7° C, ясно небе
Европейският съюз и страните от Mercosur - Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай (Боливия е член на блока, но не се включи) – постигнаха „историческо" принципно споразумение за свободна търговия. Двата политически и икономически съюза водят преговори през последните 25 години, но напредък беше постигнат при предизборната кампания на Доналд Тръмп за Белия дом. Президентът на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен одобри сделката, въпреки изпратеното до нея писмо от френския президент Еманюел Макрон, в което той я определи като неприемлива.
Ако бъде ратифицирана, сделката ще намали южноамериканските мита върху европейските автомобили, дрехи, храни, вина и лекарства. В замяна ЕС ще отвори умерено своите селскостопански пазари с квоти върху вноса на говеждо и свинско месо, етанол, мед и захар.
Преди да влезе в сила, споразумението трябва
да бъде одобрено от страните членки
на ЕС и Европейския парламент
Ратификацията обаче въобще не е сигурна. Френският министър на търговията Софи Примас заяви пред AFP, че сделката „не е финализирана", като допълни, че „тя ангажира само Комисията, а не държавите-членки [на ЕС]. Полша се присъедини към Франция, а членове на кабинета на италианския премиер Джорджия Мелони заявиха, че условията за одобряване на споразумението не са изпълнени. Един от съюзниците на Мелони в Европейския парламент, Карло Фиданца, коментира, че няма причина да се даде зелена светлина на това споразумение, тъй като компенсациите за европейските производители са „твърде оскъдни".
Споразумението е подкрепено от Германия, Испания, Австрия и Ирландия които виждат възможности за износ и по-силни дипломатически връзки. Германският канцлер Олаф Шолц написа в една от социалните мрежи, че е преодоляно важно препятствие в търговията: „Това ще създаде свободен пазар за повече от 700 милиона души, както и повече развитие и конкурентоспособност". Премиерът на Испания Педро Санчес посочи, че споразумението ще „създаде безпрецедентен икономически мост между Европа и Латинска Америка", и че представлява лична победа за президента на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва, който настояваше за сделката.
Крайнодесният президент на Аржентина Хавиер Милей обаче настоя правилата на Меркосур да дават възможност на държавите-членки
да договарят двустранни споразумения
с други страни извън блока
В петък Милей каза, че блокът „се е превърнал в затвор" за държавите-членки, който „ни носи повече проблеми, отколкото решения".
Европейската земеделска организация Copa-Cogeca обяви протестна готовност в Белгия, Италия и Полша, тъй като според ръководството, „фермерите рискуват загуба на доходи поради притока на евтини продукти" от страните от Меркосур. Според бранша селскостопанският сектор е бил използван „като разменна монета в полза на други индустрии", като например автомобилната индустрия на Германия.
Това споразумение „рискува да донесе драматични последици за селското стопанство", каза Арно Русо, ръководител на френския земеделски синдикат FNSEA. Според него по-ниските екологични стандарти и стандартите за безопасност на храните в южноамериканските държави ще подкопаят европейския пазар на телешко месо.
От асоциацията на птицевъдите в ЕС AVEC коментираха: „Тъй като производителите в ЕС разчитат на продажбите на месо от пилешки гърди, за да оправдаят отглеждането на пилета, всеки две филета, внесени от чужбина, се равняват на едно пиле, което не е отгледано в ЕС. Следователно вносът на птичи филета директно подкопава производството в ЕС."
От Европейския млечен борд (ЕМВ) определиха споразумението като „много проблематично". „Тази сделка явно благоприятства индустрията в ущърб на фермерите и потребителите", заяви Кяртан Поулсен, президент на EMB и млекопроизводител от Дания.
„Споразумението не насърчава нито социалната, нито екологичната устойчивост и само ще влоши вече трудната работа на европейските фермери", допълни той.
Зелени активисти и политици се противопоставиха на споразумението с аргумента, че защитата на климата чрез споразумението е недостатъчна. От Европейската коалиция за търговска справедливост заявиха, че сделката ще стимулира обезлесяването и насърчава „разрушителните земеделски модели, които изместват дребните фермери и местните общности". Лаура Рестрепо Аламеда от Climate Action Network Latin America посочи, че сделката ще тласне Южна Америка „към още по-дълбок екологичен колапс" и ще насърчи „разрушителната неоколониална икономическа система", водеща до неравенства.
Европейската комисия се опасява, че споразумението с Меркосур може да се провали, което ще отслаби влиянието на ЕС в Южна Америка, тъй като Китай бързо увеличава инвестициите си на континента. По време на брифинг, служител на ЕК отбеляза, че настоящата паника около Меркосур напомня за 2010 г., когато ЕС договори търговското споразумение CETA с Канада.
„Казваха, че CETA е краят на производството на говеждо месо в ЕС. В крайна сметка Канада се затрудни да изпълни стандартите на ЕС и досега не е изнасяла много, като същевременно е увеличила вноса на някои продукти от Европа", посочи той.
Реакциите от България
Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изпрати официално становище до министъра на земеделието, изразявайки сериозни опасения относно потенциалните последици от търговското споразумение между ЕС и Меркосур. От асоциацията призоваха ЕС и националните правителства да предприемат политика на защита на местното селско стопанство, съобразена с принципите на икономическа, социална и екологична устойчивост. Организацията настоя за спиране на преговорите по споразумението в частта за селскостопанските продукти, „за да се гарантира бъдещето на европейските фермери".
От Националния съюз на говедовъдите също се обявиха срещу споразумението и посочиха, че то се сключва в ущърб на фермерите.
Създава се най-голямата зона
за свободна търговия в света
Търговското споразумение между ЕС и Меркосур има за цел да създаде най-голямата зона за свободна търговия в света, обхващаща над 700 млн. потребители. Сделката може да стимулира двустранната търговия, да намали митата и да увеличи достъпа до ценни природни суровини.
Какви селскостопански стоки ще внасят в ЕС държавите от Mercosur:
• Говеждо месо – Меркосур е основен доставчик на говеждо месо за ЕС с годишен износ между 100 000 и 120 000 тона. С новото споразумение се въвежда допълнителна квота от 99 000 т при по-ниско мито от 7,5%, което се равнява на 1,6% от годишното потребление на ЕС. 55% от квотата ще се състои от прясно или охладено месо и 45% от замразено месо с по-ниска стойност. Към момента ЕС внася 196 000 тона говеждо месо от четирите южноамерикански страни.
• Птиче месо – Бразилия изнася 300 000 тона годишно. Споразумението установява допълнителна квота от 180 000 т.
Споразумението предвижда по-малко ограничения поради проблеми със здравето на животните. Досега целият износ от ЕС можеше да бъде забраняван в случаи на заболявания в определени региони. Споразумението ще позволи на незасегнатите региони в ЕС да изнасят въпреки наличието на заболяване в някои части на ЕС.
• Царевица – ЕС вече внася от Бразилия 25% от своите нужди, които са между 6 млн. и 7 млн. т. Споразумението включва допълнителна квота от 1 млн. т. царевица и неограничен внос на царевични продукти. Тази мярка представлява пряка конкуренция за френското производство на царевични продукти.
• Квотата за пчелен мед покрива под 10% от потреблението в ЕС - Споразумението предвижда безмитна квота за мед от 45 000 тона за период от пет години. Текущият внос в ЕС от Меркосур е 30 000 тона.
• Захар – Създава се квота от 180 000 т с нулев данък. Очаква се захарта да бъде насочена към страни-вносители от Южна Европа, с което се застрашава износът от Франция.
• Други продукти – Споразумението предвижда нови квоти за свинско месо, етанол, ориз, сорго, портокалов сок, кашаса, сирена, кисело мляко, масло и плодове.
ЕС има много строги стандарти за защита на здравето на хората, животните и растенията. Всеки продукт, продаван в ЕС, трябва да отговаря на всички тези стандарти, които не се променят с това споразумение и всеки вносител ще трябва да ги спазва, подчертаха от ЕК.
• Открива се безмитна квота за внос на 450 000 тона етанол, който ще се използва в химическата промишленост на ЕС. Ще бъде открита квота от 200 000 тона за всички други употреби, която ще бъде въведена постепенно в продължение на пет години. От 6 милиона тона етанол, консумирани всяка година в Европа, 4 милиона се използват за гориво.
Коментари