Според Сръбската статистическа служба селското стопанство е един от най-важните сектори за икономиката на страната, като заема около 21% (равняващо се на 680,000 души) от цялата работна сила, както и заема голям процент от износа.

Голямата част от износа отива ЕС - 64%. Вторият по големина партньор са страните от Централна и Източна Европа (ЦЕФТА), с които Сърбия има излишък в резултат на износа не само на селскостопански продукти, но и на желязо и стомана. Най-значимият излишък е от търговията със съседните страни: Босна и Херцеговина, Черна гора, Македония, България, както и Италия.

Земеделието обикновено се развива дотолкова, колкото е развито самото общество в дадения икономически сектор, каза Милан Борич, президент на Сдружението на младите фермери в Сърбия за Emerging Europe - английска неправителствена изследователска организация с фокус Централна и Източна Европа. Днес съществуват различни пътища, към които индустрията и конвенционалното земеделие да се стремят. Конвенционалното земеделие трябва да бъде повлияно от редица екологични тенденции - производство, основано на строги екологични принципи.

Според Борич средният годишен растеж на селското стопанство в Сърбия е само 0,45% за последните 30 години като една от причините е небрежността на правителството.

Той вярва също, че бъдещето на сръбското земеделие е да използва и развива биотехнологията и да оценява основните екологични принципи в използването на почвата. Младите фермери често търсят модерни подходи към различните отрасли, тъй като модернизирането на традиционните земеделски дейности чрез използването на съвременни технологии спестява много време и ресурси, включително човешки.

Още по темата, четете в новия брой на вестник „Български фермер“ от 6 септември.