Гергана Младенова

Класираме най-слънцелюбивите цветя, които не само издържат, но дори се нуждаят от максимално слънчево огряване и през най-горещите дни.

Дилемата, пред която се изправяме понякога - “Да си купя цветето, което харесвам, или да взема това, което ми препоръчват за онова слънчевото място”, ще важи с пълна сила и това лято, защото изборът наистина е много труден.

Винаги обаче печели знаещият, затова се информирайте навреме и преди покупка. Не всеки продавач-консултант знае какво продава и е достатъчно компетентен, за да даде адекватен съвет.

Старият познайник калдъръмчето

Каскадният сорт расте доста по-бързо

Почетната първа позиция заема калдъръмчето, няма как. Растението е супер устойчиво на високи температури и пряко слънчево огряване. Не изисква почти никакви грижи, а само поливане от време на време. Дори торове не са му необходими. Единственото изискване е да е на много слънчево място.

В семейството на калдъръмчето се подвизават много слънцелюбиви представители. Повечето са устойчиви на засушаване поради месестите си листа, в които се задържа доста вода. Восъчният им налеп допринася за по-слабото изпарение, а от там и за голямата издържливост.

Представете си тученица с ярките цветове на културното калдъръмче. Този сорт представя калдъръмчето в нова светлина. Каскадно е и има всички плюсове на обикновеното, но идва с бонуси. Цветовете се отварят и когато няма слънце, т.е този сорт позволява да бъде засаден и на шарена сянка.

Каскадният сорт расте доста по-бързо. Един корен изпълва саксия с диаметър 15-20 см за около месец, дори по-бързо. На височина растението достига едва 3-5 см, но на дължина може да достигне и 40-50 см. Засадено в градината, то е перфектното почвопокривно растение. В алпинеум или край бордюр ще грее с ярките си цветове до първите слани. Във висящи саксии или сандъчета на балкона също се представя невероятно. Друго предимство на сорта е, че не образува семена. Няма да има самосевки и да превзема двора като обикновеното калдъръмче.

Размножава се чрез резници

Те се вкореняват или във вода, или в почва и то за сравнително кратко време. По-успешни са опитите за вкореняване директно в почва, а най-добре се получават нови растения на принципа на отводите от овощарството.

От друга страна, за да се запази растението през зимата, достатъчно е да се прибере в немного топло помещение при около 10рС и да се полива от време на време, колкото да не пресъхне напълно.

Каскадното калдъръмче е много подхоящо за по-неопитни цветари по отношение на поливането. В нормални условия листата са разположени така, че максимално голяма повърхност от тях да бъде огрявана от слънчевите лъчи.

Когато се постави в условие на засушаване, растението реагира и намалява огряваната повърхност, за да намали изпарението.

Тази реакция е защитна и се изразява в затваряне на листата в посока нагоре, все едно събира длани в молба за вода. Ако се стигне дотам, не наливайте еднократно голямо количество вода, а разделете на порции, докато се възстанови нормалният тургор на листата. В обратната ситуация - преполиване, листата остават зелени, но с доста добре забележим сив отенък, сбръчкват се и увисват надолу, постепенно започват да опадат. Това означава, че корените се задушават и растението загива.

Второто място е за летния гербер

Селекцията е постигнала завидни резултати в подбора на форми, багри и размери на цветовете при летния гербер(газания). Листната маса е в два цвята - лъскаво, наситено зелено при единия вариатет и сребристо-сиво при другия. Цветовете са представени в жълти, бели, розови, червени и двуцветни комбинации.

Газанията цъфти със сравнително едри цветове, разположени поединично над листната маса. Къде е уловката обаче? Цветовете се отварят само при слънчево време. Усети ли слънчевите лъчи, цветето отваря цветовете си, сякаш за да прави конкуренция на слънцето.

Основно изискване на летния гербер е да се засади на много слънчево място и в богата почва. Дали в градината, или в саксия, не е от голямо значение - газанията се чувства добре, но трябва да има слънце, за да цъфти.

Поливането трябва да е умерено и без задържане на вода, дори леко засушаване е за предпочитане пред преполиването. Подхранване може да се прави веднъж или два пъти в месеца с комбинирани торове за цъфтящи растения.

Газанията образува семена. Те са готови да покълват още същата година при подходящи условия, но не се получава масово намножаване. Причината за това е, че от поникване до цъфтеж минават около 80-100 дни, т.е. младите растения са ограничени от времето и климатичните условия в нашата страна. Семенцата приличат на пухчета и лесно се разнасят от вятъра. Ако искате да си съберете семена за следващата година, трябва да уцелите точния момент. Сутрин рано, докато има роса, пухчетата не могат да се отделят от цветната дръжка и да полетят, защото са влажни и тежки. Това е идеалният момент за събирането им. След това трябва да се просушат на сянка и да се приберът в хартиен плик с надпис.

В изкуствени условия засяването може да стане още през март, а направо в почвата - в края на април или началото на май в зависимост от температурата. Ако целта не е да събираме семена, хубаво е прецъфтелите цветове да се отстраняват. Така се провокира повече цъфтеж. Прецъфтелите най-лесно се отстраняват, когато всички останали са отворени. Така не се объркват с пъпки.

Внимание! Газанията и други представители на семейство Asteracea изпускат млечен сок при нараняване или откъсване на част от растението. След засъхване млечният сок се измива трудно.

Агератумът - растение на топлия климат

Образува туфичка с размери до 50 см и няма аналог

Листата са сърцевидни, овласени и зелени. Разположени са доста на гъсто по стъблата на растението.

На върха на всяко стъбло се образува съцветие тип сложно щитче, а самите цветчета на езика на ботаниците се наричат кошнички. Повече приличат на малки сини топченца в началото на цъфтежа, а в по-късен стадии са си направо понпончета.

Агератумът обича слънце, но не за да отваря цветовете си като газанията, а за да се провокира цъфтеж. По-засенчените ратения израстват повече във височина в търсене на слънчевите лъчи и цъфтят сравнителлно по-малко.

Поливането трябва да е редовно. Ако се засуши, листната маса увяхва много бързо, но и също така бързо се възстановява нормалното състояние след поливка.

Точният момент за поливане е, когато повърхностният слой почва засъхне.

Ако растенията са засадени в градина, подхранването не е от първостепенна важност, но в саксия се налага. Агератумът образува доста корени, а те трябва да се хранят с балансиран тор или с тор с повече калий, за да има растението повече цвят.

Размножава се най-лесно чрез семена. Трябва да се има предвид само, че новите растения няма да отговарят на синия цвят на майчиното. Може да са по-светло или по-тъмно сини.

Другите цветове, в които цъфти агератумът, са бяло и розово. Те също са красиви, но някак се сливат с пейзажа на останалите цветя в градината, а ние акцентираме върху синия цвят.

Агератумът се държи много добре засаден в комбинация с други цветя и храсти. Създава невероятен контраст, ако е в група с жълти, бели или розови цветя.