26° C, предимно облачно
Петимата сами берат и бутилират, надписват ръчно с вдъхновяващи слова
„С ръце и от сърце" - това е мотото на сем. Цанови, които стопанисват ябълкови градини и лозови насаждения в землищата на с. Опанец край Плевен. Сами създават продуктите си – оцет, вино и други сезонни течни еликсири (бъзак, зелени орехи, билки). Позовават се на изпитани рецепти, които включват технологията ферментиране и никаква термична обработка, за да
запазят натуралните полезни свойства
на плодовете. Затова продуктите се наричат „живи", като по състав са здравословни за огранизма и консумацията е препоръчителна. Петимата замесени са родителите Васил и Татяна Цаневи, и тримата им сина – Даниел, Йоан и Божи Дар. Лозаро-овощарското стопанство не случайно са нарекли „Божий Даръ" по името на най-малкия.
Васил е възпитаник на Лозаро-овощарския техникум в Плевен, след това е завършил за технолог и генетик-микробиолог в Пловдивския университет, като след дългогодишна кариера по специалността решава да сбъдне една своя мечта - да си създаде собствена ябълкова градина, което прави преди 16 години. С това дело дава старт и на семейния бизнес, в който към момента всички членове на семейството му са отдадени. Сега се учи директно от природата, чрез собствената си практика в градините и обменяйки знания с учени от националните институти, например Института по лозарство и винарство в Плевен.
Татяна придава красивия завършен вид на продуктите, който първоначално привлича вниманието на посетителите на фермерските пазари. За творческия процес намира вдъхновение в беритбата.
Ръчно надписва бутилките
с различни послания,
а всяка покупка е придружена и от пожелание на къс хартия. Това е един от начините, с който производителите изразяват любовта, с която правят всичко в градината, в обработката, и накрая поднасяйки готовия продукт на потребителите. Двамата им по-големи синове са трудолюбиви и се включват в задачите в стопанството. Най-старшият Даниел, участва навсякъде по производствената верига и често реализира продукцията на фермерските пазари.
В унисон със своя девиз, следвайки мечтите си и оползотворявайки благословията да живеят на село, Цанови с радост отглеждат дръвчетата и лозята си, които ги даряват с плодове и любов. Същата любов те влагат в произвежданите от тях продукти, като също сами преработват и търгуват.
„Всичко, което достигне до вас е докоснато от нашите ръце и сърца. Нашите труд, емоции и любов са вложени в целия производствен процес – от семката до брането, производството и накрая директния контакт с клиентите ни на фермерските пазари", казват те. Щастливи са, че една по една успяват да сбъднат мечтите си, започвайки от засаждането на 12-декарова ябълкова градина през 2008 г. От 2012 г. дръвчетата започват да ги даряват с плодове и заряд за нови вдъхновения като живият им ябълков оцет, например. 15 години след първите насаждения се ражда третият им син и тогава мечтите разцъфват и семейният агробизнес просперира. За най-малкия син казват, че е възпитаник на прородата, сред която тича и играе на воля, и понякога изпитва желание да се включва в леките и приятни дейности.
Даниел определя това поприще като семеен бизнес от около 8-9 години, като си спомня, че като бил дете родителите му получавали държавни помощи, но от доста години не се занимават с подаване на заявления за такива. Той лично споделя, че е отворен към кандидатстване по проекти и за подпомагане, например по мерките за млади фермери, какъвто е вече той. Не участват в браншови организации засега, но също са отворени към идеята.
Той разказва, че основите на бранда им тръгват от ябълките, когато хората започнали да питат за оцет. Започнали да произвеждат такъв, като постепенно обогатяват асортимента и в момента има различни разновидности – с куркума, джинджифил или канела например. Имали около 18 дка ябълкови насаждения, но 12 от тях изкоренили в последните няколко години, заради проблем с наводнения от избили подводни тръби и това довело до пожълтяване на плодовете. След това
насадили нови дръвчета от семка,
които в момента чакат да започнат да плододават до няколко години. Същевременно имат друга градина, откъдето набавят количеството, необходимо за производството на оцет – основния продукт в предприятието. С нея, ябълковите им градини стават в момента общо около 20 дка. Сортовете са най-различни, като оцета произвеждат предимно от Флорина, заради най-изявените ѝ вкус и сочност, освен това имат Златна резистентна, Златна превъзходна, също нови сортове като Фуджи, например. Изкупната цена на ябълките в техния край е около 1,30-1,40 лв., но те не продават суровината, а я превръщат единствено в оцет, за който може да се използват и плодове с по-ниско качество (съответно левова стойност). Стига ябълката да е узряла, дори наранена, става за направата на оцет.
Оцетът им не съдържа захар или допълнителни вещества като консерванти, аромати или химикали за избистряне. Цветът му е мътен и могат да се забележат малки парцалчета маса в течността – оцетна майка. Помътняването и утаяването са естествени процеси, както и появата на оцетна гъба, която играе роля в активирането на ферментацията на ябълковия сок. За една бутилка оцет от 750 мл са необходими около 3,5 кг ябълки. Технологията на производството му определят за природна, смилат плодовете на сок, чрез мелачка, слагат ги в предназначените съдове (цистерни), ферментират, добавят гъбата и му дават време и любов.
Препоръчват ежедневната употреба, за което и дават рецепта за летен коктейл с мед, вода и оцет. Полезен е с лечебните си свойства, защото е
естествен пробиотик, наподобява
стомашния сок на организма
и затова може да се пие всяка сутрин с профилактична цел. Пречиства червата и кръвоносната система от токсините, омекотява и разтваря камъни в бъбреците, заздравява тъканите, нормализира кръвното налягане и т.н.
По-голямата част от стопанството са лозовите им насаждения, приблизително малко над 60 дка, от чието грозде правят вино и пелин. Сортовете им са Дунавски лазур, Мавруд, Сторгозия, типични за региона. Имат и Памид, от който правят розе. Имат малка изба, която вече им става тясна за размерите на производството, но се надяват с времето да я разширят и повишат капацитета. Правят различни видове вина според периода в годината, в момента им е останало например само червено и пелин. Наличието зависи от сезона, защото го произвеждат без сулфити и консерванти, което ги ограничава откъм възможности за съхранение, тъй като трябва да реализират виното до следващата година, за да не престоява. И защото не са доусъвършенствали технологията за съхранение в бурета, и нямат необходимия капацитет. Затова реализират старата и складират новата реколта ежегодно.
Производственият обем на оцета им е над 12 тона, като имат 4 цистерни по 3 т всяка. Капацитетът на винопроизводството им също доста се е разширил, като достига 15-16 т, дори е надминал количествата от водещия им продукт - оцета. Голямата суша в региона тази година е един от проблемите с които се сблъскват. Нямало как да поливат лозята си, тъй като те са в полупланински терен, където няма достъп до вода, така че разчитат само на дъждовете. Относно ябълковите насаждения - в близост до тях има язовир и черпейки вода за напояване от там се справят със сушите. Най-добрият начин за справяне с това е
да се инвестира в капково напояване,
според Даниел.
Друг проблем е, че не успяват да съберат реколтата, въпреки че е по-малко тази година, така че се нуждаят от разширяване. Берат продукцията на ръка, машини използват само в обработката на културите, а работници наемат само, ако не могат да се справят сами в тежката част на сезона. По техни наблюдения относно работната ръка, често дори при добро заплащане на хората не им се работи и трудно се намират такива, на които може да се има доверие. Затова предпочитат да разчитат на себе си, макар да знаят, че това донякъде ограничава развитието на бранда им.
В реализацията също работят семейно, като и приятелката на Даниел се включва зад щанда, в продажбите на изложения и пазари. По-скоро наблягат върху качеството на продуктите, отколкото на големия обем за продажби - бутилират всичко на ръка, Таня ги надписва с грижа, стремят се да са натурални и естествени. Реализират ги на дребно по пазари и онлайн, също на едро в някои търговски обекти. В Плевен работят с три магазина – два от тях био („Еликсир" и „Зелена светлина") и един за плодове и зеленчуци. Срещат се и в 5 софийски магазина, например супермаркет „Да хапна", бакалница Обеля, магазин за здравословни храни „Кара", както и на още две места – в Бургас и Габрово. Понеже наличните количества са ограничени препоръчват на потребителите да се обаждат на тези обекти, за да питат/поръчват желаните продукти. Имат база от редовни клиенти, които оценяват производството им и зареждайки магазините стоките бързо свършват.
С времето фермерските пазари в София, на които се предлагат натурални продукти като техните, стават доста, което според младия земеделец е причината за
злоупотреби с прекупуване на продукти,
което застрашава доверието на хората към марката и е лошо и за производителите, и за потребителите. Нелоялната конкуренция също се увеличава напоследък, всеки твърди че продуктите му са най-натуралните, заради това завишават и цените, а така се объркват и губят клиентите. „Няма как винаги да се доверяваме на правилните хора, ние се борим с тези проблеми като поне се опитваме да покажем, че нашите продукти са с реален произход и отговарят на стойността си, най-вече както казах правим всичко с любов", завършва разказа си пред в. „Български фермер" Даниел.
Ябълката съдържа пектин, който поема в себе си токсините от храните, натрупани в стомаха и ги извежда оттам. Той е в състояние да „изнесе" от организма дори и солите на оловото, живака и кобалта. Препоръчват се и при анемия, тъй като съдържат голямо количество желязо и фолиева киселина. Така казват от Съюза на дунавските овощари, чиито членове разполагат с общо 1500 дка площи с ябълки. Продължителността на брането на плодовете е обикновено от 1 август до 20 октомври, а средният добив на всички членове на съюза е 3750 т/годишно. Най-разпространени са градините със сортове Флорина, Грени смит, Белголден, Глостер, Муцу, Мелроуз и Шарден. Прогнозираният от сдружението обем ябълки за тази година е 2300-4500 т, но както за всяка култура, и при тях реколтата е силно зависима от климатичните условия.
От бранша не спират да алармират, че пазарното изкривяване се дължи на безмитния внос на плодове от Украйна и Молдова. Вносът на плодове в България се е увеличил, но и износът от страната също е отбелязал значителен ръст. Българските производители го отдават на по-ранната реколта в съседните южни страни. Износът на череши, например, скочи от едва 3 тона през 2023 г. до близо 400 тона между януари и май 2024 г. Износът на ябълки се е увеличил повече от три пъти, а износът на дини е нараснал с близо 160%. Износът на ягоди обаче е намалял с приблизително 35% поради по-неблагоприятните условия за отглеждане. Като цяло
българският износ на плодове се е увеличил
с над 5%, достигайки 29 432 тона, предават от EastFruit.
Коментари