Специалисти от Института по храните и селскостопанските науки към Университета на Флорида направиха първото изследване в тази насока

Какво се случва, ако отглеждате пшеница не на хектари земя, а в многоетажни сгради, подобни на офис? Според учените добивът от такава пшеница ще бъде 600 пъти по-висок, отколкото при традиционните земеделски методи. Проучването е публикувано от специалисти от Института по храните и селскостопанските науки към Университета на Флорида.

„Това е първото изследване, което симулира отглеждането на пшеница с помощта на вертикално земеделие“, каза Сентхолд Асенг, професор по моделиране на култури в департамента по земеделско и биологично инженерство и водещ автор на проучването. „Пшеницата е

най-важната хранителна култура в света

Но нашата работа може да бъде и „модел“ за изучаване на потенциалния добив от всякакви други култури за вертикално земеделие.“

За разлика от отворените ферми, вертикалните осигуряват контролирана среда за отглеждане. Тя предпазва културите от стихиите, елиминира нуждата от пестициди и хербициди, преработва вода и торове, оптимизира количеството светлина, което растенията получават, и позволява много реколти годишно.

Освен това вертикалните ферми изискват

много по-малко площ

и могат да бъдат изградени в райони, които обикновено са негостоприемни за селското стопанство. Например да отглеждат пшеница в пустините на Близкия изток, където фермите да се захранват от слънчева енергия, твърдят авторите на изследването.
Тези предимства позволяват на вертикалните ферми да произвеждат

повече храни с по-малко ресурси

Въпреки че вертикалното земеделие се практикува в търговската мрежа от близо десетилетие, днес се използва главно за отглеждане на ценни култури като листни зеленчуци и билки, отбелязва професор Асенг, който е и директор на Флоридския климатичен институт.
Вертикалното земеделие стана възможно с изобретяването на светодиодите през 60-те години на 20-ти век, но пробивът дойде през последните 10 години, когато светодиодите станаха достъпни и толкова ефективни, че предефинират икономиката на закритото земеделие.
Асенг и колегите му искаха да симулират как вертикалното земеделие ще повлияе на производството на пшеница, която осигурява 20% от калориите и протеините на световното население.

По думите на учения производството на повече храна за по-малко средства е критично предизвикателство, тъй като населението на света расте. „Днес всеки девети човек е изправен пред глад. До 2050 г. ще имаме около 10 милиарда души на земята и ще трябва да произвеждаме повече храна, без да имаме повече земя, с по-малко вода и без да замърсяваме околната среда. На всичкото отгоре имаме климатични промени, застрашаващи селското стопанство по целия свят“, добавя Асенг.

За да моделират как различните земеделски методи влияят върху добивите, учените като него използват компютърни модели, за да разберат как генетиката на културите или наличната вода ще повлияят на производството. В това проучване изследователите сравняват добива на пшеница, отглеждана на един хектар земя, с подобна пшеница, отглеждана на същата площ, но на десет нива, където растенията се отглеждат хидропонно. Подобни симулации помагат да се проправи път за

реални експерименти и развитие на сортове култури, подходящи за този метод

Въпреки това вертикалното отглеждане на пшеница все още трябва да извърви дълъг път. „Тъй като пшеницата е евтина и в момента струва около 180 долара за тон, оборудването, светодиодите и енергията за осветление са твърде скъпи, за да направят вертикалното земеделие икономически жизнеспособно в близко бъдеще за нея. Цената на светодиодите и енергията ще трябва да спадне, за да е от полза. Възможно е обаче да има страни, които искат да използват вертикално земеделие, за да инвестират в своята продоволствена сигурност, без да търсят печалба“, споделя Асенг.

Учените се надяват, че това проучване ще създаде нови възможности за интердисциплинарни изследвания на вертикалното земеделие за най-важните култури в света, от които ще зависи бъдещото население. Такива проучвания могат да изследват начини за подобряване на енергийната ефективност на вертикалните ферми, както и за отглеждане на растения, които са адаптирани към вертикални ферми и са по-питателни.