Неканените гости са опасни

В дебелите учебници по фитопатология и селскостопанска ентомология е обяснено на дълго и широко, че има нелечими болести по растенията, които най-често се пренасят от насекомите. Говори се за праг на вредност и още други подобни.

И точно тук могат да се намесят любителите-градинари. Пазете розите си от неприятели! Борбата с тях в промишлени насаждения е задължителна, а понякога се налага да бъде дори и агресивна.

Ето кои са опасните натрапници по розата в двора:

Листните въшки несъмнено са най-разпространеният неприятел по растенията.

Бронираните въшки са по-страшни и по-упорити

Освен досадни листните въшки са и много опасни, защото пренасят много вирусни заболявания. Въпреки това борбата с тях може да се изведе само със силна струя вода или безвреден натурален препарат.

Разисквали сме тези натрапници често, затова ще се спрем на едни други въшки - щитоносните. Тези неприятели са покрити с няколко слоя восъчна броня, която служи за защита на мекото тяло. Упорити и почти недосегаеми те нападат предимно стъблата, разположени близо до почвената повърхност.

Слабите нападения водят до забавяне в растежа на растенията, издребняване на листа и цветове, пожълтяване и др.

При голямо нападение е твърде възможно да отмрат цели клони и дори тотална загуба.

Борбата с щитоносните въшки по розата трябва да се води комплексно и навреме. Задължителна част от нея е резитбата. Засегнатите и изсъхнали клони се изрязват и унищожават.

Неприятелите може да се почистват на ръка, ако са малко. Силни нападения изискват пълно снаражение.

Химичната борба включва зимно пръскане след преминаване на студовете с акарзин или подобни препарати. Всички части на храста се омокрят добре.

Третирания през вегетацията се извършват с инсектициди, като най-успешно е прилагането им в периода на разпълзяване на ларвите от новите поколения.

Младите бели гадинки са по-малко защитени и се унищожават лесно в сравнение с възрастните и закоравели врагове на розата.

Акарите ги променят до неузнаваемост

По паяжината ще ги познаете

Акарът, който най-често напада розите в домашните градини, е неприятел с икономическо значение за много културни растения, отглеждани на открито или в култивационни съоръжения.

Червеният акар се заселва по долната повърхност на листата рано напролет. Оприда си “дом” от нежна паяжина и започва да се храни. По листата на розата се появяват първо дребни жълтеникави петънца. Постепенно те се сливат и потъмняват, а засегнатите листа може да опадат преждевременно, а може и да останат на място, задържани само от паяжината.

Акарите развиват много поколения, а способността им да се размножават е изумителна. Затова борбата с тях е трудна и трябва да се води системно.

На помощ могат да дойдат билкови отвари от горчиви растения (хвощ, пелин, чесън). При силни нападения се препоръчва третиране с химични препарати и отстраняване на най-засегнатите части.

Би-58, каскейд, нисоран са все препарати, които можете да използвате. Повече и конкретна информация за тях ще получите в агроаптеките.

Листните оси ще нападнат скоро

Ларвите се хранят със сърцевината на младите стъбла

В графа листни оси спадат няколко вредителя. Възрастните снасят яйцата си в периода май-юни по долната повърхност на листата, възлите или директно в стъблото. Ларвите се хранят с:

- листата, като причиняват завиване успоредно на централния нерв;

- младите връхчета, като събират листенцата много характерно;

- сърцевината на младите стъбла, като причиняват увяхване на връхните части;

Независимо с коя осичка си имате работа бъдете решителни и реагирайте бързо. При единични симптоми отстранете и унищожете засегнатите части.

Масово нападение се лекува само с химични препарати като моспилан, би-58, актелик и др. Превантивни пръскания се налагат само при повишена опасност от нападение.

От значение е и обработката на почвата, защото ларвите какавидират именно там. Летежът на новото поколение може да е от решаващо значение за последващи нападения.

Маната и брашнестата мана са различни заболявания

Втората няма как да я объркате!

Очертава се май да бъде хладен и дъждовен, а това са идеалните условия за “страдания” що се отнася до розите.

Възможни са редица физиологични проблеми от просто пожълтяване на листата до задушаване на кореновата система от прекомерната влага.

За гъбните патогени пък майската прогноза за времето предвещава повече от идеални условия. И тук розите имат много врагове. Някои от икономически най-важните, а и най-често срещани болести, които тормозят кралицата на цветята и в личните градини са маната и брашнестата мана.

Те не само, че се причиняват от различни патогени, но и протичат по различен начин, а от тук и борбата с конкретното заболяване се води индивидуално.

Освен това маната е много по-рядко срещана, отколкото брашнестата мана. Първото заболяване засяга най-вече листата и по-рядко стъблата на розите. Симптомите в началото са малки червени петънца, които се забелязват по младите листа. Те могат да доведат до деформации. По застаряващите листа пък се появяват жълтосиви петна с неправилна форма, които в последствие покафеняват. В напреднал стадии заболяването води до обезлистване.

Брашнестата мана няма как да я объркате. За нея е най-характерен белият налеп подобен на брашно, откъдето идва и името ѝ.

В борбата с двете заболявания можете да разчитате на редица превантивни мерки (добра агротехника, навременни и правилни резитби, оптимален водно-въздушен режим и т.н.).

Освен това с медсъдържащите препарати може да се третира превантивно, а при вече налично заболяване се прилагат лекуващи средства като корсейт, ридомил и др.