Овцете притежават уникалната способност да познват своя овчар. Те се отличават от останалите стадни животни по това, че овчарят върви пред тях за разлика от другите, които се движат само ако ги подкарват отзад.

Всъщност овцете винаги послушно следват водача. Но без водач овчето стадо трудно се управлява - невъзможно е да го преместиш при лошо време или пък да го вкараш в кошарата.

Овцете не обичат и се боят от нови неща. Например, ако вратата на кошарата се премести, те не искат да влизат вътре.

Овцете са безпомощници и няма как да се защитят от хищници освен да избягат бързо или да се скупчат.

Овцете се боят от открити пространства и ако територията не е оградена, те се събират накуп - усещането за близост им създава чувство за безопасност. Но ако територията е оградена, те не чувстват необходимост да се скупчват.

Поведението на овцете при опасност е ръководено от един-единствен мотив - от желанието да бъдат в центъра и да оцелеят за сметка на съседа. Дори когато на пътя между изостанала овца и стадото се появява овчарското куче, животното предпочита да не бяга, а отново да попадне възможно най-близо до центъра. Това поведение може да увеличи шансовете на преживяване за сметка на другите овце и е проява на чисто егоистично поведение.