Жътвата в Силистренско започна със среден добив от над 560 кг от декар. В силистренското село Гарван обаче очакват да достигнат 670 кг от декар, толкова, колкото са имали и миналата година. Прибирането на житото там стартира с възстановка на ритуал от миналото и с водосвет за берекет. Местният свещеник отец Стефан освети пшеничните полета, земеделската техника за голям берекет и безаварийна работа

Местният свещеник отец Стефан освети пшеничните полета, земеделската техника за голям берекет и безаварийна работа

Първи в полето, за откриването на жътвената кампания, влязоха най-възрастните жени в селото, пресъздавайки добруджанската традиция – със сърпове и паламарки.  Първи в полето, за откриването на жътвената кампания, влязоха най-възрастните жени в селото, пресъздавайки добруджанската традиция – със сърпове и паламарки

Първи в полето, за откриването на жътвената кампания, влязоха най-възрастните жени в селото, пресъздавайки добруджанската традиция – със сърпове и паламарки

Местният свещеник отец Стефан освети пшеничните полета, земеделската техника за голям берекет и безаварийна работа. Благословията му получиха и присъствалите в ритуала механизатори. Самодейките от читалището навлязоха в полето с жътварски песни и направиха няколко снопа пшеница, подарени на символичния стопанин Иван Добрев. Той се отплати с голяма пара и обеща високи ренти наесен.  Четиригодишната Ния е от София, но беше станала в 4 часа сутринта, за да отиде на нивата с баба и дядо

Четиригодишната Ния е от София, но беше станала в 4 часа сутринта, за да отиде на нивата с баба и дядо

Специални гости на тържеството бяха „побратимите” на добруджанци от едноименното село Гарван от Габровско. Смята се, че те са далечни потомци на „дунавските” гарванци, избягали от турските гонения преди 200 години.

Над 19 000 дка земя обработва гарванската кооперация с пшеница, царевица, рапица и слънчоглед. Казват, че годината е добра откъм дъждове и влагозапасяване и че реколтата е в добро състояние.

Очакват като миналата година да достигнат 670 кг от декар пшеница. Но докато не влезе в хамбара, нищо не е сигурно. Не са сигурни и какви ще са изкупните цени. Чуват за 270-280 лв. за тон, колкото да покрият себестойността й. Цената е ниска според председателя на кооперацията в селото Иван Добрев, на базата на растежа на цените на комсумативите които ползват – семена, торове, препарати. Би трябвало да е минимум 300 лв. на тон. 15 земеделски операции, свързани с разходи, има за производството на пшеницата, докато продукцията стигне до пазара.

Ако обаче не са доволни от пазарните цени, в Гарван имат и база за съхранение на над 10 000 тона зърно и 2 тона пресни плодове. .

Само през последните седем години са инвестирани над 10 милиона лева за стопански сгради, силози и земеделска техника.