Гергана Младенова

Омръзна ли ви всяка година през декември да получавате или да сте принудени да подарите коледна звезда, защото е тематично, или защото не се сещате за друго коледно цвете?

Представяме ви една по-рядко срещана алтернатива - исусов венец.

Цветето е обгърнато от мистерии и противоречия. Смята се, че именно от него е направен трънливия венец, положен на главата на Иисус при разпятието. Въпреки тази легенда, родината на Euphoriba Milii е Мадагаскар. Растението е в семейството на коледната звезда (Млечкови) и често се нарича кактус или сукулент.

Това също е против природата му, защото изискванията му са по-скоро като на тропично растение.

Бодливкото отделя отровен сок

Исусовият венец у нас се отглежда като стайно растение. През летните месеци може да се изнесе навън, но зимата трябва да се съхранява при температура между 4 и 40 градуса. За оптимална граница се приема интервалът между 18 и 24 градуса.

Растението има много характерни цветове. Те нямат чашелистчета и венчелистчета. Различните сортове са обагрени в бяло, кремаво, розово и червено. Още по-характерни са стъблата. По цялата им дължина са разположени големи бодли. Цветът им е сивкав и матов. Листата се разполагат нагъсто основно по връхните части.

При нараняване на която и да е част на растението, то отделя млечен сок. Той е отровен! Може да причини алергии, а при поглъщане - диария и други стомашни неразположения. Особено много трябва да се внимава сокът да не попадне в очите. Исусовият венец се използва в хомеопатията за лечение на астма и бронхити.

На сянка цъфти оскъдно

Предпочита дренирани и по-каменисти почви

По отношение на почвата исусовият венец не е много взискателен. Обикновено предпочита добре дренирани и по- каменисти почви, през които лесно може да циркулира въздух.

Ако трябва сами да си приготвите почвена смеска, най-подходящите съставки са градинска пръст, торф, пясък и перлит. На дъното на саксията задължително се поставя дренаж.

Поддържането на почвената влажност е рисковият момент в отглеждането на това цвете. Ако почвата е прекалено влажна, се стига до загниване, а ако е прекалено суха - опадат листата. Въпреки рисковете, винаги е по-добре да оставяте почвата да просъхне на 1-2 и повече см дълбочина, отколкото да я преовлажните еднократно.

Бодливкото не обича често пресаждане, а ако това се налага, подберете по-голяма саксия с най-много 2 номера (1-2 см от всички страни).

Исусовият венец обича слънцето през зимните месеци, но през лятото слънчевите лъчи могат да му навредят. Ако е разположен на плътна сянка, ще цъфти оскъдно или никак.

Торене и основни симптоми при дефицит

Доста често исусовият венец няма нужда от допълнително подхранване особено след пресаждане. Въпреки това, чрез поливките, а и с растежа на растението хранителните вещества в почвата намаляват. Най-подходящият тор за исусовия венец е комбиниран, специално пригоден за цъфтящи растения. Съотношението на N-P-K e добре да бъде ниско (10-10-10). Ако не е, препаратът се разрежда двойно. Подхранването се извършва през 15-20 дни през активната вегетация.

Когато растението изпитва глад към някой от елементите, то показва неразположението си много ясно.

Основен и много характерен е белегът на азотен дефицит. Листата пожълтяват изцяло и се накъдрят по краищата. Следващата стъпка е опадане на старите листа.

При недостиг на фосфор те изглеждат необичайно светлозелени, но не жълти. Това важи с пълна сила основно за по-старите листа. Цветовете засъхват, ако изобщо ги има.

Калиев дефицит е трудно да се диагностицира само по външния вид. При този глад листата са сравнително по-тъмнозелени и с нехарактерно разположение в пространството. Изглеждат доста по-изправени спрямо стъблото.

Когато не достига магнезий пожълтяването е в междужилковото пространство на листата. Алтернатива на минералните торове и много добър техен заместител е хлебната сода. Една лъжичка от нея се посолява по повърхността на почвата и веднага се полива. Процедурата може да се прави през летните месеци, но не и зимата.

Размножава се лесно

Най-успешно е чрез резници

Практикуват се 3 основни метода на размножаване - чрез семена, чрез присаждане и чрез резници.

Размножаването чрез семена отнема много време и доста често е неуспешно. На растенията са необходими повече от 2 г. да достигнат цъфтежен размер. Освен това се налагат резитби за сгъстяване на храстчето.

Най-лесно приложимият метод за размножаване на исусовия венец е чрез резници. Те се отделят от майчиното растение с остър нож или ножица. Долните листа се премахват. Резникът трябва да има дължина около 15 см. Отрезът се потапя в хладка вода, която се сменя няколко пъти. Когато спре отделянето на млечен сок, резникът е готов за засаждане във влажен пясък или се държи във вода, докато развие корени. Процесът отнема около 2-3 седмици. Вкорененото растение се засажда в малка саксийка с добър дренаж и се полива редовно.

Най-подходящото време за вземане на резници е пролетта, когато се извършва и резитбата за формиране. За да се поддържа компактна формата на храстчето, се налагат резитби всяка година. А за вкореняване се използват млади леторасти без наранявания и вредители.

Болести и неприятели

Болестите и неприятелите, с които може да се сблъскате при отглеждането на исусов венец, не са малко, но растението се напада рядко.

Листни, памукови и щитоносни въшки са най-честият проблем. Следват ги акари, трипси и нематоди.

Справянето с тях изисква навременни мерки и подходящи препарати.

От болестите не са изключени нападения от брашнеста мана, кореново гниене, TMV, фузариоза и др.

Сортове и хибриди вече има много

Новосъздадените растения са с по-наситени цветове или с различно обагряне на листата. Цветето се предлага у нас в основните тонове - бяло, кремаво-жълто, розово и червено. Цената му започва от 2-3 лв. Исусовият венец би се чувствал добре във всеки дом или офис. Цветовете му са несравними, а и ароматни.