Ако се чудите, как да запазите градината си жива и красива и през летните жеги, най-добрият съвет е да подберете такива растения, които издържат на засушаване, течение и високи температури

Няма растения, които живеят без вода, но има много такива, които се нуждаят от малко вода, за да растат. Обикновено те виреят добре в добре отцеждащи се, бедни почви.

Едно растение може да се определи като издръжливо на суша, когато издържа период на засушаване 2 или 3 месеца, без никакво поливане.

Какво да изберете:

Калифорнийски мак (Escholzia)

Принадлежи към сем. Papaveraceae. Родината на това многогодишно растение, отглеждано като едногодишно, е Северна Америка. Ешолцията цъфти от май до октомври в жълто до оранжево.

Има красиви едри единични цветове с 4 венчелистчета, които са отворени, само при слънчево време. Стеблата му достигат 30-40 см. Вирее най - добре в добре отцеждаща се, глинеста почва.

Не изисква наторяване. Понася добре течения и засушаване. Размножава се чрез семена, през пролетта, които се сеят направо в почвата. Привлича пчели и други насекоми.

Енчец (Solidago)

Това е жълтоцъфтящо цвете от сем. Asteraceae. Най-характерно е за Северна Америка, Мексико и Южна Америка. Лесно се разпознава заради съцветията си от златисто-жълти цветове на гъсти метлици.

Цъфти от от юли до септември. Има вечнозелени ланцетни листа и мъхести стебла и листа. Достига около 1 м. височина. Цветовете имат тръпчив мирис. Полива се умерено, но издържа и засушавания. След като прецъфти се подрязва, за да не се разпространят семената.

Трябва да се тори. Привлича пеперуди, бръмбари и оси.

Ирис (Iris)

Характеризира се с голяма приспособимост към условията на околната среда - вирее еднакво добре в студени планински райони, по хълмове, поляни и речни брегове.

Тази група растения се отличава с голямо видово разнообразие.

Някои перуники достигат височина 1 м, но се срещат и джуджета. Голямото разнообразие е в обагрянето. Те също виреят добре на ярко слънце.

Необходима им е песъклива почва с добри дренажни свойства. Ирисите се засаждат в цветни групи, край водни басейни, в скални групи.

Лавандула (Lavandula)

Тя е от семейството на ментата - Lamiaceae. Характерно растение за Средиземноморието, Африка и югоизточните части на Индия. Лавандулата е светлолюбива, сухоустойчива и студоустойчива култура.

Развива се добре на чакълно-глинести или песъчливо-варовикови почви, по възможност добре наторени и обогатени с минерални торове.

Растението изисква умерена влага, тъй като прекомерна влага в почвата влошава качеството на маслото.

Лавандулата обича открите и светли пространства.

Рудбекия (Rudbeckia hirta)

Родината на това най - често двугодишно растение, е Северна Америка. Характерно е за равнинни райони и райони около пътища. Достига височина 1 - 2 м. По дългите му стебла са разположени покрити с мъх, дълги около 20 см. листа.

Растението цъфти от юли до септември със светложълти, подобни на маргаритка цветчета, около тъмно кафяв кръг, откъдето идва и по - популярното му име. Изисква слънчево място и средно влажна до суха почва, песъклива или глинеста. Не е необходимо почвата да е много богата на хранителни вещества.

Издържа на неблагоприятни условия като високи температури и течение. Привлича птици и пеперуди заради нектара, който се образува в цвета. Идеално цвете за сандъчета.

Циния (Zinnia)

За циниите е подходяща рохкава и пропусклива, богата на хранителни вещества почва. Хубаво е преди засаждането да наторите обилно с прегорял оборски тор.

Цъфтят почти непрекъснато от юни до октомври, но трябва да се поливат редовно. Ако пропуснете да ги полеете, не се безпокойте - те са способни да понесат краткотрайни ограничения на почвената и въздушна влажност.

При по-продължително засушаване обаче съцветията им издребняват, а после изсъхват и целите растения.