщат в нимфи. След още няколко дни нимфите вече стават възрастни мъжки и женски кърлежчета. При благоприятни условия на външната среда целият цикъл на развитие продължава 14-20 дни. В зависимост от наименованието на причинителя често заболяването може да се срещне съответно и под наименованието псороптоза или саркоптоза.
Източник на инвазията са заразените животни
Инвазирането става най-често чрез пряк контакт между здрави и болни животни, но може да се осъществи и чрез инвентара за обслужване на животните, чрез пренасяне на кожа и вълна, с дрехите на гледачите.
Стадата се заразяват чрез внасяне на причинителя отвън или при появата на рецидиви или латентни носители на кърлежчетата. Те са жизнеспособни при различни условия извън организма от 5 дни до 1 месец. За този период причинителите могат да бъдат пренесени с кожа, вълна, различни предмети или от гледачите, които обслужват едновременно здрави и инвазирани животни.
Псороптозата има освен голямо здравно и стопанско значение. В заразените стада силно намалява млечната продуктивност, вълната се бракува, често се стига до аборти или раждане на нежизнеспособни приплоди. Крастата е типична сезонна болест. Тя се появява най-често през есента и в края на зимата, когато съществуват най-благоприятните условия за широкото разпространение на заболяването.
Факторите, които благоприятстват крастата, са: висока влажност; ниски температури; събирането на овцете в оборите през зимата, което е свързано с непрекъснат близък контакт, и др. Не на последно място е пониженият имунитет от студеното време стресът от бременността, непълноценното хранене през зимата и др.
От псороптоза боледуват овце от всички породи и възрасти, но най-податливи са тънкорунните. Голямо значение за разсейването на инвазията имат кочовете. По време на осеменителната кампания те всекидневно пренасят кърлежчетата върху нови и нови здрави животни. Безконтролната търговия с овце, агнета, вълна и кожи, особено от малките стопанства също спомагат за пренасянето на причинителя на големи разстояния.
Крастата бързо обхваща цели стада и ферми и само за няколко дни може да порази цялото поголовие
Щетите за овцевъдите могат да бъдат значителни.
Признаците на заболяването са доста характерни. Най-типичният симптом е силният сърбеж. Животните изпитват силно безпокойство, не могат да почиват и отслабват. Измененията по кожата са в зависимост от вида на причинителя.
При саркоптозата измененията са главно в областта на главата: устните, ноздрите, а по-късно - около очите, ушната раковина, бузите и под брадата.
При псороптозата измененията започват в областта на кръста и гърба с проскубване до пълно опадване на вълната (при козите - в ушната раковина).
При по-рядко срещаната форма на крастата - хориоптоза, се засягат бабките на задните крайници.
При поява на краста овцевъдите при малко повече наблюдателност могат сами да диагностицират заболяването.
Районите, обитавани от крастави овце също са много типични - по храстите и драките, по кората на дърветата се виждат малки и по-големи снопчета от вълна от преминаващите овце, която остава да виси. С такива дребни фандъци обикновено е осеяно цялото пасище, а така също и по дървените ограждения и яслите във фермата. Животните изглеждат като проскубани, често големи кичури вълна се влачат по земята.
Препоръчително е да се лекуват целите стада както и всички животни, които са били в контакт с болните. Има няколко начина за избавянето на овцете от кърлежчетата.
Ако времето е меко и топло, може животните да се изкъпят в противопаразитни вани или животните да се напръскат с инсектицидни препарати.
Този подход е трудноприложим и неподходящ за зимата, тъй като е студено и животните може да се простудят. Освен това такива манипулации през бремеността носят голям риск за майката и плода. При подходящо време може да се използват някои от следните препарати: Tactic, Neocidol, Cardicid, Ectomin, Icon и др.
През студените месеци по-удачно е да се използват препаратите на базата на айвермектин които се поставят подкожно в обичайна доза 2 мл на 50 кг тегло. Такива има в изобилие на пазара - Ecomectin, Pandex, Sevamec, Intermectin, Ivermectin CC, Kepromec, Ivomec, Noromec и др. Всички посочени препарати са ефикасни срещу много от външните паразити и голям брой от вътрешните паразити.
Крастата е заболяване, което не може да бъде пренебрегвано и животните непрекъснато трябва да бъдат контролирани за наличие на инвазия. След откриване на първите случаи веднага следва да се вземат спешни мерки за ограничаване разпространението на болестта
Задължително при прегрупиране, преместване и/или внасяне на нови животни във фермата да се правят профилактични прегледи и при най-малки съмнения за носителство на краста да се вземат спешни мерки за ликвидиране на заболяването, преди то да е получило масов характер.
След третиране на болните или съмнителни животни да не се допуска контакт с останалите животни. Помещенията и инвентарът също трябва да се почистват и обработват с препарати. Заразените стада трябва да се пасат на отделни пасища, вълната и кожите също се третират. Дрехите на овчарите се изваряват. Доколкото е възможно, трябва да се ограничи действието на предразполагащите фактори: да се намали влагата, овцете да бъдат в по-просторни помещения, за да се намали прекият контакт помежду им. Пасищата, използвани от инвазирани овце, може се използват от други стада най-рано 1-2 месеца след оздравяването или преместването на болните животни.
Коментари