Освен познатите ни сини багри, има видове с бяла до кафява окраска. Растението се отглежда лесно и обикновено се засява на място в групи, определени за цъфтеж. Метличината

БЪРЗО ПРЕВЗЕМА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ И ПЛОЩИ
Родът на метличината е доста голям, около 500 вида. Съставен е от тревисти растения, които могат да бъдат едногодишни, двугодишни или многогодишни. Многогодишните видове са с пълзящо или грудково надебелено коренища, а при някои видове и с месести корени. Стъблата са изправени или полегнали, в основата добре облистени с последователно разположени листа, прости, до пересто надебелени. Съцветията са единични или разположени в сложно съцветие - метлица. Видовете обитават главно умерените области.

Метличините се РАЗМНОЖАВАТ СЪС СЕМЕНА. Те са овални, гладки и на върха имат четчица от власинки, спомагащи за тяхното летене. Семената запазват кълняемостта си до 3 години. Засяват се през март-април направо на място. Младите растения се прореждат на 30-40 см разстояние, ако са предназначени за цвят, или на 20-25 см, ако са засадени в цветни лехи или в групи. Развиват се добре на пряко слънчево огряване. Почвата трябва да е лека, отцедлива, плодородна. Полива се редовно, до умерено, като влагата по-добре да е оскъдна, отколкото прекомерна. Препоръчва се наторяване на всеки две седмици с тор за градински цветя.