-1° C, слаб снеговалеж
Вносната продукция е с убийствено ниски цени и родните производители вече имат залежали количества. Високата смъртност опразва кошерите във Врачанско и Добруджа
Членството на България в Шенген даде надежда за износ на повече български мед към държавите-членки на Европейския съюз. Ако досега беше разрешена трансграничната търговия на мед единствено в големи тенекии, то от 1 януари 2025 г. стана възможен износът на предварително разфасован в буркани и пакетиран пчелен мед. На родна земя обаче остава добре познатият проблем с нежеланието за сдружаване на производителите.
„Вече можем да имаме свободен износ на мед, т.е. търговците, които са готови да го изнесат, могат да дойдат, натоварят и изнесат без ограниченията на границата, които имаше досега. Това е надежда за всички нас пчеларите. Към момента обаче сме само петима производители на мед със защитено наименование за произход (ЗНП) „Странджански манов мед/Манов мед от Странджа", а за да се случи успешно износ, трябва да бъдем стотици. Имаме добри контакти, а ни липсват достатъчно големи количества продукция", каза Манол Тодоров, собственик на пчеларска ферма и председател на сдружение „Странджански манов мед". От 12 до 15 тона е годишното производство на специфичния мед от членовете на сдружението.
Този мед е с изключително високо качество
и лабораторните изследвания показват абсолютна липса на пестициди.
„Това съвсем не означава, че медът на колегите извън сдружението е по-малко качествен. Има пчелари с дългогодишен опит, които произвеждат висококачествен мед. Пашата за всички нас е една. Разликата при нас е в това, че имаме доста ограничения и това е причината, ние да произвеждаме с около 5 кг по-малко в сравнение с колегите манов мед без защитено наименование за произход."
Всеки пчелар, който произвежда мед в очертания географски район, подпише договор за проверка и контрол, спазва правилата и изискванията на продуктовата спецификация, може да произвежда продукция под защитеното наименование за произход „Странджански манов мед". За тези производители обаче няма отделно подпомагане, а би трябвало, както е за биопроизводителите, които изпълняват определени изисквания в стопанствата си, смята Манол Тодоров.
„Пчеларството в момента е в колапс",
посочи със съжаление потомственият пчелар и допълни: „Имаме много висока смъртност, а у нас се внася мед на убийствено ниски цени и вече има залежали количества български мед. Масово се разпродават пчелни семейства. От началото на войната в Украйна държавата подпомага сектора, но има твърде много натрупани проблеми през годините.
Разговарях с колеги във Врачанско, които съобщават за над 50% смъртност на пчелите. Причини за това са агресивното развитие на вароатозата, устойчивата резистентност към позволени ветеринарномедицински продукти, съчетано със суша и високи температури, липсата на нектар и прашец.
Причините са комплексни и не мога да се спра на всяка от тях, но високата смъртност е факт от няколко години. Това е голям бич, защото е много трудно да се възстановят тези семейства. Колегите казват: „Пчелите изчезват и в кошерите не остава нито една!" Дори няма пчели, от които да се вземат проби за изследвания. Сега в Добруджа също се очаква висока смъртност и трябва да се справяме сами.
Като производител на биологичен „Странджански манов мед" аз нямам затруднения с неговата пазарна реализация. 1 кг продавам за 25 лв.
Доказано е, че въздухът, водата и природата в Странджа са най-чисти на Балканския полуостров
Нашите пчели са разположени там, където човешки крак не стъпва, няма пръскания с препарати за растителна защита. Имаме си постоянни и още клиенти, но медът ни е с много високо качество и постоянно подлежи на контрол по определени показатели."
Съгласно изискванията на продуктовата спецификация за „Странджански манов мед/Манов мед от Странджа", производството, пакетирането и етикетирането на продукцията трябва задължително да се осъществяват на определена географска област на територията на общините Царево, Малко Търново, Созопол, Приморско и Средец. Между 150 и 200 на брой са пчеларите в тази географска област, която е силно обезлюдена.
„При продуктите със защитено
географско означение в Европа
има динамика, производство, износ, добра цена. За нас в България, колкото трудна беше регистрацията на ЗНП „Странджански манов мед", също толкова трудно е да убедим колегите, че трябва да се участва в сдружението и да се произвежда, за да имат интерес търговците. По света не е така, там нещата се случват по-бързо. Ние стоим на едно и също място от 2019 г. насам. Надявам се, че с присъединяването на България в Шенген ще се отворят нови възможности. Важен за нас е свободният износ. Ние търсим пазари за нашия мед, който е с много високо качество. Имали сме запитвания за големи количества и от Япония и Китай, но не можем да ги изпълним.
Българска агенция за безопасност на храните проверяват стопанствата по график, но най-важно е, че медът се изследва в лаборатория за определени физико-химични показатели. Когато се работи както трябва, няма никакви проблеми. Всички проби и анализи трябва да показват онези физико-химически показатели, които са заложени в продуктовата спецификация на ЗНП „Странджански манов мед".
Всеки пчелар, който се интересува от показателите, заложени в ЗНП „Странджански манов мед", скоро ще може да изследва своята продукция. Това ще стане със създаването на специализирана лаборатория, което е планирано заедно с откриването на музей на мановия мед в Царево.
Също така се работи по подготовка на документите за кандидатстване за ЗНП „Странджански цветен меден прашец".
„От няколко години това е наша кауза, но към момента сме на пауза, защото в България няма лаборатория, която да изследва полените, които са ни необходими", посочи още Манол Тодоров.
Страната на произход вече
ще се посочва на етикета
Страната на произход вече ще се посочва на етикета на меда. Това предвиждат промените в Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, приета с Постановление №3 на Министерския съвет от 2023 г. Министерство на земеделието и храните представи документа за обществено обсъждане до 3 февруари 2025 г.
Новост е изискването, когато медът произхожда от повече от една страна, страните на произход да се посочват върху етикета в основното зрително поле в низходящ ред според техния дял от теглото на меда, заедно с процента, който представлява всяка от тези страни на произход. Допуска се отклонение от 5% за всеки отделен дял в сместа, изчислен въз основа на документацията за проследимост на бизнесоператора.
В случаите когато броят на страните на произход в сместа от мед е повече от четири и четирите най-големи представляват повече от 50% от сместа, се допуска да се посочват с процент само тези четири най-големи дяла, а останалите страни на произход се изписват в низходящ ред без посочване на процент. В случай на опаковки, съдържащи нетно количество мед по-малко от 30 грама, наименованията на страните на произход могат да бъдат заменени с двубуквен код в съответствие с последната версия на двубуквения код по международния стандарт ISO 3166-1, която е в сила.
Коментари