Загърлянето на ниските рози се прави възможно по-късно като покриваме основата на растенията и част от леторастите на височина около 25-30 см с почва, примесена с торф, шума, или елхови клонки.

Високостеблените се отвързват от опорното колче или конструкция и внимателно се огъват дъгообразно - завързват се в основата на съседното растение, но ако няма такова - в забито за целта колче.

Преди това подрежете леторастите на около 30 см от върха. След това внимателно короната се покрива с почва, върху стеблото и короната наредете елхови клончета.

При старите растения, при които има опасност от счупване при огъване, короната след лека резитба се завива със слама и се привързва отгоре с водоустойчива хартия или полиетиленово фолио.

Чуствителните пълзящи рози се пакетират със слама или с клонки от смърч или сламени рогозки. Измръзванията при тях често са предизвикват от ранни, зимни, временни затопляния, последвани от ниски температури. Затова зимната защита трябва да се премахне преди тръгване на сокодвижението - около средата на март.

Огънатите рози се изправят и се завързватат за опорното си колче или конструкция. Полезно е за храстовидните рози околостъблената чаша в основата на стеблото през зимата да се покрива с тор, примесен със слама и листа.