Български фермер отговаря: Сега е късно да предизвиквате ферментация. Температурите падат и под 0 градуса, а за тази цел трябват 15-20 градуса. Може би за догодина ще ви бъдат полезни тези съвети:
Трудната ферментация се характеризира с това, че при определени случаи тя спира и виното остава сладко.
Причините за трудната ферментация са няколко:
Многото захар в гроздето е проблем и е причина за трудна ферментация
На първо място сред причините за трудно ферментиране е високото захарно съдържание на гроздето. Когато гроздето е със захарно съдържание над 26 об.% при нормална ферментация се получават над 14,6 об.% алкохол.
При провеждането на ферментацията с дивите дрожди, които се намират по зърната, те трансформират захарта до алкохолно съдържание на виното от 13,5 до 14 об.%, след което именно алкохолът убива дрождите и виното остава сладко.
Затова при високо съдържание на захар в гроздето може да се използуват селекционирани дрожди които се купуват от специализираните магазини.
Тези дрожди могат да ферментират захарите до 16-16,5 об.% алкохол, при което цялото количество захар се трансформира до процента, който търсим.
Продават се различни видове дрожди - както универсални за вина с отличен ароматичен профил, така и за вина от всички видове, произвеждани при трудни условия /ниска температура, висок потенциален алкохолен процент, избистрена мъст и др./. Има и такива за производството на свежи, ароматни качествени бели вина.
Друга възможност, която имаме е да намалим захарното съдържание в гроздовата каша.
Това става чрез добавяне на грозде с по-ниско захарно съдържание или чрез добавяне на мека питейна вода до достигане на 24-25 об.% захари.
Ниската температура прави доста бели, защото също спира процеса на ферментиране
Друга причина за трудна ферментация на гроздовата каша е ниската температура. А още през месец октомври температурите вече често падат рязко, особено през нощта и мнозина от стопаните не отчитат това.
Те обаче трябва да знаят няколко важни правила
При температури на кашата под 17 градуса ферментация изобщо не започва.
Тогава е необходимо част от сока, източен от кашата леко да се подгрее, за да достигне температура най-малко 20 градуса.
След това вече трябва да се внесат селекционирани дрожди за трудна ферментация - те могат да се купят от специализираните магазини.
Тези дрожди могат да провеждат ферментация при 12-13 градуса и след възбуждането й тя вече да протича докрай.
Знаете, че ферментацията се разделя на два етапа: бурна и тиха.
През бурната се отделя повече топлина отколкото се губи и температурата достига до 25-26 градуса.
Освен това при бурния процес ферментират част от захарите, но с натрупването на алкохол над 7-8 об.% той започва да затруднява работата на дрождите и скоростта на процеса чувствително се забавя.
При тези условия количеството на отделената при ферментацията топлина става по-малко от топлината, която се губи през стените на пластмасовите съдове и затова температурата спада често под 15 градуса. Именно тогава ферментацията спира - заради ниската вече температура на кашата.
И в този случай трябва да се поставят дрожди за трудна ферментация и да се покрият бидоните със стари дрехи или одеяла, за да не се губи топлината на сместа.
И топлината спира процеса
Спирането на ферментацията може да бъде причинено и поради висока температура.
Когато бурната ферментация се провежда с големи количества грозде в голяма дървена каца при висока температура на гроздето /при гроздобера над 26 градуса/ се получава затрудняване на ферментацията.
Когато температурата надхвърли 32-33 градуса процесът спира, защото се блокира - просто дрождите измират от високите градуси
В този случай температурата на кашата трябва да се свали до 24-25 градуса.
Ако при две отделни замервания на захарта в сока тя ви показва, че не спада, тогава трябва да се засее отново със закупените селекционирани дрожди и да се внимава температурата да не става твърде висока.
За да се охлади по-лесно кашата, може да се прави претакане на виното през хладните сутрешни часове.
Прекаляването със серен двуокис е фатално
Употребата на серен двуокис все по-често се среща при домашното производство.
Високата му доза обаче - над 150 мл за 100 кг грозде, също е честа причина за спиране или незапочване на ферментацията и дори води до обезцветява сока при червеното грозде
При тези случаи се прави претакане на сока, за да излети серният двуокис и чак тогава се засява със селекционирани дрожди, които могат да издържат на по-високи дози серен двуокис.
Съветът е преди ферментацията стопаните да добавят не повече от 80 мл 6%-серниста киселина, а при добро качество на гроздето дори да не го правят.
При ферментацията почти 100% от серния двуокис излита. След източване на младото вино, особено, ако е бяло, задължително се поставя серниста киселина-6% в доза 80 мл.
Освен това е редно майсторите да си водят ферментационен дневник и всеки ден, като разбъркват кашата да измерват със захаромер захарното съдържание на сока, както и тепературата.
Ако установят, че 2-3 дни захарността не пада и температурата е ниска или висока, веднага да вземат мерки.