Ядките са вкусни и полезни, има сериозно търсене

Лешникът е сравнително слабо разпространен овощен вид. Най-големият производител на ядки е Турция, следван от Европейския съюз, Русия, Канада, САЩ и др. Турция е и най-големият износител на ядки.
България има малко насаждения, съответно добива ограничени количества.

Плодовете на лешника са с много висока хранителност, имат доказани лечебни свойства, а не на последно място са и с отличен вкус. Ядките са богати на белтъчини и мазнини, съдържат и наземеними аминокиселини. По калоричност превъзхождат повечето от другите ядкови култури. Намират широко приложение в хранителната и сладкарската индустрия, консумират се както печени, така и в сурово състояние.

1. Биология на вида

Лешникът е многогодишно храстовидно растение с височина до 6-8 м. Може да се отглежда храстовидно и като единично дърво. В храстовидна форма встъпва в плододаване на 5-ата година, а като дървовидна (растенията са присадени) - по-рано. При добри грижи

лешниковите насаждения плододават 15-20 години

Лешникът е разделнополово и еднодомно растение. Мъжките цветове са увиснали реси, а женските са в смесени пъпки. Той е овощният вид, който цъфти най-рано. При едни сортове цъфтежът започва още през есента, а при други – в началото до средата на зимата. Опрашването се извършва от вятъра. Характерно за вида е, че цъфтеж на женските и мъжки цветове не настъпва едновременно, което затруднява опрашването. Част от сортовете са самостерилни, но има и такива, които са с мъжка стерилност.

2. Сортове

У нас основно са разпространени сортовете Бадемовиден, Ран трапезунски, Тонджа джементиле, Римски, Ата Баба, Тракийски и Халски. В последните години обаче в овощните разсадници се предлагат и други сортове, които са популярни в Западна Европа.

Отделните сортове

се различават основно по формата и големината на плодовете

височината и изправеността на храста и проявата на самостерилност.
Най-често за подложка се използва дървовидната леска, която има мощна и дълбока коренова система в сравнение с културния лешник.

3. Екологични изисквания

Лешникът е топлолюбиво растение и затова лешникови насаждения се създават основно в Южна България, но има и в други райони на страната. Видът има сравнително добра зимоустойчивост – през месеците декември и януари. Проблем обаче са продължителните пролетни студове, които могат да причинят измръзване на женските съцветия, както и на зелените леторасли.

Лешникът расте добре на песъчливо-глинести почви, които имат умерено плодородие. Присадените дървета изискват дълбоко дренирани почви. На терени с наклон повече от 8 градуса се предпочита лешникът да се отглежда храстовидно, като се извърши предварително терасиране на площта. Над 600 метра надморска височина растежът и плододаването са влошени.

Лешникът има специфични изисквания към висока атмосферна влажност.

В райони с ниска влажност е необходимо редовно напояване

особено през периода от юли до септември. Затова е препоръчително при създаване на насаждението да се изгражда система за напояване.

4. Отглеждане

Изискването за чуждо опрашване налага в насажденията да има най-малко два сорта, които да се опрашват взаимно.

При основната предпосадъчна подготовка на почвата е задължително торене с разложен оборски тор или компост, за да се развие микориза по корените. Това са гъби, които подпомагат усвояването на хранителни вещества от почвата.

Резитбата зависи от начина на формиране – като храст или едностъблено

При храстовидното формиране след засаждането стъблата се съкращават на 30-40 см от повърхността на почвата и в следващите 2-3 години не се извършват никакви резитби. След това се формират 5-6 скелетни клони, а останалите издънки се отстраняват. В периода на плододаване короните се просветляват и старите скелетни клони се подменят.

Едностъбленото отглеждане осигурява по-добро осветление на короните, по-висок добив и улеснява обработката на почвата. След засаждането дръвчетата се съкращават на 80-100 см. През втората и третата година се избират 3-4 скелетни клони за формиране на чашовидна корона.

През периода на пълно плододаване е необходимо поддържане на умерен растеж на дърветата, като се извършва просветляване на короната и съкращаване на клони и клонки. Премахват се застаряващите и засъхващи и някой от сгъстяващите клонки. Не е желателно оставяне на чепове.

При едностъбленото отглеждане е задължително премахване на издънките, образуващи се от корените в основата на стъблото.

По-нататъшните грижи за насаждението са стандартни за овощните видове: борба с плевелите, поддържане на почвата рохкава, торене, напояване и растителна защита.

5. Болести и неприятели

От болестите значение има брашнестата мана, а от неприятелите - лешниковият хоботник и лешниковият пъпков акар.

Лешниковият хоботник причинява червясване на ядките. Зимува като ларва в почвата, какавидира през пролетта и възрастните се появяват в началото на юни. Бръмбарите се хранят с листата и плодовете.

Повредените плодчета окапват. Женските снасят във вътрешността на плодовете по едно яйце и излюпената ларва унищожава ядката.

Повредените плодове имат нормална големина, но са тъмни и остават в чашката. Развитите ларви прогризват черупката и отиват в почвата, където презимува.

Борбата включва добри практики като събиране и изгаряне на окапалите плодове, поддържане на почвата, третиране с подходящи рз-продукти според необходимостта.