Жени Владинова гр. Баня, Карловско

Визитна картичка

Иван Трифонов, 52 г., обработва 40 хил. дка земя, ръководи фуражен цех, мелница "Братя Трифонови", ферми с 985 крави и 430 биволи и мандра "Млечна долина" в с. Ведраре.

Осем години след членството ни в Евросъюза земеделието ни все още не може да се похвали със стабилни позиции. Малко са хората, започнали в началото на прехода през 90-те години на миналия век, които са успели да реализират сериозно присъствие на пазара като земеделски производители. Един от тях е Иван Трифонов, чиято професионална биография обхваща 26 г., и то изцяло в частния земеделски сектор.

Успешният бизнес изисква планиране, качество и коректност

Днес много се говори за добър маркетинг и мениджмънт в земеделието. Какво всъщност означава това? Ами много просто - да проучиш пазара, да прецениш съотношението между търсене и предлагане в сектора, в който искаш да се развиваш, да знаеш възможностите си. И най-важното: да "уцелиш" момента. Такава е преценката на Иван Трифонов за собствения му професионален път в земеделието. От личен опит от дългогодишната си практика той категорично вярва, че за всеки вид дейност има подходящ момент да се захванеш с нея. Затова за себе си е убеден, че е взел правилното решение още преди 20 г. Защото през 1996 г. преценява, че единствените сектори, които ще бъдат добре подпомагани и субсидирани от ЕС, ще са земеделието и особено животновъдството.

Защото без субсидии земеделие не се прави - това го доказва и световната практика. И не греши в избора си. Иван Трифонов и сега е убеден, че българските фермери ще продължат да получават средства от ЕС. Единственото изискване към тях обаче е да постигат реално добри резултати. А в земеделието това означава на първо място качество. И когато то е съпроводено и от количество, и от търсене, идва и рентабилността за отделния фермер. Но тя винаги е накрая и не бива да се очаква веднага.

У нас в земеделието и животновъдството преобладават семейните стопанства и ферми. Бизнесът на Иван Трифонов също е семеен и всичко е правено последователно. Започват със земеделие, като стартират със зърнопроизводство. Но бързо разбират, че това не е достатъчно. Причината - ами няма на кого да продават добивите от различните култури. Веднага се взима смелото решение и се отива към изграждане на фуражен цех и мелница. След като и те започват да работят, се оказва, че остава непродадена продукция от качествен фураж и брашно. Това води до създаването на две животновъдни ферми.

Едното води до другото, обяснява бизнесменът, в противен случай сам по себе си отделният сегмент не може да гарантира сериозни приходи. Напротив, той може да доведе до загуби, и то в най-неподходящия момент. След фермата идва ред на мандрата. И логичният завършек е изграждането на супермаркет, където може да се предлагат произведеното качествено мляко и богат асортимент от млечни продукти. И така цялата производствена верига се затваря. Доброто ръководство на различните земеделски и животновъдни сектори, тяхното успешно обвързване и високото качество на готовите продукти гарантират сигурен пазар и работа на високи обороти

Резултатите от умелото ръководство на отделните земеделски и животновъдни дейности не закъсняват. "Валят" заявки за двойно и тройно повече доставки. И най-важното за всеки бизнесмен - няма нереализирана продукция от различните производствени сектори.

Дотук за добрия мениджмънт на земеделския бизнес. По отношение на животновъдството, което е доста сериозен сегмент от общия семеен агробизнес на г-н Иван Трифонов, картината също е впечатляваща. Както вече стана ясно, животновъдството става факт чак когато братя Трифонови вече сами произвеждат качествени фуражни култури, и то в достатъчни обеми. Така най-големият разход за всеки животновъд - осигуряването на фураж за изхранване на животните - млечни крави и биволи, е собствено производство и е налице. През 1996 г. животновъдните ферми стартират с около 40-60 крави местни породи. През 2009 вече имат 426 крави и 126 бивола. Сега бройката на животните е 985 крави и 430 биволи.

Биволовъдната ферма е печеливша обяснява г-н Трифонов. Биволите са 430 от породата Българска Мурра. Те се водят защитена порода и затова парите за биволите са много по-добри в сравнение с тези за кравите - има допълнителни пащания за тях от около 200 евро.

По принцип те са нискодобивни животни, пояснява фермерът, но по начина и метода, по който ги гледаме, стопанството е печелившо и засега стадото е задоволително добре. Всеки добър животновъд знае, че биволите трудно се осеменяват изкуствено. Г-н Трифонов споделя, че не могат да създадат организация и възможност за изкуствено оплождане, пък и не е изгодно за фермата. Пробвали са, но процентът на изкуствено осеменяване е нищожен. Затова предпочитат да купуват от други колеги и развъдници бици, които са с история в тяхното родителско стадо. Така поддържат качествата на породната линия. Досега не са внасяли бици от чужбина, нито семенна течност за разплод.

Тъжен факт е, че популацията на биволите у нас е на изчезване. Преди 10 г. сме имали около 10 хил. биволи, сега са едва 3500. Ниската продуктивност и икономическите резултати от отглеждането на такъв вид животни доведе до краха на много биволовъдни ферми, убеден е фермерът. Единственият плюс е, че много лесно се преоборудват биволовъдните ферми в кравеферми. Това е пътят, по който се загубиха и изчезнаха много биволовъдни стопанства.

Какви са плюсовете от биволите или по-точно определени преимущества при отглеждането им, обяснява г-н Трифонов. Те са стадни животни, трудно се делят, живеят заедно и имат поносимост едно към друго. И най-важното - почти не боледуват. Нямат болести, които да водят до трайни поражения върху тях.

Животните са нискодобивни, защото с толкова малко разходи не можем да искаме да получим по-големи приходи, признава животновъдът. Това е основният принцип в бизнеса - влагаш ли малко, не можеш да очакваш кой знае какво. Но ние сме доволни и ще ги гледаме защото имаме нужда от биволско мляко

Така си осигуряваме нужната суровина за мандрата ни "Млечна долина" в с. Ведраре.

Тя произвежда биволско сирене, биволско мляко, продукти от биволско мляко.

Биволовъдната ферма е печеливша, обяснява г-н Трифонов. Биволите са 430 от породата Българска Мурра. Те се водят защитена порода и затова парите за биволите са много по-добри в сравнение с тези за кравите - има допълнителни плащания за тях от около 200 евро. С биволското мляко осигуряват суровина за мандрата във Ведраре "Млечна долина", която произвежда биволско сирене, биволско мляко и продукти от биволско мляко.

Тук са телетата. Породната линия на стадото се поддържа от специализирани фирми, които се занимават с осигуряване на семенен материал. Специалистите следят кои бици са най-подходящи за поддържане на стадото и създаване на линии от бъдещо поколение с добри, дори отлични породни качества за животните.

У нас търсенето на биволски млечни подукти не е достатъчно голямо, за да си продадем продукцията. Но в страните от Западна Европа има сериозна пазарна ниша за различните видове биволски млечни продукти.

Другото животновъдно стопанство - млечна ферма с 985 крави Холщайн фризийско говедо - черношарено и червено

Животните са високомлечни и високопродуктивни за производство на първокачествено сурово мляко. Породната линия на стадото се поддържа от специализирани фирми, които се занимават с осигуряване на семенен материал. Специалистите следят кои бици са най-подходящи за поддържане на стадото и създаване на линии от бъдещо поколение с добри, дори отлични породни качества за животните.

И така в разговора стигаме до най-големия проблем - недостига на качествено сурово мляко

Обяснението на г-н Трифонов е, че преструктурирането на окачествяването на млеката в България създаде недостига и липсата на мляко. Защото нито една мандра не иска да обработва млека, произведени от 2 и 3 категория кравеферми. Поради ред причини - заради недоброто качество на млякото, ползване на антибиотици при животните и др. И така всеки един мандраджия взима само от ферма, която произвежда от 5 тона нагоре. По този начин си гарантира продукцията, защото вместо да взима от 100 места по 100 л с неясен произход и качество, взима от едно място цялото количество. За недостига на мляко има, разбира се, и друга причина, пояснява г-н Трифонов. И всички ние я знаем - у нас животновъдството се съсредоточи в 10-15- най-много 20 ферми

Те отговарят на всички европейски изисквания и са рентабилни. Неприятният факт е, че ферми с до 100 животни доказаха своята ниска доходност. Те не могат и няма как да се самоиздържат. Моето лично мнение е, че трябва да се създаде административен механизъм, който да позволява да се отпускат средства в помощ на дребните фермери, споделя г-н Трифонов. А що се отнася до вноса на сурови млека от Европа

Да, прави се такъв внос, и то най-вече от Унгария, твърди фермерът. Става дума за пастьоризирани продукти. Използването им води до лоши резултати. Трудно е да се каже, че с вноса на сурови млека от Европа ще се произведат качествени млечни продукти. Пробвали сме, не става, усмихва се животновъдът. И така стигаме до същината на проблема: Имаме ли капацитет сами да задоволим търсенето на качествено сурово мляко. Категорично не!, е мнението на г-н Трифонов, особено на този етап. И това си има своите причини:

В момента консумацията на мляко в България е много по-голяма от производството

Може би и през близките поне 4-5 години ще е така. Сега се ориентират субсидии за подпомагане на фермерите след отпадането на млечната квота при производството на мляко. През 2014 много млечни ферми спряха да произвеждат, защото субсидиите са неизгодни. Не може да даваш за една млечна крава 60 лв., а за крава с бозаещо теле - 260 лв. Така дойните крави станаха месодайни, а млечният сектор губи капацитетът си, убеден е опитният агробизнесмен.

Биволовъдството в ЕС отчита по-силен растеж

В Европа биволи се отглеждат най-много в Италия, Румъния, държавите от бивша Югославия, България, Албания, Турция и Гърция. В изброените страни биволите се използват както за производството на мляко, така и за месо.

В Италия има най-много ферми за биволи, като средните по големина наброяват до 50 животни. В страната броят на популацията наброява внушителната цифра около 250 000 животни.

От биволско мляко италианците произвеждат общо 33 000 т сирене "Моцарела" годишно, 16% от които се изнасят в чужбина, най-вече в Европейския съюз. Франция и Германия са основните вносители, а все по-голям интерес има от Япония и Русия.

В производството на известната марка сирене в Италия са ангажирани около 20 000 души, а цялата индустрия реализира годишен търговски оборот от почти 315 млн. евро. За да се справят с непрекъснато растящото търсене на пазара, производството на "Моцарела" нараства през годините.

В Румъния биволовъдството също е добре застъпено. Северните ни съседи отглеждат около 210 000 животни, от тях 97 000 женски. Годишната млечност е в границите на 900 до 1400 кг.

Сега в Европа има бум в търсенето на биволско мляко и биволски продукти. А световното производство на биволско мляко за година достига до 78 млн. т. Най-големият производител е Индия, а в Европа производството на биволско мляко е все още свободна пазарна ниша.