Припомняме правилата, които уж всички смятат, че знаят добре

Почти всички домашни майстори на вино смятат, че са абсолютно наясно с правилата за "отглеждане" на виното, но въпреки това, или може би точно заради това, се допускат пропуски, които се повтарят и които после водят до по сериозни болежки.

Затова ще припомним правилата и сроковете за т.нар. профилактика на виното.

Знае се, че претакането е практика, при която бистрото вино се отделя от утайката.

Това се налага и е задължително, защото в резултат на протичащите във виното процеси непрекъснато се образуват комплексни съединения, които падат на дъното и образуват утайка.

Голяма утайка се образува след тихата ферментация и се състои от органични вещества, а те са благоприятна среда за развитие на биохимични процеси, продуктите от които преминават във виното и влошават вкусовите му качества.

За това влошаване негативна роля може да изиграе и ензимното разграждане на мъртвите дрождени клетки.

Направете повторен тест за пресичане с чаша вино, оставена за 48 часа на топло

Преди първото претакане виното задължително се проверява за оксидазно /кафяво/ пресичане.

В миналия брой обяснихме как това може да стане чрез прост и бърз тест у дома.

Ще допълним, че ако след 24 часа сте установили, че виното е запазило цвета и бистротата, то на този етап то е стабилно и може да се преточи

При положение, че се е размътило и е получило дори и слабо кафеникаво оцветяване, не бива да го претакате, защото ще се пресече.

Първо в него внесете 8-10 грама серен двуокис за 100 литра вино.

Това е равно на 150-200 мл серниста киселина.

Разбъркайне за хомогенизиране без вдигане на утайката и го оставете за 2-3 дни, след което отново вземете втора проба за проверка

Ако вече и втория път се размъти, тогава в него се внасят още по 3 г серен двуокис за всеки 100 литра вино.

Така обработено, виното вече може да се преточи.

При претакането се дава възможност за широк контакт с въздуха - това може да се постигне като струята вино пада отвисоко в приемния съд.

Още по-добър ефект се получава, когато виното пада върху дъска, която сте поставили в наклонено положение в приемния съд.

Отделеното бистро вино се налива в чиста напушена бъчва. Ако няма такава бъчва, то се връща в същата след измиване и напушване.

Оттакането може да стане през канелата, при положение че от нея тече бистро вино. В противен случай това става с маркуч, привързан върху дървена летва, така че краят му да е на 7-8 см по-високо от края на летвата.

Това се прави с цел при потапяне в бъчвата краят на маркуча да е над нивото на утайката.

Първо претакане

Първата задължително операция е първото претакане, което е същинско отделяне на виното от грубата утайка.

Немалко стопани, кой знае защо, смятат, че могат да го пренебрегнат.

А утайката, която се е образувала е всъщност един органичен коктейл от дребни частици от гроздето, дрожди и други микроорганизми.

Това е изключително благоприятна среда за протичане на биохимични процеси, продуктите от които преминават във виното и го влошават.

Наред с това дрождите редуцират серния двуокис до сероводород, на което пък много често се дължи неприятният мирис на развалени яйца.

Когато претакаме, ние освобождаваме виното от намиращия се в него въглероден двуокис

Виното получава възможност да погълне кислород, който е необходим за правилното му развитие.

С претакането ускоряваме и по-нататъшното избистряне.

Първото претакане е задължителна практика, не си помисляйте да я пренебрегнете.

Срокове, които са важни

Първото претакане се прави около месец след приключването на тихата ферментация при добро забистряне на виното - това става обикновено в края на ноември и началото на декември.

Претакането може да стане през канелата, когато от нея излиза бистро вино. В противен случай то се прави с маркуч, привързан върху дървена летва.

Второто претакане се провежда след преминаването на зимните студове - по време то обикновено съвпада с края на зимата и началото на пролетта.