3° C, слаб дъжд
Те апелират пред ЕК за адекватни компенсации при преминаването към щадящи, но скъпи продукти
Сегашната директива за устойчивата употреба на пестициди не би могла да посрещне новите правила в Общата селскостопанска политика. Тя трябва да се промени така, че да бъде в съгласие с политиките на ЕС (Стратегията за биологичното разнообразие и „От фермата до трапезата“, залегнали в „Зелената сделка“), казва Европейската комисия. Но и да не застрашава рентабилността на производителите на храни, единодушни са всички браншови организации, отговорили на проучване относно ефективността на настоящата директива и готвените промени. То се прави в пет избрани страни - България, Испания, Швеция, Хърватия и Ирландия. Изготвено е от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) по поръчка на Комисията, която се е заела да ревизира документа.
От българска страна активно участие в дoпитването взеха представители от Националната асоциация на зърнопроизводителите, Асоциацията на земеделските производители в България, „Биоселена“, Националната асоциация на младите фермери в България, Българска асоциация на собствениците на земеделски земи и други. Това е първият сериозен коментар от наша страна, тъй като преди година, когато ЕК обяви обществено обсъждане по промените в директивата, от страната ни не е имало нито едно становище.
В същото време българското мнение представлява изключителен интерес за европейските институции, защото ние сме образец за потенциални проблеми в няколко посоки. България е в т. нар. Южен пояс на ЕС, където сме много по-податливи на нови заболявания и неприятели по културите вследствие на климатичните промени. Като гранична страна тук съществува и проблемът за нерегламентирания внос на препарати за растителна защита от трети страни. Много ясен, но лош пример, България дава и за това как недобрата статистика изкривява данните. „Изведнъж в Брюксел смятат, че сме увеличили с 600% употребата на пестициди, а това реално се дължи на реекспорт“, обясни българският представител в ЕИСК Стоян Чуканов.
Една от големите забележки към промените в директивата, единодушни са фермерските организации в петте страни, е, че тя трябва да предложи възможност за преход към новите правила.
Земеделската общност
настоява алтернативните препарати да бъдат своевременно одобрени
Процедурата по тяхната легализация сега отнема две и повече години, но щетите от тези 2 г. са за фермерите, казват те. Трябва друга последователност – първо да се намери адекватен заместител, после да се забранява.
От тяхно име от Европейския икономически и социален комитет апелират също за адекватна компенсация на фермерите от ресурсите в ОСП. Защото цените на новите, щадящи препарати за растителна защита, вече поставят производителя в нерентабилност. Някои от тях са 30 пъти по-скъпи от познатите, е заявил в дебата Костадин Костадинов от НАЗ.
Устойчивостта, освен в екологичен и социален, следва да се разбира и в икономически план, напомнят авторите на проучването. Не може да се очаква фермерите да поемат разходите за опазване на биологичното разнообразие. По-скоро предоставянето на това „обществено благо и стойност“ трябва да се превърне в полезен източник на доход за тях, пише Комитетът пред ЕК.
Следва и още един въпрос, на който новата директива трябва да отговори: как ще се конкурираме с вноса от трети страни на хранителни продукти, направени с непозволени за ЕС инсектициди и хербициди.
Според членовете на Комитета едно основно перо, което също трябва да залегне в текстовете на новата директива, са инвестициите в иновации и научни изследвания, които да разработват ефективни и достъпни алтернативни продукти за растителна защита и технологии.
Промените в директивата да въведат и
задължително обучение по употреба на пестициди
на земеделските стопани във всички държави, препоръчват от Комитета, както и да има разрешителен документ за закупуване на препарати за растителна защита. Например в Швеция, за да можеш да пазаруваш от агроаптека, трябва да имаш сертификат, който доказва, че си преминал обучителен курс.
Тази препоръка се отнася особено за държави като България. За разлика от другите европейски страни у нас всеки има достъп до всички препарати за растителна защита. Големите стопанства работят с агрономи и употребата на продуктите за растителна защита е въпрос на икономическа логика. Но не така е при мнозинството от дребни и хоби производители.
Още предложения, посочени в оценката на директивата от ЕИСК, са да има по-цялостна и достъпна система за обучение в полза не само на земеделските стопани, но и на оценителите на ПРЗ, които редовно да актуализират познанията си поради сложността на темата; както и публично финансиране за обучения и консултантска дейност.
Не на последно място са нужни и кампании за повишаване на осведомеността на европейските потребители, с които те да бъдат запознати не само за ролята и употребата на химическите продукти в селското стопанство, но и как елементите определят формирането на цените на храните.
По-строг контрол
трябва да има за внос на нерегламентираните пестициди от трети страни. Най-вече в пограничните държави-членки, защото те представляват заплаха за европейските фермери. Директивата не е достатъчно усъвършенствана в системата за мониторинг, както и трябва да се преразгледа частта за санкциониране, твърдят авторите. С предлаганите от тях промени директивата ще задължава събиране на база данни за целия ЕС не само за продажбите, но и за използването на различните категории хербициди и пестициди.
Според проекта на ЕК за промените в директивата ако между две европейски държави има повече от 25% разлика в нивото на употреба на препарати, то и двете ще подлежат на оценка. По този начин ще се гарантира още, че нивото на употреба на ПРЗ в ЕС е балансирано.
От проведеното в петте държави изследване на ЕИСК е всеобщо мнението, че е необходимо да се извършат оценки на въздействието на целите за намаляване на пестициди и по сектори.
Директивата за устойчивата употреба на пестициди засяга 40 милионна работни места и всички нас като потребители, заявяват авторите на оценката за Директивата за устойчивата употреба на пестициди.
Коментари