„Храната прави борбата“, но с изкуственитите стимулатори трябва да се внимава

Известна е фразата на д-р Мюлер: „Здрава почва, здрави растения, здрави хора“. Ако се грижим за живите организми – растенията, защото те ни дават плодовете си, защо да не се погрижим и за онези, които обитават почвата – микроорганизмите? Те са тези, които помагат в храненето на растенията. Интересно е как с напредване на науките като агрохимия, биохимия, физиология и др. все повече хора се замислят и започват да се грижат за почвата като за жив организъм (каквато всъщност тя е), а в следствие тя прави и растенията здрави.
Доказано е, че изкуствените торове правят растенията лениви и намаляват популациите на полезни микроорганизми в почвата.

Осигуряването на много и лесно усвоима храна стимулира развитието им в краткосрочен план, но от друга страна влошава качествата им.

Какво общо има с цветята ли? Ами нали и те са растения? Представете си едно цвете, което получава всичко наготово. То расте, цъфти и всичко е песен, но идва един момент, в който условията са подходящи за развитие на даден патоген. И започват главоболията...

Сега нека разделим цветята на групи – едногодишни, двугодишни и многогодишни. Кои ще имат нужда от най-много храна?

Менюто на цветята 

В началото на активния вегетативен сезон най-необходимият хранителен елемент за всички растения е азотът. Той отговаря за фотосинтезата, за образуването и нарастването на листната маса, за формирането на пъпките и цветовете. Най-общо, азотът е „горивото за задвижване на машината“.

Във формулите на изкуствените торове той е първото число изписано на етикета (примерно NPK 20:20:20), но азот може да се внесе в почвата с органични остатъци, оборски тор или шербет, компост, биохумус и др.
Няма обаче никаква логика да даваме само азот. Защо? Защото фосфорът отговаря за развитието на кореновата система, а калият – за образуването на цветове. Нито едно растение не може да се развива добре без балансирано меню между макро и микроелементите.

Пролетни диети за растеж 

Когато говорим за цветя и изхождайки от групите, които споменахме, спокойно можем да кажем следното:

Едногодишните цветя (тагетеси, цинии, импатиенси, агератуми, петунии и др.) имат нужда от бърза храна. При тях най-удачно е производство на разсад със леки подхранвания, а след засаждане на постоянно място, редовни месечни дажби с течни торове. Те се усвояват лесно и бързо.
Двугодишните цветя (тези, които първо формират розетка, а на следващата година разцъфтяват, например напръстниците) в пролетния период на втората година имат нужда от съчетание на елементите азот и калий. Те вече са образували силно коренище и следва да нахраним цветоносното стъбло.

Многогодишните цветя (ехинацея, хемерокалис, монарда, маргарити, карамфил и др.) изискват постоянен баланс на веществата, защото остават за дълго на едно и също място. Естествено, през пролетта е добре да им се даде азот под една или друга форма, но с напредване на вегетацията заложете отново на баланса.

За красиви цветя в саксии 

На този ранен етап от сезона не е необходимо да правите кой знае какво. Саксийните цветя вече могат да се подхранват. Съветваме ви да започнете с двойно разредени дози в началото, а към края на март и началото на април да преминете към пълните дажби оказани на етикета.

Не пропускайте да пресадите любимците си в нови съдове и обогатена торфена смес. В такъв случай обаче изчакайте около месец с подхранването. Осигурете им възможно най-много светлина, за да не се стигне до изтъняване и издължаване на стъблата.

Бабини деветини и работещи практики 

Много цветари свидетелстват, че когато поливат цветята си с бира, разтвор с хлебна мая, накиснати във вода бананови кори и какво ли още не, това работи. И не само работи, а прави чудеса.

Практиката за подхранване на цветята с хлебна мая не е от вчера, но малко хора осъзнават защо растенията (и по-конкретно мушкатата) „полудяват“ в следствие от прилагането ѝ. Реално в маята няма чисти хранителни елементи, а активни микроорганизми, наречени дрожди. Та, дрождите преработват хранителните вещества налични в почвата и ги правят лесно усвоими и достъпни за растенията.

Тоест, внасяйки активни микроорганизми ние подобряваме качеството на живот на растенията, но бъдете внимателни. Не всички практики са подходящи за всички цветя. Мушкатата не се повлияват добре от поливки с бира например.