Едно от преимуществата на красивите цветове на хортензията е, че са много дълготрайни.

Най-разпространените разновидности на хортензията са 12, като с бял облик и със ситни цветчета е дървовидната хортензия (H. arborescens). Това е северноамерикански храст, висок един, рядко два-три метра. Листата му са едри (до 20 см), овални, отгоре ярко зелени, а отдолу сиво-синкави. У нас в по-студените райони понякога премръзва, но с настъпването на пролетта бързо се възстановява и след това обилно цъфти. В по-топлите райони може да страда от недостиг на влага.

Едролистната хортензия (H. macrophylla) е родом от Източна Азия (Китай и Япония). Тя принадлежи към числото на най-разпространените градински растения в света. Отнася се към бързорастящите видове, като в родината си достига височина 4 м., но придвижвайки се на север намалява размера си до 1, 2 м. Плътните яркозелени блестящи листа обилно покриват гъстото храстче. Големите (до 20 см.), плътни, топковидни съцветия обикновено биват розови на слабо алкална почва, а на кисела - небесносини. Рядко се срещат и бели. Има много форми, а също така и хибриди хортензии със заострени съцветия.

Условия на отглеждане

Но с усилията на ентусиасти любители красавицата достига и по-северни места, където задължително трябва да бъде покривана през зимата. Хортензията е подходяща и за отглеждане в саксия. Ако сте си купили такава хортензия за вашата градина не се страхувайте да я засадите в земята.

Киселата почва за нея може да подготвите, донасяйки земя от блатисто място. Желателно е периодично да подхранвате храстчето. Обаче през есента отново трябва да го сложите в саксия и преди първите застудявания да го внесете на терасата или в стаята, а от ноември да го държите в мазето при температура 5-6 С и рядко да ги овлажнявате. Листата падат - хортензията почива.

През февруари я поставете на прозореца и започнете да ги пръскате и поливате. През май ще получите големи съцветия и може отново да ги насадите в почвата. Растението отлично понася пресаждането по време на цъфтеж, естествено с туфа земя. И не забравяйте да го поливате от душа.

Основни изисквания:

Място: Хортензията вирее най-добре на сенчесто или полусенчесто място. За да разгърне съцветията си в цялото им великолепие, на хортензията й е необходимо повече свободно място.

Светлина: Това цвете не обича пряката слънчева светлина. Понася силно слънце до частична сянка. Ако през лятото растението е на по-хладно, то цветовете му ще издържат по-дълго свежи.

Почва: Най-добре расте в богата, средно влажна, добре отцеждаща се почва. Киселинността и трябва да е с pH 6.5-4.5.

Торене: След юли, по време на цъфтежа, се препоръчва цветето да се тори редовно.

Поливане: От март до края на август се полива обилно, а след това по-малко. Водата се омекотява, хортензията не понася много калций. До август във водата за поливане се добавя тор за рододендрони. В горещите дни е препоръчително с вода да се пръскат и листата й, тъй като в противен случай те започват да съхнат и падат. Много важно за хортензията е да се поддържат влажни корените й. Това важи особено за храстите, засадени около дърветата.

Вредители, болести: Хлороза поради твърда вода. Листни въшки, акари.

Презимуване: На светло или тъмно при 4-8°С. Хортензията хвърля листата си. Изсъхналите листа се отстраняват, за да не се образуват огнища на болести. Полива се малко, но туфата не трябва да изсъхва напълно. През пролетта се пресажда и се поставя на по-светло.

Засаждане и размножаване:

Хортензията се размножава чрез връхни резници, които се оставят да пуснат корени в чаша вода. За по-доброто им развитие към водата може да се добави малко дървесна пепел. Резниците се взимат през лятото от върховете на леторасли, които нямат съцветия и са с 2 до 4 напълно разбити листа.

Хортензията е многогодишно растение. В леха резниците се засаждат поне през 50 см една от друга. Те бързо се разпростират и след няколко години образуват широка ивица от листа, отрупана с многобройни съцветия.