6° C, предимно облачно
На всеки 30-50 производители е хубаво да има по един съветник
Средногодишно Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) предоставя над 80 хил. консултации, най-вече на малките и средни производители, върху които основно стъпва земеделският сектор. Така спестява около 3,2 млн. лв. на фермерите, заяви зам. земеделският министър Лозана Василева на честване за 25-годишнината от основаването на НССЗ.
„За предходните два програмни периода по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2007-2013 и 2014-2020 г.) службата е изготвила безвъзмездно над 22 хил. проекта, одобрени за финансиране, на обща стойност от близо 680 млн. лв.", каза Василева. Тя напомни, че в момента са отворени приемите за млади, малки и нови стопани, където също се изготвят безплатни проекти. Освен това НССЗ полага усилия към популяризиране на устойчиви практики и модерни технологии, с поглед към бъдещето. Един от основните приоритети е засилване на дейността на Системата за знания и иновации в селското стопанство (AKIS). Годишнината освен повод за равносметка е и отправна точка за нови постижения. НССЗ ще продължи да бъде мост между науката, съветниците, заинтересованите страни, ЗП, за да се осигури лесен достъп и трансфер на знания и иновации на национално и регионално ниво.
Първият панел, озаглавен „АКИС – да свържем заедно земеделските стопани, учени и съветници" имаше за цел да запознае гостите на форума с
науката и знанията, които
се прилагат в практиката,
защото заради трудните времена се забравя значението на науката, която сътрудничи със земеделската общност. В нея участваха зам.-министър Василева, която е и ръководител на Управляващия орган по СПРЗСР 2023-2027 г., доц. д-р Боряна Иванова – ректор на Аграрен университет-Пловдив и д-р Стоилко Апостолов – Фондация за биологично земеделие „Биоселена".
На въпрос, какви ползи могат да се очакват през следващите години от АКИС, д-р Василева отговари, че икономическото развитие зависи от функционирането на такава система за знания и иновации. Отчитайки важността на темата,
за тази система са заделени близо
160 млн. лв. от Стратегическия план
за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) в програмен период 2023-2027 г., за обучения, съветнически услуги и т.н. Има какво да се прави за подобряване на системата, като една от първите мерки за иновации, които управляващият орган стартира, и в момента тече, е интервенцията за създаване на оперативни групи. Целта е науката да изпревари практиката, а резултатите да са насочени към практически иновации, повишавайки освен осведомеността и дейностите на терен. Според зам.-министър Василева, знанията и уменията са спасение в трудните времена, защото притежавайки такива, ЗП могат да решават по-лесно и бързо проблемите си. Призовава и браншовите организации да станат по-активни в търсенето на знания и съвети и заяви, че вече има разработени специален сайт и платформа на системата АКИС, където тя може да се доразвива в полза на земеделието и да се обменя опит за намирането на по-адекватни и навременни решения. През 2025 г. се планира отваряне на още две мерки от системата – за обучение и за съветнически услуги. По този начин е зададена основата за трансфер на знания и сътрудничество на ЗП с науката, съветници и организации по решаването на конкретни проблеми. Въпреки това има голямо поле за развитие, затова активността, разпространението и създаването на предпоставки на такива събития са от значение, докато от гледна точка на финансиране – всичко е осигурено.
Ролята на научните среди е основна и водеща, за предаването на нови идеи и иновации до ЗП, заедно със съветническата дейност, в цяла Европа. Според доц. Боряна Иванова от АУ-Пловдив, след като е осигурено финансиране, самото съществуване на системата изисква качествена комуникация и сътрудничество между споменатите страни по веригата за успешно оползотворяване на ресурса. От гледна точка на научно-изследователската страна има два момента от развитието на АКИС – за
трансфера на знания и фокусиране
на усилията на научните среди
Често науката се фокусира върху фундаментални и концептуални проблеми, докато бизнеса има нужда от икономически решения за справяне с актуалните трудности. Образованието заема важно място в трансфера на знания, заедно с иновациите, адаптивността и уменията. Науката обаче, според ректора на АУ-Пловдив, трябва да протегне ръка към бизнеса, фокусирайки се върху създаването на нови продукти, услуги и други решения, от които има належаща нужда. Тя напомня, че в европейските страни сътрудничеството е активно търсено и бизнесът оказва натиск върху научната общност да развива потенциала си, решавайки конкретни проблеми.
Д-р Стоилко Апостолов от „Биоселена" в страната има много напреднали стопанства, изпреварили науката с около 10, дори 20 години. Трансферът не е от учените към ЗП, а по-скоро по обратния път, защото изобретенията се случват във фермите, където се търсят алтернативи на проблемите на момента – особено при биоземеделието с употребата на хербициди. Друг проблем, който изтъква, е липсата на единна информационна система, например всеки европейски проект по програма „Хоризонт" има отделен портал, където се обобщават резултатите и информацията, което затруднява изпълнителите на повече от един проект по програмата. Според Апостолов мрежата АКИС трябва да бъде част от европейска, за да има по-голям ефект, отколкото вътрешна за страната и предлага да се преразгледа областната структура на НССЗ.
„Златният европейски стандарт за мен е да има един съветник на 30-50 земеделски производители. Защото, ако хипотетично 10 хил. са прекалено големи и имат назначени агрономи и ветеринари, може би само останалите 40 хил. имат нужда от съвети. Оттам нататък е въпрос на калкулация на държавата как ще ги разпредели, дали ще бъдат от НССЗ или от друго място. Може
бъдещето на общинските
служби да се преразгледа,
така че да имаме повече съветници, минимум във всяка община, за да не се пътува до областен град", каза Апостолов, посочвайки за пример Франция, където всяка община има земеделска камара. Изп. дир. на НССЗ Младен Младенов сподели мнението, че в общинските служби има потенциален ресурс за попълване, предвид знанията и опита на хората там, и възнамерява да внесе предложението на Апостолов за промяна на държавната структура в МЗХ.
В момента в НССЗ са заети 150 души, около 60-70 от тях са разпределени в териториалните областни офиси (ТОО), а останалите са предимно в мобилни служби.
„Ние сме търсени и уважавани партньори, но имаме един проблем – все повече намаляват хората, които могат да дават консултантски услуги, поради възрастови причини. Времето си взема своето, а
трудно вече се намират и хора с
подходящо земеделско образование.
Имаме намерение (и го правим) да работим с водещи аграрни университети в страната", каза д-р Младенов по време на откриването на форума. Именно служителите заемат централно място във визията за бъдещето на НССЗ, тяхното обучение е развитие на кадри и инвестиция в дългосрочен план, затова и текучеството е ниско. Много от първите съветници вече са се пенсионирали, а намирането на нови става все по-трудно, предвид демографски фактори като застаряване на населението и ниска раждаемост. Например тази година 5 души, работели дълги години в НССЗ са се пенсионирали.
Целите на службата за бъдещето са да става все по-модерна и устойчива, чрез дигитализация на услугите, укрепване на експертния капацитет и повишаване на квалификацията на служителите. Това стана ясно в последния панел, в който участие взеха Иванка Михова - главен експерт-координатор на ТОО на НССЗ в Пловдив, Божидар Петков - биопроизводител и председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я) и д-р Димитър Ванев - директор на Дирекция „Анализиране, планиране и информационно осигуряване" към НССЗ.
Да се увеличи капацитетът е необходимост, защото съветниците трябва да бъдат на терен и да оказват помощ на място, а не само за осъществяване на връзка с държавните схеми за подпомагане, изготвяне на интервенции от новите програмни периоди по различните програми, екосхеми и т.н., които се отчитат документално. НССЗ се стреми
да помага освен административно,
и като изпълнение,
опитвайки се да концентрира наличната информация, с която разполага за всяка мярка и интервенция. Сред предложенията влиза увеличаване на капацитета на програмите, по които експертите от службата работят, защото е имало ситуации ЗП с големи проекти да търсят помощта им.
Адаптацията към променящите се нужди на ЗП е от ключово значение, за да отговаря НССЗ на постоянно надвисващите заплахи като климатични изменения, нови болести и неприятели, дори конкурентна среда, вземайки предвид например споразуменията за търговия със страни от Южна Америка, заяви представителят на бранша Божидар Петков. Пред тези предизвикателства
оцеляват не най-големите, а
най-адаптивните ЗП и съветници
Петков дава пример и как браншът може да бъде от взаимопомощ на НССЗ, с ТОО-Троян, където работата е в симбиоза с обмен между опита на агробизнеса и информираността на службата за актуалните процеси. Председателят на БАМ-Я завърши с думите, че сравнявайки дейността на структурата в началото и сега, постиженията са големи, като в България има много стопанства и агрофирми, които са изпреварили колегите си дори от някои от по-старите страни членки на ЕС.
Денислав Крумов, млад успешен ЗП с черешови градини в Кюстендилска област, използва услугите на службата в изготвянето на проектни предложения по ПРСР 2014-2020 г. От трибуната на форума той отправи предложение към Министерството на земеделието и храните (МЗХ) да си партнира с Министерство на образованието и науката в залагането на посещения на реални земеделски стопанства от учениците в учебната програма.
Коментари